Катерене и отговорност

Пиша за катеренето като цяло.
Пиша, защото днес отново бях потресен.
Пиша, защото не мислех, че хората може да бъдат толкова безотговорни. 

Както към себе си, така и към тези, които им поверяват здравето и живота си.
 

Пиша, защото за пореден път се убеждавам, че който и да било, за да се занимава с катерене трябва да натрупа определен набор от познания. Познания, които са необходими, за да може с чиста съвест да застанем "от другата страна" на въжето. От която и да било страна!
 

Пиша, за да потвърдя още веднъж нуждата от завършване на курс "по катерене" (както и да го наречем - курсът, който ни дава основата). Не за друго, а за да имаме основата, върху която да градим бъдеще. Или поне да имаме по-голям шанс за това.

За да може с доверие да се отнасяме към другите. И те към нас.

И нека всички, които са я подкарали през просото да се замислят! И начинаещи и инструктори. 

И нека всички, които с думи "а бе аз на теб пари ли ще давам" (не на мен, аз не съм инструктор) на уста пропускат "началото", да се замислят!
 

Нека всички се замислим с какво сме се захванали и бъдем по-разумни и отговорни!
 

За да се наслаждаваме дълго  на тръпката от катеренето и да сме живи и здрави!

Светът на Огледалата

Събота, 6-ти ноември 2010 г.  

Под стената сме. 
Тръгвам. 
И огънят пламна. Кръвта закипя.
В жилите се вля бурна вълна живителна сила.

Животът отново препусна стремглаво.





Въже след въже се оглеждам да видя,
и гледам, и виждам, 
и знам че наистина виждам, 
защото съм в светът на Огледалата.


Там сме пак двама. Двама отново, но пак едно цяло.
Там сме в светът на Огледалата.

Стена за спортно катерене - Курсове и такси

          На заседание на ТД “Сърнена гора”, гр. Стара Загора, проведено на 26.10.2010 г. след набавяне на нужната информация, обмислянето и прецизирането й бяха обсъдени и гласувани курсовете, които да бъдат провеждани на Стена за спортно катерене в спортна зала “Стара Загора”, както и стойността на таксите за ползване на съоръжението, които влизат в сила от 01.11.2010 г.

          I. Кратко представяне на АК “Железник”. Курсове.

АК „Железник” при ТД „Сърнена гора”, гр. Стара Загора

Кои сме ние?

Алпийски клуб „Железник” при ТД „Сърнена гора”, гр. Стара Загора е основан през април 1959 година по инициатива на тогавашния председател на ТД „Сърнена гора”.

Туристическо дружество „Сърнена гора”, Стара Загора, е сдружение на граждани и юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за развитие, популяризиране и масовизиране на туризма, както и свързаните с това спортове и прояви в страната и чужбина.

Целта на дружеството е да създава сред населението трайни навици за общуване с природата и за задоволяване интересите и потребностите на своите членове в областта на туризма и туристическите спортове и прояви в страната и чужбина.

Целите на АК „Железник” са:

·   Да работим за „бъдещето”, а именно чрез провеждане на курсове и тренировки по катерене да спомагаме за натрупване на знания, умения и навици, свързани с катеренето и алпинизма на ниво начално обучение и високо спортно майсторство.

·   Да развиваме  и популяризираме  катеренето и алпинизма във всичките им разновидности.

· Чрез провежданите курсове и програми,  свързани с катеренето и алпинизма, и последващите тренировки и занимания, както на стената за спортно катерене, така и на открито, да се стремим да помагаме на младите хора да преодоляват трудностите заедно, както и да развиват отговорност към природата и заобикалящият ги свят.

·   Да работим за формирането на природозащитна  етика и култура сред младите хора.

Програмите:

Всички програми са съобразени с възрастта на съответната група, за която са предназначени.

Инструктор:
Росен Тотев – роден на 29.08.1979 г., дългогодишен член на АК „Железник”, сертифициран инструктор към БФКА (Българска федерация по катерене и алпинизъм), Удостоверение № 4716/20.12.2004 г.

Дни и часове:

Дните и часовете за провеждане на курсовете се съобразяват с включените в групата участници. Минималният необходим брой участници за формиране на група е 5 (пет) човека.

Къде точно?

Стената за спортно катерене се намира в Общинска спортна зала „Стара Загора” (бивша ДЗУ).

За контакти:

АК „Железник”
Григор Вътев - председател, 0896-634 187, grigor.vatev@gmail.com 
Росен Тотев - инструктор, 0898-200 742, rosen.totev@gmail.com

Туристическо дружество „Сърнена гора”

бул. Цар Симеон Велики 62
Стара Загора, 6000

Велко Велков - секретар, 0896-688 558

Курсове.

1. Катерене за деца

Спортно катерене за най-малките. Курс за деца до 16 г.

Катеренето е един от “природно естествените“ спортове, характерни за човека. То е идеалният начин за пълноценно задоволяване нуждата на децата от движение, а курсът по спортно катерене им осигурява основата за правилно провеждане на заниманията. Катеренето натоварва и развива цялостната мускулатура на тялото. Използването на всички двигателни умения, преодоляването на чувството за страх, развиването на пространствената ориентация и уменията за бърза и ефективна преценка за преодоляване на трудностите в екстремни условия  правят катеренето подходящ спорт, както за големи, така и за малки.

Курсът се провежда в рамките на един месец и се състои от осем занимания по два часа, по две занимания седмично в Спортна зала „Стара Загора” (бивша ДЗУ).

Цена: 55 лева.

В цената е включена екипировка (седалка и въже), такса за залата и инструктор.

В цената на курса не са включени: Медицинска застраховка, катерачни обувки.

Удобни дрехи и обувки са всичко, което Ви е необходимо.

2. Курс начално обучение по катерене на „Изкуствена стена“.

Целта на курса по катерене на изкуствена стена е да придобиете основни знания и умения отностно принципите на катерене и осигуряване. Курсът е предназначен за лица над 16 г.

Какво ще научите по време на курса:

Основно: Основни и спомагателни въжета. Карабинери, ленти и примки. Осморки и други съоръжения за осигураване и слизане по въже. Лични съоръжения. Същност на катеренето и алпинизма. Същност на осигуряването. Алпийски възли и обързвания. Типове възли. Видове възли. Развързване. Определяне на момента за осигуряване. Поносимост към динамични натоварвания. Закони, действащи при осигуряването. Начини за осигуряване. Фактори за поглъщане на енергията при динамични удари. Самоосигуряване. Изработване на навици при осигуряване. Основни принципи при катерене. Рапели. Установки. Боулдър катерене. Катерене на горна осигуровка. Катерене на долна осигуровка - организиране на рапел в края на маршрута и събиране на инвентара.

Съкратено:

Лични и специални съоръжения за алпинизъм. Правила за съхранение. Специални алпийски съоръжения. Клинове, лепени клинове, анкерни болтове, лонг-лайф, спит, клеми, френдове, ексцентрици и др. средства за осигуряване и установки. Ролки, самохвати, седалки. Съхранение на алпийския инвентар. Норми щемпел на UIAA и CE, сертификати. Изисквания към личната екипировка. Материали.

Долекарска помощ.

Спортни обекти в България. Видове катерачни обекти.

Сигурност и екипиране на спортни обекти.

Екологични проблеми. Маркировка в планините.

Курсът се провежда в рамките на един месец и представлява осем занимания по два часа, по две занимания седмично в Спортна зала „Стара Загора” (бивша ДЗУ).

След завършване на курса вие ще можете да практикувате безопасно Boulder, катерене с горна и долна осигуровка на изкуствена стена и спортни обекти на скали.

Цена: 100 лв.

В ценaта е включена екипировка, такса за залата и инструктор.

В цената на курса не са включени: Медицинска застраховка, катерачни обувки.

3. Курс „Усъвършенстване“

Но… какво е това усъвършенстване в катеренето?

Основни цели:

Разширяване рапертоара от движения, използвани при катеренето.

Работа за подобряване на общата издръжливост.

Запознаване с основните стилове в свободното катерене.

Тактика на катерене при различните стилове.

Средства за преодоляване на ограничаващите фактори.

Методи за изкачване и слизане по фиксирано въже.

След завършване на курса ще можете да използвате тренировъчна програма в зависимост от конкретните ви цели.

Курсът се провежда в рамките на един месец и се състои от дванадесет занимания по два часа, по три занимания седмично в Спортна зала „Стара Загора” (бивша ДЗУ).

Цена: 120 лв.

В ценaта е включена екипировка, такса за залата и инструктор.

В цената на курса не са включени: Медицинска застраховка, катерачни обувки.

            II. Цени за посещение на Стена за спортно катерене в спортна зала “Стара Загора”, валидни за всички от 01.11.2010 г.

 

1.     Карта за месечен достъп. Дава право на притежателят й за ежедневни тренировъчни занимания по катерене в делничните дни от седмицата от 17:30 до 21:00 ч., в рамкиите на един месец, считано от датата на заплащане на таксата до същата дата на следващия месец (четири седмици).

   - Месечна карта:                          20 лв.

   - Месечна карта за членове на БФКА:  

                                                    15 лв.

      В цената е включено: такса за залата и ползване на въже.     

2.     Карта за 10 посещения. 

   Дава право на притежателят й за провеждане на тренировъчни занимания в рамките на 10 посещения в делничните дни от седмицата от 17:30 до 21:00 ч.. Картата е валидна в срок от 3 (три) месеца, считано от датата на издаването й.

 - Карта за 10 посещения:         25 лв.

 - Карта за 10 посещения:    18 лв. (ученици и студенти)

    В цената е включено: такса за залата и ползване на въже.

Патагония

Месец преди заминаването ни за Патагония с Никола Леваков и Сотир Стойчев (Соте), продължавам да търся информация за района и по-скоро за туровете по огромните гранитни кули Серо Торе и Фиц Рой. 

Често попадам на разказите на хора, сблъскали се с мразовитото време и постоянните ветрове, владеещи това колкото приказно, толкова и истинско място. 

Ровейки в необятната world wide web, се сетих и за историята на нашето пребиваване в Патагония, разказана от Никола в www.ekipirovka.com.

Какво се случи може да прочетете тук, а ето и кратко видео.

Истории за мъже, планини, скални стени и мечти

"...мечтани истории, преследвани и осъществявани в далечни планини и по нови маршрути. Естествено това са различни, трудносравними истории, откакто в планинарството някои живеят за неповторимия момент на действието, който е уникален и никога един и същ. Всички изкачвания са продиктувани от една страст и имат еднаква посока. Или, още по-добре, изследване наречено „алпийски стил”, истинска мечта в планинарството. Всичко започва с идея (планината, скалната стена, линията), която е преследвана и мечтана непрестанно. После, когато „играта” започне наистина, едни тръгват за върха, естествено без никога да се върнат обратно. И, това е пътуване, което предприемат малцина избрани, в малки групи, или дори напълно сами, защото в края на краищата, идеята е да се катери с минимално тегло и бързо в търсене на нова линия, нови планини, нови стени и нови граници, както лични така и за планинарството като цяло. Компонентите на успеха също са почти еднакви: идеи, стремежът към приключение и желанието да се подложиш на изпитание (за всички сетива). За всичко това е нужна също и солидна доза късмет... или по-скоро, предпазливост и познание за вземане на верни решения, за контолиране, разбиране, приемане и превъзмогване на неизброимите изненади, които планината има в запас. Тълкуването също е от значение; за това „как”, най-важният фактор в този контекст: планините, маршрутите, планинарите и техните намерения, всичко се слива в идеалното преживяване. Но, както всички знаят, съвършенството е непостижимо, то може само да бъде преследвано..."

Vinicio Stefanello

http://www.planetmountain.com/english/News/shownews1.lasso?l=2&keyid=35439

Служителят на BD Крис Томас (Chris Thomas) изкачва Aguja Guillaumet в Аржентина, Патагония

Една история за тръпката от катеренето. Разказ, описващ обаянието и суровите условия на Патагония, представен от екипа на Black Diamond.

Понеделник, 7 юни, 2010 – съобщение от екипа на BD

Служителят на BD Крис Томас (Chris Thomas) изкачва Aguja Guillaumet в Аржентина, Патагония

Мениджърът на службата за гаранционно обслужеане на Black Diamond Крис Томас (Chris Thomas) изкара три седмици и половина по-рано тази година в Аржентина, Патагония, чакайки и надявайки се да покори един от зашеметяващите върхове в района. По-долу е доклада за неговото пътешествие с всички детайли, заедно с няколко страхотни снимки и видео от неговия партньор , катерачът фотограф Бен Дито (Ben Ditto).

---

Никога не съм си мислил, че бих отишъл в Патагония. Да, дърховете и кулите са толкова островърхи, колкото изглеждат, цепнатините са зашеметяващи и красотата е несравнима. Твърде обичайни са обаче историите за катерачи, прекарващи месеци поред в района и поради ужасното време нямат шанса дори да използват инвентара си. Не мислех, че мога да понеса това.  Ставам неспокоен ако спя до по-късно от 7:00 сутринта – какво ще правя ако трябва да чакам в палатката няколко седмици?  Отговарях си, че ако чакам достатъчно дълго ще получа шанса да изкатеря нещо, но израженията по лицата на хора, покрити със скреж и истории за хора, буквално издухани от непрестанния западен вятър упорито си проправяха път в мислите ми
Всичко се промени това лято. След окончателното завършване на Harvard Route на Маунт Хънтингтън (Mt. Huntington) в Аляска, се почувствах сякаш съм свалил огромна тежест от раменете си. Нямаше да се налага да се връщам на ледника Токоситна повече (Tokositna Glacier).  В началото беше приятно да бъда ОК с това да не ходя в планините повече, да бъда задоволен. Колкото бързо обаче избледняха спомените за измръзнали пръсти, крайно обезводняване и халюциногенно изтощение, толкова бързо избледня и наркотикоподобното възвишаване, получаващо се след невероятно приключение. Имах нужда от още. КАтеренето по катерачните обекти не беше задоволително. Но сега, следващия въпрос: Къде?

Бен Дито (Ben Ditto) се разхождаше в офиса на службата по гаранционно обслужване тук в SLC и полушеговито попита дали искам да отида в Патагония тази зима. Без миг колебание, изненадах дори себе си с положителния отговор. Няколко подгряващи пътешествия до Боузман (Bozeman) и Оурей (Ouray) за малко алпийско катерене и не след дълго се озовахме в Ел Чалтен, for some alpine training, and before long we found ourselves in El Chalten, отправили поглед към масивните гранитни кули в Патагония.

Бях изненадан при пристигането ни от перфектното като на снимка време. Трите дни пътуване взеха своя дан, но въпреки умората стегнахме раниците си и се подготвихме за незабавно тръгване, без да пропиляване безценното високо атмосферно налягане. С погледи, отправени към Поансенот (Poincenot), се заредихме с бифтек и мате, нарамихме раниците и закопчахме палатките.

Десет крачки след началото на приключението ни с Бен се спогледахме и разбрахме, че се издухваме – нуждаехме се от сън преди да се впуснем в 30-часово усилие без почивка. Това просто не се случваше, бяхме изтощени преди дори да напуснем лагера. Нагласихме се за заминаване в 6:00 сутринта на следващия ден, но вместо да тръгем към върха, просто скрихме инвентара си на Пасо Сюпериор (Paso Superior) в снежна пещера и слезнахме в града, за да изчакаме следващия прозорец с добро време, когато ще сме отпочинали и готови за действие. Поансенот щеше да е приятен, но ние имахме по-големи цели за нашето пътуване и не искахме да рискуваме да пропуснем опит по Касарото Пилар (Cassarotto Pillar) на Фиц Рой, защото бяхме пропуснали оскъден времеви прозорец през първия ни ден в района.  

Няколко седмици по-късно: не един период от хубаво време беше продължил повече от 12 часа. Бяхме залепнали за мониторите на компютрите ни, проверявайки последните метеограми и постоянно кроейки планове за времето. Занимавахме се с катерене в района и консумирахме mucho litros бира с нашите приятели в града, но всеки ставаше все по-неспокоен. Дойдохме, за да катерим в планините и като пиянките надничащи през прозореца на затворения бар, се нуждаехме от действие.  

18-часов времеви прозорец се очакваше до ден-два, и въпреки че бяхме скептични, тъй като нямахме нищо по-добро за вършене се качихме до Пасо Сюпериор в яростна виелица, планувайки да сме в готовност за опит при проясняване на времето. Ежедневните туристи ни гледаха сякаш сме луди, когато им споделяхме плановете си, но това смо ни предисвикваше още повече. 

След мразовита нощ в снежната пещера се събудихме за наистина срреалистична гледка – поглед в близък план на групата на Фиц Рой - обсипана със скреж и сняг. Щеше да отнеме известно време всичкия нов сняг да се поразчисти и Касарото Пилар (Cassarotto Pillar) не беше изключение. Планувахме нощно тръгване за опит на маршрута Уилянс (Whillans Route) на Поансенот (Poincenot), единственият маршрут, който решихме че може да пробваме, имайки предвид условията. Излежавайки се на слънце и изяждайки колкото е възможно храна в такава вдъхновяваща алпийска обстановка беше великолепен начин за изкарване на следобеда!

Въпреки, че духът беше приповдигнат и имахме прилив на сили, се върнахме обратно, едва достигнали бергшрунда в дълбок до гърдите сняг – лавинната опасност беше твърде голяма и високите стотици метри скали точно под нас привличаха вниманието ни. Отново обратно в лагера и обратно в Ел Чалтен. Трябваше да съм на автобуса за Ел Калафате само след три дни, времето беше нестабилно и всякаква възможност за изкачване на нещо голямо изчезваше. Въпреки безделието, бях облекчен – не трябваше да се притеснявам за времето и това, което щяхме да катерим беше добра възможност за упражнение. Бях доволен да направя няколко разходки през следващите дни, да покатеря на боулдъри и дори да свърша малко работа преди да се върна в SLC. Спрях да гледам метеограмите.

Два дни преди заминаването ми, Бен замисли план с намерението да ме изкара от спокойното ми състояние.  Ще тръгнем тази нощ, в полунощ, на сложна мисия, притиснати до стената на Гюйламет  (Guillaumet), по класическия Gullot Route. За следващия ден се очакваха около 8-12 часа затишие на времето, точно колкото да се качим и да слезем. Това не беше маршрура Ферари (Ferrari Route) или Касарото Пилар  (Cassarotto Pillar), но по дяволите, това със сигурност ще е по-добре отколкото да си тръгнем с празни ръце.

Тръгнахме си от домашно парти в Чалтен към полунощ, хванахме си такси до началото на пътеката при слаб дъжд. 1600 метра над нас се издигаше Aguja Guillaumet. Докато вървяхме покрай коритото на реката и се промъкнахме покрай станцията за плащане на такса при Пиедра Фрайле (Piedra Fraile), слабият дъжд се превърна в силен порой, а докато се придвижвахме по скандалният Полски хълм (Polish Hill), силният порой се превърна в брутална виелица. Поривите на вятъра ни връхлитаха на всеки няколко крачки и двамата бяхме измокрени до кости. Все още обут с обувките за бягане, отчайващо се нуждаех да открия място, за да ги сменя, но не намирайки къде да се скрия от лошото време, не можех да рискувам да измокря босите си крака и единствения си чифт резервни чорапи. В затрудняващия ни в ранната сутрин мрак сме пропуснали критичния завой към Пиедра Негро (Piedra Negro), и се оказахме вторачени челник, осветяващ палатка 300 метра по-надолу – бяхме прецакани. Ядосани на себе си за грешката, се спунахме бързо по каменистия баир, който бяхме изкачили с толкова усилия, и  се заоглеждахме за пещера, надвиснала скала, или свободна палатака, където да изчакаме отминаването на бурята. За щастие, група Аржентински катерачи беше достатъчно щедра да сподели с нас палатката си,  така че се сгушихме в тясната квартира и няколко часа си разказвахме вицове, истории и шеги, докато чакахме времето стане малко по-приятно. 

Точно като по часовник, около час преди изгрев, ветровете утихнаха, снеговалежът спря и беше време да се размърдаме. Отне ни още около час да стигнем до основата на маршрута, без да броим 20-минутната дрямка, излежавайки се на слънце под Paso Guillaumet. 

Разбрахме се да минем солово началния кулоар, което направихме, за да преминем извънредно бързо. Имаше перфектен лед и сняг по целия път до билото. Катеренето през цялото време беше интересно и в нито един момент безкрайно трудно, и цялото чакане, и разходката в дъжда се оказа че са си заслужавали. Следвахме оформеният като острие гребен в продължение на няколко въжета с къси боулдър пасажи с категория до около 5.9 по перфектен гранит, крещейки по целия път. Гледките към ледената шапка, Пиерджорджо (Piergiogio), кулите Торес (the Torres), и разбира се Касарото Пилар (Cassarotto Pillar) на Фиц Рой (Fitz Roy) накараха устите ни да се разпенят!

Задължителни снимки на върха, предшестващи неизбежното спускане по маршрута, последвано от 1600 метра, разбиващ коленете преход надолу до реката. След няколко неуспешни опита по-късно да се качим на стоп се предадохме и си хванахме такси до града, където вероятно чухме най-пронизителното „пссссст” от отваряне на бира!

На края, казвам го с усмивка на уста, да отида в Патагония и да бъда притиснат от времето беше едновременно по-различно и по-лошо от първоначалните ми страхове. Не е толкова лошо да чакаш високото атмосферно налягане -  It’s not so bad waiting around for high pressure - висенето е първокласно. Изобилни количества превъзходен бифтек, червено вино и добри приятели, правят приятно приятно изчакването дори на най-лошите бури. Да изкатерим Guillaumet беше страхотно, но да се хвърлим в още един въртоп като идея-фикс се загнезди в умовете ни. Имам чувството, че този път ще е по-трудно от последния. Серо Торе и Фиц Рой! Тъй като порочният кръг продължава, перфектният като на снимка хоризонт на Патагония е тежък товар за моя гръб и моя мозък. Ще се върна!

http://vimeo.com/12374399

Fitz Roy, Tehuelche route

Изключително повторение на маршрута Техуелче от словенците Урбан Азман (Urban Azman) и Борис Лоренцич (Boris Lorencic).

През януари 2009 г. Словенските катерачи направиха изключително изкачване на Сиа Дел Техуелче (Cia del Tehuelche) по северната стена на Фиц Рой, Патагония.

Маршрутът е изкачен за първи път с използване на фиксирани въжета от Марко Стерни (Marco Sterni) и италианския му отбор през 1986, но се е наложило да се върнат на 100 м от върха, поради силни ветрове на финалния ръб.

Трудната 1300-метрова линия, именувана на индианските обитатели на Патагония, е била изкачена за първи път десетилетие по-късно от Роландо Гариботи (Rolando Garibotti) и Дъг Биърли (Doug Byerly) при двудневно изкачване в алпийски стил.

Урбан Азман и Борис Лоренцич извършиха изкачването на 12 и 13 януари и досега са единствените, успели да повторят изкачването на върха по целия маршрут.

Малко преди да се завърнат у дома словенците използваха най-добрия прозорец от време, за да повторят Fonrouge – Comesana на Aguja Guillaumet и най-важното, станаха част от сложна операция за спасяването на колумбийски катерач по Torre de la Media Luna.
 

Via del Tehuelche, Fitz Roy,

Patagonia. Първо изкачване: Carlo Barbolini, Massimo Bonsi, Mauro Petronio, Angelo Pozzi, Mauro Rontini, Marco Sterni, 1986 г.

1300m, 6b+/A2.

Via del Tehuelche, Fitz Roy

На 10 януари прогнозата за времето предсказа добри условия за два дни, така че събрахме инвентара си и напуснахме Ел Чалтен – Аржентинското Шамони – за да се качим до Del Cuadrado, където бяхме устроили бивак.
Започнахме да катерим в 7 ч. сутринта по лесните начални цепки към ръба на масива, известен като "Grand Hotel", на около една трета от височината на стената.

Напредването ни беше бавно, тъй като цепките бяха обледенени и понякога скрити от сняг.

Осем часа по-късно стигнахме Grand Hotel, където спряхме за едночасова почивка.

Над Grand Hotel, Diedro de Marco се издигаше опасно над нас – 50 метра много широка цепка (off-width crack) – ключът към маршрута, проблемното въже (the crux pitch). Урбан го изводи и  подсилваше усилията си с цветущ език и осигуровка само на един Camelot 6. Въжето изискваше значителни усилия от нас, което направи следващите въжета по-сериозни отколкото трябваше да бъдат.
До 2 ч. през нощта бяхме изкатерили пет въжета, около 300 м. и бяхме изтощени. Починахме 4 часа до зазоряване, докато съберем сили и направим следващо усилие.
Сънят  беше на пресекулки и със значителен дискомфорт, Урбан се наложи да седне на страничен перваз, докато аз висях над бездната в моята седалка. Чувствахме телата си мъртвешки измръзнали, едва размразявани от типичното щипене/сърбеж в хълбоците и слабите спазми в краката. 
В 6 ч. слънцето изгря и ние катерехме отново, облекчени от движението след часове болезнена почивка. Както и при по-долните въжета цепките бяха сковани в лед и ръбчетата, и пукнатините покрити с коварен тънък филм от лед, принуждаващ ни да катерим изкуствено (А2), във всеки случай по-трудно от Френско 6а.

С издигането на слънцето в небето бяхме подложени на по-голям ледопад и големи плочи лед се освобождаваха и се плъзваха покрай нас в бездната. Изкуственото катерене действително забави нашия ход и по пътя ни по стената започнахме да се страхуваме от безмилостното време на Патагония докато бурите прииждаха от ледника Hielo Continental – Патагонската Касандра за лошо време.

Времето обаче се задържа и 10 часа по-късно катернето стана по-лесно и накрая можехме да поставим надеждна осигуровка и да си починем в удобна позиция. Отдихът не продължи дълго, тъй като бяхме на последните 5, трудни въжета. Както обикновено цепнатините бяха обледени, което правеше поставянето на инвентар почти невъзможно. Докато водех първото въже, окуражен от близостта на нашата цел, се хванах за люспа, която се отчупи без звук и паднах 10 м. с нея в ръце. Последните 5 трудни въжета бяха изкатерени по тъмно.
След последното въже очаквахме лесен изход към стената от 4-та категория – въпреки това бяхме шокирани от ледената стена, с която се сблъскахме. Без сечива за лед бяхме затруднени в избора.
В опит да намерим алтернативен изход се натъкнахме на „въздуховод” – чудно откритие. Този комин ни отведе до лесен терен – по-лесен от предходните въжета, но по-труден от описанието на маршрута, което имахме; по-труден от това, което искахме в 2 ч. през нощта; сякаш стената нямаше да се предаде докато не надвием самия връх.

Изкачихме се в 3 ч. през нощта – общо 34 въжета – и след кратка пауза за снимки започнахме дългото спускане, докато снега започваше леко да вали. Рапела до ледника и безопасността ни отне 8 дълги часа. Бяхме принудени да зарежем едното от въжетата, тъй като се заклещи при изтеглянето. Късно сутринта бяхме на ледника. От там се спуснахме през Passo Guillaumet до палатката. Същата вечер бяхме обратно в Ел Чалтен, обратно в безопасност в хостел Lago del Desierto, където отпразнувахме изкачването си.
Останахме в Ел Чалтен още един месец – наслаждавайки се на красивите гледки и възстановявайки силите си с добра храна. Суровото време ни попречи да се наслаждаваме на местните боулдъри и cragging – въпреки че 2 дни преди да отлетим за вкъщи, пролука във времето ни позволи да изкатерим Fonrouge – Comesana route на Ag. Guillaumet.
Ел Чалтен е красиво място, предлагащо великолепни възможности за амбициозния алпинист.
Подготовката е особено важна – това не е място за нетрениран или непостоянен катерач.
Малко преди заминаването ни от Ел Чалтен Колумбийски катерач си счупи крака над Норвежкия бивак, точно под Torre de la Media Luna. Спасителна група беше събрана от катерачи в Ел Чалтен. Разочароващо, от 100 катерачи, лагеруващи в Ел Чалтен само 10 доброволци се включиха в спасяването.

Бих искал да използвам тази възможност и да почукам в съвестта на тези, които мислят че са сами в планината. Не сте и не сме! За съжаление това е най-забележимо когато се случи инцидент. В страни, където има организирани спасителни служби процедурите са познати и добре отработени.

Там където обаче този тип организация я няма, всички зависим един от друг. И когато наш другар катерач е наранен – особено в отдалечени места – нашите постижения по стените и фантастичните ни изкачвания губят смисъл – това което е от значение е броят налични ръце, желаещи да помогнат на пострадалия приятел.

Всяка ръка е твърде необходима, особено ако спасяването е тежко и в труден терен, както в случая с Колумбиеца.

Приятели планинари, арогантността и равнодушието не помагат, а само когато някой от нас, някой от вас има нужда, бързата помощ на някой, дори на някой непознат в планината може да ви помогне да катерите още ден, да живеете още ден. Помислете за това... Успех!

Boris Lorencic – Slovenia    

По материал от: http://www.planetmountain.com

Превод: Григор Вътев