От 20.11.2010 до 20.12.2010 г. екип в състав от трима души (Никола Леваков, Сотир Стойчев, Григор Вътев) плануваме да проведем експедиция "Серо Торе 2010" в Патагония, Аржентина.
Цел на експедицията е българско изкачване на вр. Серо Торе (3 128 m) по маршрута Компресор (VI 5.10 A2, 900m, Alimonti-Angeli-Baldessari-Claus-Maestri, 1970). При подходящи атмосферни условия освен на Серо Торе, желанието ни е да направим изкачване и на някой от съседните му върхове (Torre Egger, Punta Herron, Cerro Standhart).
Описание
Серо Торе е зашеметяващо заострен връх в Патагония в близост до южния край на Аржентина и Чили. Разположен е на територията на Парк Насионал Лос Гласиарес (Parque Nacional Los Glaciares) в Аржентина, на север от Национален Парк Торес дел Паин (Torres del Paine National Park ) в Чили. Той е най-високият от четирите върха по протежение на източния ръб на Патагонската ледена шапка (другите са Торе Егер (Torre Egger), Пунта Херон (Punta Herron), и Серо Щандарт (Cerro Standhart). Серо Торе е един от най-желаните върхове на света заради техническата си трудност и прословуто лошото време. Много алпинисти са се върнали засрамени от върха, който обикновено е покрит с гъба от заскрежен лед.
Чезаре Маестри съобщава, че той и Тони Еггер са първите, изкачили върха през 1959 г., изкачване при което Еггер загива в лавина по време на слизането. Все пак твърдението на Маестри е доста оспорвано. Той опитва отново през 1970 г. с нов екип катерачи, този път екипирани с перфоратор, задвижван с компресор и достатъчно болтове да екипират над 350 м. скала. Въпреки неговата решителност и технология, той не успява да изкачи ледената гъба на върха. Първото неоспорвано изкачване извършват Даниеле Чиапа, Марио Конти, Казимиро Ферари и Пино Негри през 1974 г.
Върхът до момента не е изкачван от български алпинисти, което е една от причините той да се превърне в отправна точка на нашите амбиции. Още повече, виждайки Серо Торе наживо, бидейки в Патагония, в района на вр. Фиц Рой през 2009 г., бяхме завлаядни от магнетичната му сила. Скандалният маршрут Компресор е най-изкачваната линия на Серо Торе, но никога не е „виждал” преминаване без болтове. Оспорваното първо изкачване на кулата от Маестри през 1959 г. е началото на магнетизма на Серо Торе.
Изкачванията обикновено отнемат от три до осем дни, въпреки че изкачване е осъществявано и за ден и половина.
Източната стена на Серо Торе с показан маршрута Компресор (VI 5.10 A2, 900m, Alimonti-Angeli-Baldessari-Claus-Maestri, 1970), Парк Насионал Лос Гласиарес, Патагония, Аржентина.
Участници в експедиция "Серо Торе 2010":
Сотир Стойчев - член на АК "Христо Христов" към ТД "Карлък", гр. Смолян (Участник в експедиции, проведени в Алпите, Хималаите и др.).
През 1990 г. изкачва първенеца на Алпите, Мон Блан (4 807 м.) по класическия маршрут.
1994 г. е годината, в която Соте атакува и успешно изкачва Пти Дрю (3733 м) по Американския тур и по ръба на Бонати.
През 1998 г. като участник в българска експедиция преминава Словенския маршрут по Безименната кула на Транго Тауър (6257 м) в Каракорум, Пакистан. През същата година Соте е в Татрите за зимно изкачване.
През 2005 г. експедиция в състав от шестима български алпинисти – Никола Левков, Николай Милушев, Сотир Стойчев, Жеко Вътев, Борис Петров и Тако Младенов се насочват към хималайската стена на вр. Кедар Доум /6813 метра/ с цел прокарване на нов маршрут.
Кедар Доум е разположен в Гархвалските Хималаи, Индия на разтояние 4 дни от последното населено място. До този момент Югоизточната стена е изкачвана два пъти по примерни маршрути, но и двата пъти не е бил изкачван самия връх. Българската експедиция не само успява да прокара нов маршрут, но изкачва и самия връх.
През 2007 г. Сотир участва в опит за изкачване на вр. Аксу (5 621 м.), част от Туркестанския хребет в Киргизия.
През 2009 г. изкачва заедно с Никола Леваков и Григор Вътев източната стена на вр. Агуя Де ла С (Aguja De la S) в Патагония, Аржентина.
2010 г. – опит за изкачване по северната стена на вр. Гранд Жорас (4 208 м.) – зимно.
Никола Леваков - член на СК "Мусала" към ТД "Черни връх", гр. София.
Автор на многобройни маршрути по скалните обекти в България.
Никола Леваков изкачи северната стена на вр. Матерхорн (4 478 м.) през зимата заедно със Стамен Касабов и вече покойния Милен Милчев. Те са и последните български алпинисти, успели по този маршрут. Стената е една от най-трудните в Европа, а също така една от най-дългите – 1100 м. През есенния (следмусонния) сезон на 2003 г. българска експедиция изкачи по нов, премиерен маршрут връх Тхалай Сагар (6904 м) в Гархвалските Хималаи, Индия. Маршрутът е наречен „Между светлината и сянката” и е първият български премиерен машрут в Хималаите. Това е най-сериозното постижение на българския алпинизъм през последните години. В състава на групата бяха Никола Леваков, Христо Христов, Жеко Вътев, Стамен Касабов, Борислав Пигов, Валерия Цолова и Румяна Гълъбова.
През 2005 г. е един от участниците и авторите на нов премиерен маршрут по стената на вр. Кедар Доум /6813 метра/.
През 2009 г. изкачва заедно с Григор Вътев и Сотир Стойчев източната стена на вр. Агуя Де ла С (Aguja De la S) в Патагония, Аржентина.
2010 г. – опит за изкачване по северната стена на вр. Гранд Жорас (4 208 м.) – зимно.
2006 г. - изкачва вр. Матерхорн (4 478 м.) по италианския ръб и западноевропейския първенец вр. Мон Блан (4 807 м.)
2006 г. - участник в експедиция на вр. Чулу Ийст (Chulu East – 6 584 m.) в Непал.
През 2009 г. изкачва заедно с Никола Леваков и Сотир Стойчев източната стена на вр. Агуя Де ла С (Aguja De la S) в Патагония, Аржентина.
2009 г. – вицерепубликански шампион по Алпинизъм – лятно, в свръзка с Христо Кирилов от гр. София.
2010 г. – вицерепубликански шампион по Алпинизъм – зимно, в свръзка с Дамян Чолпанов от гр. Калофер.
2010 г. – опит за изкачване по северната стена на вр. Гранд Жорас (4 208 м.) – зимно, в свръзка с Никола Леваков и Сотир Стойчев.
Писмо за подкрепа от БФКА:
