Коледа на Плевен

По първо въже на Учтивия лос, Малка Мальовица

Коледните празници наближават, а на мен ми се катери, две не виждам. Заформяше се фирмено парти, за което трябваше да пътувам до Добрич с колегите и след това мислех да отпраша за Мальовица. Не всеки е склонен обаче да пътува в сняг и вятър и така се оказах свободен ден по-рано от предвиденото. За Добрич така и не заминахме. Хубаво! Трябва само да си намеря свръзка, което се оказа не лека задача. Всички са запразнили. Има и контузени, които трябва да се възстановяват и почти достигам до лудост в отчаянието си когато Виктор откликва ентусиазирано на идеята да покатерим. Събирам багажа и в 21:30 съм в леглото с идеята да се наспя и да тръгна към 02:00-02:30 за София. 

В края на първо въже, тур Плевен,
Мальовица - Североизточна стена 

23.12.'11, Петък. Алармата на телефона пронизва тишината и ме изважда от унеса, за да разбера че навън духа ужасно и всичко е заледено. Пети сезон предстои да карам с тия гуми и се съмнявам вече в качествата им. Решавам да забавя тръгването с няколко часа. Докато пиша съобщение на Виктор, че ще тръгна по-късно съм се предал отново на съня. В късния следобед все пак безпроблемно достигаме ЦПШ, дори без да се наложи да слагам вериги. Вечерта на хижата сме само тримата с Байно.
24.12.'11, Събота. Днес целта ни е Учтивия лос на Малка Мальовица. С Виктор не сме катерили никога заедно и предпочитам да сме на по-достъпно място. Тура е само три въжета и има идеални площадки за слизане на рапели. Релефа е разнообразен и има хубави пасажи. Накрая и двамата сме доволни. Мисля че сме готови за Плевен на стената на Мальовица. Катерих го лятото и дълбоко загнездилата се идея за зимно изкачване не ми дава мира. 
Днес доста хора минаха нагоре и вероятността да ни се наложи да бием пъртина ми се струва почти нулева. Все пак не знам докъде са стигнали и решавам да се поразходя. Виктор поема надолу натоварен с всичкия инвентар. До Еленино езеро има пъртина, която продължава по зимната маркировка към вр. Мальовица. Чудесно! Утре ще трябва само да прегазим склона до премката между Мальовица и Орлето.

Края на второ въже, тур Плевен.

Събираме се на втора площадка.

25.12.'11, Неделя. Ставаме в 05:00. Закуска, кафе, чай, донагласяне на раниците. Нещо се замотах и потегляме около 07:00. Към 10:00 тръгвам по първо въже. Не се разминавам без изкуствено катерене. На излизане от тавана губя равновесие и политам надолу. Втория опит е успешен и продължавам. Студено е. Пръстите на ръцете ми бързо стават абсолютно безчувствени и се налага често да спирам, за да си доставя така необходимата болка от притока на кръв. 

По трето въже, тур Плевен.

Мъглата ни обгръща отвсякъде и става все по-студено. Дрехите ни побеляват, инвентара също. Карабинерите започват да лепнат, а скалата се покрива със скреж. 
Все по-често се налага да спирам, за да "накажа" ръцете си. Пръстите един по един се "появяват" по местата си. С големи увещания включвам в играта и кутрето на лявата ръка. Малкия мързеливец упорито отказва да покаже присъствие. Цепката е пълна със сняг и трудно намирам клиновете, но френдовете и клемите си знаят работата. Площадката е голяма и удобна. Толкова се радвам, когато я достигам! Облечен съм добре. Очарован съм от новите си обувки и се чувствам прекрасно. Само ръцете не ме слушат много и нахлузвам лапите докато осигурявам. Когато се събираме се почерпваме с шоколад и чай за здравето на бебенцата, които са ни се родили след преживените родилни мъки по трето въже.

Нагоре вече е лесно. Камината все пак изважда поток ругатни от устата на Виктор. Той е с раницата и тя му причинява главоболия.

Излизаме от тура по светло. 
В камината пукат боровите цепеници, а компанията е чудесна.
Отново прекрасен уикенд! 
Отново съм зареден до дупка от чудото, наречено катерене!
Нима има по-хубав подарък за Коледа?!

Дряновски лепеняци и Търновско по Чешки

тур Черната дупка,
Дряновски манастир

Кроихме планове за Северната стена на Езерния връх почти цяла седмица. Времето в страната обаче се задържа като че ли доста дълго прекалено топло и колебанието започна да се прокрадва в мислите ми. Идеята за уикенд на Враца постепенно си запробива път и без малко да надделее. Информацията, която Стамбата (Станимир Желязков) публикува в сайта на НСА за условията на Скакавица обаче засили желанието ми  все пак да се отправим към Рила. Ден преди да тръгнем натам контузия, затрудняваща придвижването се оказа основанието да не осъществим идеята си. Разговорите ни понесоха към различни места и  в крайна сметка в събота поехме към Дряново.

Лепеняк на тур Червена звезда,
Дряновски манастир

03.12.'11, Събота. Дряново. Не съм ходил там от години. Пристигаме късно, поради възникнали ангажименти и бързаме все пак нещо да налазим. С Блага в свръзка изкатерваме Черната дупка и Червена звезда. По маршрутите има останали стари клинове. Смайва ме обаче преекипирането, особено на Червена звезда. Никога не бях виждал лепеняци да бъдат закрепвани с полиуретаново лепило. При напъване с ръка клиновете мърдат, а на места при контакта със скалата лепилото се е пропукало и отлепило. Добре че си нося "тежката артилерия", та да ми е мирна главата. Странна приумица за екипиране на маршрути!

Чешки 2, Устето - Запад,
В. Търново

Вечерта драсваме към В. Търново като мислехме да пренощуваме на палатки на Света Троица или някъде по Устето, но Диди Пеева ни приюти в дома си. Стархотно е в царския град по тъмно. Светлините на накацалите по стръмнините сгради правят града приказен. Собственикът на бирарията, в която отсядаме за раздумка е сътворил истински шедьовър. Часовете минават неусетно.


04.12.'11, Неделя. Предложението на Диди да отидем на Устето - Запад, поражда ентусиазъм веднага с разказа й за страховитите Чешки маршрути, за които е слушала какви ли не истории. Решаваме да пробваме. Категориите по гидовник подсказват приятно катерене. Чешки 1, Чешки 2, Чешки 3 и... като няма повече Чешки, № 26 за края на деня. 
И нека пак си помечтаем за следващата седмица! 

Блага по Чешки 3, Устето - Запад, В. Търново