вторник, 21 април 2015 г.

Когнитивен дисонанс

Мечо (Станислав Атанасов) и Рус (Руслан Вакрилов).
Нагоре през цепката по масив Веслец. 
След две достигания до вече прилично оформената площадка вярвам, че линията ще продължи нагоре, впоследствие с траверс надясно и по-нататък пак нагоре по дясната цепка, извеждаща до върха на иглата. 
Може би, но надали. 
Бързо приключвам със свободното катерене и стълбите влизат в действие. Скоро и небесните куки са напълно ангажирани. Търся и им намирам подходящи ръбчета за закачане. След около 4 метра има и възможност за осигуровка, та клема и френд попадат в отворите. От тук нататък път нагоре не намирам и напълно сконфузен след траверс наляво пак на куки линията намира естествено продължение по характерен винкел. 
Първо въже по Веселия Гринго
Площадка към края на цепката. Нагоре следва игра  с небесните куки.
Мечо (Станислав Атанасов) в борба за обиране на инвентара по време на изсипалия се дъжд.
Когнитивен дисонанс, масив Веслец, Враца. Начало: по първите
две въжета на Веселия Гринго. Продължение: Трето въже по голямата, 

затваряща се нагоре цепка (има оставени клинове за осигуровка; възможност
за поставяне на джаджи). В края на цепката следва около 4 м. преминаване на
небесни куки, последвано от траверс наляво (на небесни куки) и включване във винкела. 
Наличието на някакъв релеф все пак внася доза надежда за реализиране на първоначално замисления път. Концепцията ми обаче за въздържане от използване на болтове постепенно в съзнанието ми претърпява поражение. 
Рус, Мечо, Стефко, благодаря за търпението при проточилото се настъпление!
А за името Когнитивен дисонанс с благодарности за идеята на Виктор Варошкин и Пътят на свободните души

вторник, 14 април 2015 г.

Музаки

На път в края на работната седмица, очакван с най-голямо нетърпение. Както винаги. Заради вкуса от предстоящото. Познато и винаги неизвестно. Познато заради тръпката, удоволствието от катеренето. Непознато заради мястото, вероятностите съществуващи в прогнозата и други стечения на обстоятелствата. И винаги сладко. С вкус на въже, милувка от слънце, полъх на вятър.
Магистрала. София. Сборен пункт. Подреждане на багажи. Пълен багажник. Очаквана среща. Нови запознанства. Бленувани усмивки. Граница. Гърция. Увличаща музика. Думи. Моментно задрямване. Път, тъмнина, светлини и накрая скали.
Опъваме палатките и в чувала е все по-приятно.
Сутрин с кафе и над нас червеникав варовик. Очи опипват гидовника. Звън на примки. Еспадрили, магнезий, попиващи погледи, изпълнени с вяра. Нагоре. Отново нагоре в позната посока по непознати скали. Успехи. Разочарования от недостигнати, неустискани хватки. Нови опити.
Свечерява се и всички насядаме по шалтетата. Готвене, приказки, спомени, блянове, смях и мечти.
Идва нов ден и играта започва отново.