неделя, 12 октомври 2014 г.

Бряновщица

Пристигам последен и ги заварвам готови. Ицо Платнаров, Ицо Бадъков и Росен Руев. Хвърлям раницата на земята и разопаковам. През това време вече свръзките са определени. Роската е само в десети клас, но е равностоен водач. До края на деня всичко е само движение.
Първи стъпки.
Последни метри след тавана.

Движение.

Досега се вози. След малко ще води.






понеделник, 6 октомври 2014 г.

На Враца

Време и разстояние отново се сливат в едно, в крайна точка. Точка - край на пътуване, чакане, обмисляне. Започва познатото, очаквано сливане с твърдината на скалата. Още със самото пристигане ме удря енергийна бомба. Пооклюмал по време на тристакилометровото шофиране слизам от колата и избухва ядрен взрив. Cypress Hill забиват яко в колата и сякаш съм на концерт и не трябва скоро да лягам. Лафчето потръгва, а с него и бира. И да, сърцето препуска, душата трепти. Подхвърлям идеи за утре. Искам да поработим по новия тур. Две падания с небесната кука при първия опит и адска, подпалваща жега при втория ме карат все повече да копнея да изляза догоре през тънката цепка.
За разкатерване започваме със София и Милен. Ицо и Ови не са ги катерили, а смятам че и аз не бих се лишил от удоволствието на преминаването по вторите въжета и на двете линии.
Открадвам си второ въже на Милен и накрая му вече пърхам с криле като предозирал ангел.
Бързото слизане до червения площад за обяд май и за трима ни се оказа тежък за носене камък и разходка до Стегите приемаме единодушно.
Beautiful! Не знам как по-поетично да го изтърся, за да опиша красотата на панорамния изглед и 6b, 6b, 7a,.. геометрия или чиста игра на разбъркани букви, микс от цифри и хармония от движения.
На сдрачаване в алпийския дом ни посреща приятна изненада. Отвън без подсмърчане от захладнялото време кротко си чакат колите на Никола, Даката, курсисти. А същите тези муцуни в оживена компания раздуват игриви мотиви. В 21:20 пристига влака от София и заедно с Tool за компания и Даката се спускаме до града за Марина. Тя, изпроводила вечно лъчезарната Ивона до Пирогов след rolling или по-скоро falling stone нейде още в началото на Серо Торе, се завръща.
Е, хайде Маринка, сутринта ще видим. Даде ли времето там сме. 
Оставените френд и карабинер са само капка от вече разливащ се гьол от желание да разцъкаме онези красиви въжета.
Водя нечетните и по трето и пето въже ми иде да се пръсна като прах и да посипя скалата, да докосна, да стъпя по всяка форма и така да премина. Чисто, здраво, красиво, ефирно. Катерене.
Следобед.
Дака, връщам ти един брой алпинист от женски пол. Ако е незадоволена или след огледа имаш забележки приемам рекламации само до напускане на обекта.
Смях, шеги и време за отпътуване.