Експедиция "Серо Торе 2010"

            От 20.11.2010 до 20.12.2010 г. екип в състав от трима души (Никола Леваков, Сотир Стойчев, Григор Вътев) плануваме да проведем експедиция "Серо Торе 2010" в Патагония, Аржентина.                                                                                                                                              

            Цел на експедицията е българско изкачване на вр. Серо Торе (3 128 m) по маршрута Компресор (VI 5.10 A2, 900m, Alimonti-Angeli-Baldessari-Claus-Maestri, 1970). При подходящи атмосферни условия освен на Серо Торе, желанието ни е да направим изкачване и на някой от съседните му върхове (Torre Egger, Punta Herron, Cerro Standhart).

            Описание

            Серо Торе е зашеметяващо заострен връх в Патагония в близост до южния край на Аржентина и Чили. Разположен е на територията на Парк Насионал Лос Гласиарес (Parque Nacional Los Glaciares) в Аржентина, на север от Национален Парк Торес дел Паин (Torres del Paine National Park ) в Чили. Той е най-високият от четирите върха по протежение на източния ръб на Патагонската ледена шапка (другите са Торе Егер (Torre Egger), Пунта Херон (Punta Herron), и Серо Щандарт (Cerro Standhart). Серо Торе е един от най-желаните върхове на света заради техническата си трудност и прословуто лошото време. Много алпинисти са се върнали засрамени от върха, който обикновено е покрит с гъба от заскрежен лед.

            Чезаре Маестри съобщава, че той и Тони Еггер са първите, изкачили върха през 1959 г., изкачване при което Еггер загива в лавина по време на слизането. Все пак твърдението на Маестри е доста оспорвано. Той опитва отново през 1970 г. с нов екип катерачи, този път екипирани с перфоратор, задвижван с компресор и достатъчно болтове да екипират над 350 м. скала. Въпреки неговата решителност и технология, той не успява да изкачи ледената гъба на върха. Първото неоспорвано изкачване извършват Даниеле Чиапа, Марио Конти, Казимиро Ферари и Пино Негри през 1974 г.

            Върхът до момента не е изкачван от български алпинисти, което е една от причините той  да се превърне в отправна точка на нашите амбиции. Още повече, виждайки Серо Торе наживо, бидейки в Патагония, в района на вр. Фиц Рой през 2009 г., бяхме завлаядни от магнетичната му сила.

            Скандалният маршрут Компресор е най-изкачваната линия на Серо Торе, но никога не е „виждал” преминаване без болтове. Оспорваното първо изкачване на кулата от Маестри през 1959 г. е началото на магнетизма на Серо Торе.

            Изкачванията обикновено отнемат от три до осем дни, въпреки че изкачване е осъществявано и за ден и половина.

            Източната стена на Серо Торе с показан маршрута Компресор (VI 5.10 A2, 900m, Alimonti-Angeli-Baldessari-Claus-Maestri, 1970), Парк Насионал Лос Гласиарес, Патагония, Аржентина.

            Участници в експедиция "Серо Торе 2010":

            Сотир Стойчев - член на АК "Христо Христов" към ТД "Карлък", гр. Смолян (Участник в експедиции, проведени в Алпите, Хималаите и др.). 
            През 1990 г. изкачва първенеца на Алпите, Мон Блан (4 807 м.) по класическия маршрут.
            1994 г. е годината, в която Соте атакува и успешно изкачва Пти Дрю (3733 м) по Американския тур и по ръба на Бонати.

            През 1998 г. като участник в българска експедиция преминава Словенския маршрут по Безименната кула на Транго Тауър (6257 м) в Каракорум, Пакистан. През същата година Соте е в Татрите за зимно изкачване.

            През 2005 г. експедиция в състав от шестима български алпинисти – Никола Левков, Николай Милушев, Сотир Стойчев, Жеко Вътев, Борис Петров и Тако Младенов се насочват към хималайската стена на вр. Кедар Доум /6813 метра/ с цел прокарване на нов маршрут.
Кедар Доум е разположен в Гархвалските Хималаи, Индия на разтояние 4 дни от последното населено място. До този момент Югоизточната стена е изкачвана два пъти по примерни маршрути, но и двата пъти не е бил изкачван самия връх. Българската експедиция не само успява да прокара нов маршрут, но изкачва и самия връх.
            През 2007 г. Сотир участва в опит за изкачване на вр. Аксу (5 621 м.), част от Туркестанския хребет в Киргизия.

            През 2009 г. изкачва заедно с Никола Леваков и Григор Вътев източната стена на вр. Агуя Де ла С (Aguja De la S) в Патагония, Аржентина.

            2010 г. – опит за изкачване по северната стена на вр. Гранд Жорас (4 208 м.) – зимно.

            Никола Леваков - член на СК "Мусала" към ТД "Черни връх", гр. София.

            Автор на многобройни маршрути по скалните обекти в България.

            Никола Леваков изкачи северната стена на вр. Матерхорн (4 478 м.) през зимата заедно със Стамен Касабов и вече покойния Милен Милчев. Те са и последните български алпинисти, успели по този маршрут. Стената е една от най-трудните в Европа, а също така една от най-дългите – 1100 м.

            През есенния (следмусонния) сезон на 2003 г. българска експедиция изкачи по нов, премиерен маршрут връх Тхалай Сагар (6904 м) в Гархвалските Хималаи, Индия. Маршрутът е наречен „Между светлината и сянката” и е първият български премиерен машрут в Хималаите. Това е най-сериозното постижение на българския алпинизъм през последните години. В състава на групата бяха Никола Леваков, Христо Христов, Жеко Вътев, Стамен Касабов, Борислав Пигов, Валерия Цолова и Румяна Гълъбова.

            През 2005 г. е един от участниците и авторите на нов премиерен маршрут по стената на вр. Кедар Доум /6813 метра/.

            През 2009 г. изкачва заедно с Григор Вътев и Сотир Стойчев източната стена на вр. Агуя Де ла С (Aguja De la S) в Патагония, Аржентина.

            2010 г. – опит за изкачване по северната стена на вр. Гранд Жорас (4 208 м.) – зимно.

            Григор Вътев - член и председател на АК "Железник" към ТД "Сърнена гора", гр. Ст. Загора.

            2006 г. - изкачва вр. Матерхорн (4 478 м.) по италианския ръб и западноевропейския първенец вр. Мон Блан (4 807 м.)

            2006 г. - участник в експедиция на вр. Чулу Ийст (Chulu East – 6 584 m.) в Непал.

            През 2009 г. изкачва заедно с Никола Леваков и Сотир Стойчев източната стена на вр. Агуя Де ла С (Aguja De la S) в Патагония, Аржентина.

            2009 г. – вицерепубликански шампион по Алпинизъм – лятно, в свръзка с Христо Кирилов от гр. София.

            2010 г. – вицерепубликански шампион по Алпинизъм – зимно, в свръзка с Дамян Чолпанов от гр. Калофер.

            2010 г. – опит за изкачване по северната стена на вр. Гранд Жорас (4 208 м.) – зимно, в свръзка с Никола Леваков и Сотир Стойчев.

Писмо за подкрепа от БФКА:

Писмо за подкрепа от БФКА, стр. 1
Писмо за подкрепа от БФКА, стр. 2
Писмо за подкрепа от БФКА, стр. 3


А какво се случи миналата (2009) година, с най-малки подробности, ето тук от Никола!

Лого на АК "Железник", Стара Загора

Преди време, както може би повечето от участниците в групата на АК "Железник" във facebook са забелязали, пуснах варианти за лого на клуба, от които да бъде избран един чрез гласуване. Вариантите, бяха разработени от Георги Танев и Георги Игнатов, които благоволиха съвсем доброволно и безвъзмездно да отделят от времето си и да предложат по нещо реално и истинско, плод на техните усилия и въображение. Така желаният избор, който ми се искаше да бъде направен чрез гласуване от членовете на клуба по-скоро така и не стана. Вместо да бъдат избирани, повечето варианти (доколкото си спомням) бяха критикувани, осмивани и оплювани. Виждайки, че вместо до гласуване се стигна до голословно и безполезно плямпане, предложих който не одобрява предложените лога и иска да даде вариант - готов, разработен, който всички да може да видим черно на бяло, да го направи, но предложението ми или остана непрочетено, подминато, оставено без внимание или просто както често се случва в интернет пространството някои хора, както се изрази веднъж един наш общ приятел, просто бяха "за мусаката". Опитът ми да направим клубно събиране, оповестен и във fb за избор на лого също явно не бе взет под внимание и разпечатките на логата, които бях подготвил на хартия си ги носех в раницата, докато окончателно не станаха на баница.

След всичко по-горе казано един ден просто избрах единия вариант, който ми допадаше най-много и ето ти лого.
Дали е правилно или грешно взетото от мен решение, не мога да определя със задоволителен за всички отговор, това е повече от ясно, но е факт, че хубаво или лошо си имаме клубно лого.

На печелившите честито, а на останалите здраве и повече положителни емоции!
Гриньо

Изкуствената стена за катерене в гр. Стара Загора

Изкуствената стена за катерене в гр. Стара Загора е вече готова. Същинската работа (монтажните дейности) започна на 23.01.2010 г. С повече или по-малко "навитаци" да помагат в дните през периода на изграждането, все пак успяхме да стигнем до края.

Официалното “откриване” на съоръжението беше на 11.05.2010 г. като част от мероприятията на традиционно организираните всяка година "Дни на Алеко" в Стара Загора. Проекта се реализира с финансовата подкрепа на ТД "Сърнена гора" и с доброволния труд на членовете на АК “Железник”.
По покана на „Сдружение за съвременно изкуство и култура - Различният поглед” момчетата от "FourPlus" сложиха черешката на тортата, като внесоха доза уникалност към съоръжението, изрисувайки го с графити. Финалните щрихи нанесохме като наредихме няколко маршрута за демонстрационни изкачвания в деня на откриването.

С подкрепата на ekipirovka.com стената е екипирана с може би най-добрите примки за изкуствена стена в света: DMM – Gym Biner Set , продукт специално произведен за да осигури максимална сигурност и да издържа дълги години интензивна употреба.  

Денят на откриването на стената, беше и ден за дипломиране на обучаваните от Росен Тотев курсисти. На 9.05.2010 г. на скалите край гр. Мъглиж под зоркия поглед на своя инструктор те успешно се представиха пред изпитващите – Костас Канидис и Николай Стоянов, а дипломите си получиха след изкачване на маршрут по новоизграденото тренировъчно съоръжение.

До тук добре! Монтажните работи свършиха, лентата е прерязана, а заедно с това тепърва започва "истинската работа", за която все пак построихме къщичката, а именно тренировката. Провеждането на тренировъчни занимания в делничните дни, когато не всеки има възможност да посети скален обект е задачата, която изкуствената стена следва да изпълнява. Съоръжението, което някои толкова много отричат, считам за доброто зло, което може да ни се случи. То не носи усещането, което дава скалата, липсва допира с природата. Няма го шума от пореща въздуха птица, няма го страха от падащи камъни, изгарящото лятно слънце, хапещия студ и брулещия вятър. Не е същия погледа на верния приятел, който ти дава кураж и утеха в труден момент, когато силите не стигат и който е стиснал здраво в ръце нишката, на която би увиснал живота ти в моменти на падане. Със същия този човек, обаче може да бъдеш и на стената, вечер след работа или в кавото и да е друго удобно време и да потренираш за чисто преминаване на "онзи" пасаж, който ти се опъна. Доброто зло е стената в моментите, в които не може да бъдем на Враца, Мальовица, В. Търново или ..... май списъка е безкраен. Добро, защото е мястото, което ни дава възможност да усъвършенстваме част от своите катерачни умения, да развием нужната техника, издръжливост и сила, които после да ни помогнат по маршрутите на скалните обекти. Да не забравяме все пак, че стената не може да ни даде всичко, което ни дава скалата, а е само помощно средство по пътя на нашето развитие.

Съоръжението се намира в Спортна зала Стара Загора /бивша ДЗУ/ , в източния край на града (до Бизнес парка) и е с обща квадратура около 220 кв. м., а височината е 8,90 м. Достигането от всяка точка на града е лесно и удобно. Има голям паркинг за автомобили, а спирката на градския транспорт е непосредствено до сградата. Проектът е съобразен с разрешената за ползване част от залата и основната част от съоръжението са двете кули, изградени по съществуващи колони, съединени в свод. Боулдъра се намира между тях, под прозорците, които трябваше да оставим максимално открити, за да се запази достъпа на естествена светлина и е с размери приблизително 10х4 м.

При тренировка ВСИЧКИ трябва да спазват следните правила:

Катеренето на изкуствена стена за катерене, по-нататък наричана Съоръжението носи потенциална опасност за здравето и живота Ви. Основните рискове могат да бъдат причинени от терена, случайни предмети, оборудване, екипировка, личното физическо състояние и други независещи от АК „Железник” или ТД „Сърнена гора” условия.
АК „Железник” при ТД „Сърнена гора” и ТД „Сърнена гора”, гр. Стара Загора не носят никаква отговорност в случай на претърпени от Вас материални щети, кражба на имущество, физически травми, инвалидност или смърт, както и за всички други възможни злополуки по време на престоя Ви в района на или при използване на Съоръжението.
Използването или престоят Ви в района на Съоръжението е единствено и само на Ваша отговорност.

Безопасност.
Всички лица които не спазват мерките за безопасност ще бъдат отстранявани своевременно!
Всяко действие трябва да се извършва в името на безопасността. Всеки, започващ катерене по маршрут внимава да не допуска възможността да:
а) се контузи;
б) контузи или пречи на друг състезател;

Осигуряване.
Преди всеки маршрут трябва:
а) всеки катерач да е екипиран с одобрена от UIAA екипировка.
б) трябва да се обвърже задължително с възел ”вплетена осмица” и контролен възел.
в) преди катерачът да направи своя опит по маршрута, трябва да провери правилно ли е обвързан и дали въжето е добре подготвено за катерене.
г) катерача може да тръгне само след сигнал от осигуряващия че е готов!
д) при започването на маршрута, с цел да се избегне риска от падане на катерещия до първата примка, осигуряващият или негов помощник го пази отдолу.
е) катерачът трябва да внимава въжето да бъде правилно включено - основното въже идва от скалата/стената през карабинера към седалката, при грешно включване има опасност от откачане на въжето от примката и неприятно/фатално падане.
ж) когато катерещият достигне края на маршрута дава сигнал на осигуряващия да обере хлабавото въже и бива спуснат на земята.

Въжето трябва да се контролира от осигуряващия. Той трябва непрекъснато да внимава за действията на катерещия и да не допуска:
а) движенията на катерещия да се прекъсват, понеже въжето е много късо отпуснато;
б) всички падания да са динамични с приплъзване на въжето;
в) когато състезателят включва въжето в карабинера, то трябва да е достатъчно свободно;
г) да не се експериментират падания с катерещите се;
д) да се удари катерещият в остри ръбове, предмети или в други катерещи;

Катеренето се извършва само с еспадрили (или, макар че не са подходящи за целта, чисти гуменки) и течен магнезиев карбонат, или магнезий топка. Използването на магнезиев карбонат на прах не е разрешено! Всеки, желаещ да катери сам набавя необходимия му инвентар (въже, седалка, еспадрили и т.н.).