|
Снимка: Н. Леваков |
"Чакаш -
информацията, която се появява на публичните места.
По тяхно
решение.
Молиш се
на ум със социални слова, с лични пристрастия, без да смееш да се позовеш на
нищо. Да не би да сбъркаш.
Представяш
си, че са добре.
Представяш
си образа на всекидневието.
А те
градят образ на успеха.
Играят на
“не ме интересува
друго”.
И
заключват сърцата си.
Сравняваш
с твои пътувания – далеч си от света на познатото, изпълнен с емоции,
приключения, срещи. За кои други се сещаш? Значимите. Не непременно семейство,
а онези, които си допуснал да са близки, припознал си като част от твоя свят.
Опитваш
се да разбереш.
Стискаш
зъби – имам свой живот, това не ме интересува.
И в
капката свободно време се улавяш, че пак ги мислиш – тези, от експедицията.
Как са?
Какво правят ако е лошо времето? Пишат ли на някого? Какво си говорят?
Работиш,
занимаваш се, в други измерения си.
|
Снимка: Н. Леваков |
Но ги
сънуваш и се страхуваш и се страхуваш страховете ти да не ги стигнат.
Очертаваш
нови идеи за съвместност, мечтаеш и после рязко пропадаш в действителността.
А тук, в
нея, се налага да понесеш мълчанието – своето и тяхното. Дълбоко мълчание, на
призната отдалеченост и самота.
Да се
подготвяш да понесеш всичко, каквото и да е то.
Герои на
мълчанието.
Само
невидимите нишки на споделени мигове удържат тази неистова ситуация да познаваш
алпинисти."