Стената на Вихрен

Маршрутът

Трима сме. Мартин Маровски, Дамян Петков и аз. За първи път сме в свръзка заедно. Събираме се в София и тръгваме за Вихрен. Мартин е харесал линия за премиера и взимаме всичко необходимо, за да си свършим работата.

           

12.02.2011 г. Ставаме в 04:00 ч. Закусваме стабилно и дооправяме багажа. Всичко разпределяме в две раници. Дамян поема въжетата. Към 05:30 ч. тръгваме от х. Вихрен. По прогноза в страната през деня ще има умерени до силни ветрове. Проверил съм прогнозата и в www.ready.noaa.gov. Синоптиците там предвиждат слаб вятър за географските координати на Вихрен.                                                                          

Към 08:00 ч. Дамян потегля по първо въже на “Народна армия”. Разбираме се предврително, че ще се сменяме във воденето на всеки две въжета. Времето е прекрасно. 

На второ въже чуваме Дамян яростно да ругае и след малко комлекта клеми прелита покрай нас. Марто вече е катерил тук и знае, че клемите ще ни трябват. Организираме площадка на около 10-15 метра под мястото, където е Дамян. Свързваме двете въжета, за да стигнат до долу и Мартин се спуска по тях. Когато отново се събираме тримата е мой ред да продължа във воденето.                                                                              

В началото на четвърто въже.

Страхотно удоволствие е катеренето по тази стена. 

Снегът е фирнован и сечивата държат здраво. 

Дамян на пето въже.

След четвърто въже нагазваме в участъка, който трябва да е премиерен. Мартин тръгва смело напред, преминава поредица нестабилни камъни и достига надвес, който безпромлемно преборва. Докато катери едното му сечиво полита надолу. За щастие попада в снега близо до нас. Малко след това го чуваме да вика, че премиерата ни е дотук. Достигнал е площадка с болт. Тук преминавам трети и тъй като няма никой отдолу бутам каквото мога, за да не оставям нещата на случайността. Камъните политат с грохот надолу и скоро се изгубват от погледа ми. Още едно въже и е ред на Дамян да води. Късметът е в негова полза и получава “черешката на тортата”. Седмо въже се оказва най-трудно от целия маршрут. Удоволствието от преминаването му е несравнимо. От тук нататък губим площадките, но какво от това, организираме си ги сами. 

Мартин на излизането от тура.

Заедно на върха.

Към 16:30 ч. излизаме от тура. 

Все още е светло и времето е чудесно, та  решаваме да се разходим до върха. Няколко снимки и слизаме надолу.

Невероятен ден! 
След като за днес приключваме започваме да кроим планове за следващия път.

Държавно първенство по ледено катерене, 28-30.01.2011 г., Скакавица, Рила

Рила.
Скакавица.
Висулките.
Състезание за трудност,
а после и за скорост.
Състезание с другите,
или пък със себе си.
Състезание?!
Среща с приятели, за да се позабавляваме.

Експедиция Серо Торе 2010 или една история с продължение

           През 2009 г., запален от разказите на Никола и Соте за първи път стъпих в Патагония. Това бе началото на една история, която след повече от година получи своето продължение.  

           От 25.11.2010 до 23.12.2010 г. Никола Леваков, Сотир Стойчев и аз проведохме експедиция "Серо Торе 2010" в Патагония, Аржентина.                                                             

Целта ни бе изкачване на вр. Серо Торе (3 128 m.) по маршрута Компресор (VI 5.10 A2, 900m, Alimonti-Angeli-Baldessari-Claus-Maestri, 1970). При подходящи атмосферни условия освен на Серо Торе, желанието ни бе да направим изкачване и на някой от съседните му върхове (Torre Egger, Punta Herron, Cerro Standhart).

Искрени благодарности на ekipirovka.com, БФКА, ТД "Сърнена гора", гр. Стара Загора и "Емона" за оказаната финансова подкрепа, без която идеята ни да опитаме силите си по върховете на Патагония нямаше да бъде реализирана!

      

            Серо Торе е зашеметяващо заострен връх в Патагония в близост до южния край на Аржентина и Чили. Разположен е на територията на Парк Насионал Лос Гласиарес (Parque Nacional Los Glaciares) в Аржентина на север от Национален Парк Торес дел Паин (Torres del Paine National Park ) в Чили. Той е най-високият от четирите върха по протежение на източния ръб на Патагонската ледена шапка (другите са Торе Егер (Torre Egger), Пунта Херон (Punta Herron), и Серо Щандарт (Cerro Standhart). Серо Торе е един от най-желаните върхове на света заради техническата си трудност.

            Върхът до момента не е изкачван от български алпинисти, което бе една от причините той  да се превърне в отправна точка на нашите амбиции. Още повече, виждайки Серо Торе на живо, бидейки в Патагония, в района на вр. Фоц Рой през 2009 г., бяхме завладяни от магнетичната му сила.

            Изкачванията обикновено отнемат от три до осем дни, въпреки че изкачване е осъществявано и за ден и половина.

         

            Един от най-добрите начини за достигане до Серо Торе е през гр. Ел Калафате и от там до Ел Чалтен. Именно по този маршрут пристигнахме. Никола и Сотир са в Патагония вече за трети път, а аз Григор съм за втори и знаем какво ни очаква. Тази година пътуването ни е организирано перфектно от Никола. Имаме самолетни билети за полети София-Франкфурт, Франкфурт-Буенос Айрес, Буенос Айрес-Ел Калафате и обратно. От Ел Калафате покрай ез. Виедма до Ел Чалтен стигаме с бус, който ни чака на летището, благодарение на вече установената връзка със Себастиан, който е собственик на хостела, в който отсядаме и в който без заплащане оставяме багаж и провизии докато сме в планината.

            Ел Чалтен е портата към Серо Торе. Градчето е Аржентинската „Национална столица на трекинга” и предлага много от услугите, които са необходими преди подхода за Серо Торе, Фиц Рой или който и да било от съседните им върхове. Пътеките водят началото си от Ел Чалтен. Лагер Д’Агостини, в близост до основата на Серо  Торе е отправна точка за много от изкачванията на върха.

На 27-ми ноември се отправяме към Рио Бланко. Рио Бланко е лагерът за алпинисти, разположен в гората, в близост до пътеката по трека за Лагуна де лос трес (Лагуна де лос трес – Долината на трите езера: отправна точка за голям брой трекери, прииждащи от цял свят и междинна точка за алпинистите по пътят им за достигане в подножието на Фиц Рой и съседните му по-малки върхове). До него от Ел Чалтен стигаме за два часа. Опъваме палатката и се чувстваме сякаш сме си у дома. Не веднъж това ще е за нас мястото, символ на разкош и удобство с дървената барака, в която може спокойно да си сготвим и да се подслоним, и прекрасните места за опъване на палатка. Идваме тук с намерението за “загрявка” да изкатерим Агуя Сент Екзюпери (Aguja Saint-Exupéry, 2558 m. - на снимката вторият отляво на дясно), тъй като миналата година успяхме да стигнем до средата и сега сме решени да стъпим на върха.

-                           Маршрутите на Aguja Saint-Exupéry:  http://pataclimb.com/images/climbingareas/chalten/fitz/exupery_E_01.jpg

            На 28 ноември се изкачваме до Лагуна де лос трес, за да се ориентираме какво е положението. Привидно доброто време ни дава надежди, че може и да сме късметлии. В следващите дни обаче духва обичайният вятър, който си довежда и дъжд. С Никола избираме слизане до Ел Чалтен, а Соте решава да остане на Рио Бланко. Една нощувка в селото и се връщаме обратно. Следващите няколко дни не са обнадеждаващи и сме принудени да изчакаме докато се отвори така желаният прозорец. По време на престоят ни в Рио Бланко се занимаваме с обичайните неща за “убиване на време”. Шахът, който си беше в бараката и миналата година привлича вниманието на Соте доста често и с Никола партиите са интересни, докато аз съм доста слаб противник. Всеки пришълец е добре дошъл да си пробва силите, въпреки че рядко се случва, тъй като може би поради това че летният сезон още не е започнал, хората са малко. Четенето на книги е друго занимание, с което запълваме част от времето си. Както и миналата година, по предварителна уговорка всеки носи по една книга, която да може и другите двама да четат.

            По прогноза 4-ти декември трябваше да е един от не особено приятните дни, но слънцето така се е облещило, че ни се иска да сме вече по тура. Раници на гръб и газ нагоре. Привечер сме при “пещерата”, сравнително удобно място за пренощуване. Т. нар. от нас пещера е пространство под голям камък, в което могат да се вмъкнат няколко човека и да изкарат през нощта няколко часа, или да се подслонят при лошо време. От тук сме на около 2 часа ходене от началото на маршрута, който сме избрали. В 01:00 ч. през нощта будилника ни изважда от унеса, който трудно може да се нарече сън. В 02:30 ч. след топла супа и инстантно кафе тръгваме нагоре. Лесно се ориентираме, тъй като миналата година вече сме били тук. Стигаме до ледника и слагаме котките. Има мъгла, която на моменти се разсейва и се опитва да духа вятър. Заобикаляме големите цепнатини по ледника и дори използваме въжето, за да сме по-сигурни, че ако някой пропадне няма да има проблеми. Доста се двуомим какво да правим, тъй като времето не е обещаващо. На разсъмване (около 05:30 ч.) все пак Никола повежда по тура. 

Мъглата се разсейва и сякаш времето се отваря. Този път може би ще успеем! В 10:00 ч. сме почти до средата на тура, обаче започва притеснително да духа. След кратко обсъждане решаваме да не рискуваме, а да поемем надолу. Вятърът се засилва. Пускаме рапелите възможно най-бързо и скоро сме долу. Докато пресичаме ледника поривите стават неудържими. Неведнъж се налага да залягаме на снега със забити сечива, иначе вятъра ни носи накъдето си иска. Веднъж в съсредоточението си да намеря правилното решение от къде да заобиколя появилата се пред мен цепнатина поредният порив ме събаря и ме претъркулва. Още ме е яд как си разпрах панталона с котките! Вали и сняг, който по-надолу се обръща на дъжд. Докато стигнем в пещерата сме целите мокри. Топла супа, “3 в 1” и няколкочасова почивка в чувалите. Изгледи да се оправи времето няма. Вятърът не стихва и си носи дъжд. Нямаме друг избор, освен да натъпчем раниците и да си стигнем до палатката. Мокри сме и е студено. На кой му пука! Пука ни, че не успяхме. Ветрееееееееееееееее!

            Пак сме в Ел Чалтен, пак сме пред компютъра и гледаме метеорологичните прогнози, пак кроим планове. Връщаме се в Рио Бланко за пореден път. Събираме си багажа, като оставяме неща, които считаме че не са ни особено необходими и се отправяме към лагер Д’Агостини. Време е за Серо Торе. Или поне се надяваме да му е дошло времето. Пристигаме по пътеката, която за Никола и Соте вече е позната, а за мен напълно нова и ни посреща “нашият любим” вятър. Всичко нагоре е в мъгла, а поривите са силни и дълготрайни. На 10-ти декември поемаме нагоре с идеята да се установим на бивак Норуегос, доста близо до Серо Торе. Натрупал е пресен сняг и прехода ни отнема 10 часа. Налага се да бием пъртина. На около час преди бивак Полакос ни настига група от около десет италианци и следващите ги “хитри” американци, които вървят в стъпките им. Оставяме всички да вървят напред, понеже вече около 7 часа ние сме първи по неутъпкан сняг и искаме да отдъхнем.  На Норуегос си организираме приличен бивак. Тук под големи камъни има удобни места за бивакуване. Под един такъв камък изчистваме снега и дори успяваме да си опънем палатката. Чудесно! Организиаме си и кухня на сравнително заветно място. През 2008 г. Никола и Соте са скрили инвентар под един камък и всичко си е там почти непокътнато. Почти, защото мишките са гризали найлона, в който всичко е увито. Има лопата, газови бутилки и други полезни неща. Серо Торе се извисява внушително над нас, а от другата страна на долината гледката към Фиц Рой е удивителна.

След обмисляне на ситуацията и преценка, че времето не е подходящо за Серо Торе решаваме с Никола да се пробваме на Торе Щандарт.

-                           http://pataclimb.com/images/climbingareas/chalten/torres/egger_standhardt.jpg

Exoset (500m 6a WI5 MI3) е може би по силите ни и смятаме да се насочим към него. На 12-ти декември тръгваме тримата – Никола, Соте и аз през ледника, да си направим следи, за да преминем по-лесно рано сутринта на другия ден. Соте е твърдо решен, че на другия ден няма да е с нас, тъй като счита, че целта ни трябва да е единсвено и само Серо Торе, въпреки че болките в кръста го съсипват. С Никола стигаме почти под тура и се връщаме. Докато слизахме надолу четири човека запъплиха от ледника нагоре. Късен следобед е. Обратно в Норуегос приготвяме инвентара и навивам часовника за 03:00 ч. Четиримата, които видяхме да отиват  нагоре се изгубиха някъде под стената на Торе Щандарт. Явно призори са решили и те да атакуват. 

            Цяла нощ вятърът не стихва. По прогноза би трябвало да ни очаква сравнително добър ден. Часовникът звъни. Вятърът все още бучи. Барометърът отчита, че налягането в последните шест часа само се понижава. Решаваме да поспим още час и тогава да помислим какво да правим. В 04:00 ч. положението не е по-добро. Решаваме да не рискуваме. Сутринта и четиримата от вчера слизат надолу. А сега какво? На никой не му се говори. Всчико в раниците и към лагер Д’Агостини. От там с Никола слизаме до Ел Чалтен да пишем по едно електронно писмо, да се изкъпем и да видим прогноза.

            ОК! Има изгледи след няколко дни да се отвори прозорец от два дни. Какво да правим?! Решаваме, че за това време имаме две възможности - Aguja Saint-Exupéry или западната стена на Фиц Рой по Суперканалета (1600m 6a+ 85°) (http://pataclimb.com/images/climbingareas/chalten/fitz/fitz_NW_01.jpg). Дейвид – англичанин, който е отседнал в хостела, в който сме и ние е останал без свръзка. Датчанина с който бяха заедно си е тръгнал. Дейвид е навит за Суперканалета. Преди две седмици е ходил до под тура с двама американци, но поради силния вятър са се върнали без опит за изкачване. Разбираме се ако Соте е съгласен да се разделим на две свръзки и да атакуваме едновременно. Ако ли не, тръгваме Никола, Дейвид и аз. Докато вървим към Д’Агостини обсъждаме с Никола как да склоним Соте за някой от двата варианта, тъй като той държи за опит по Компресор на Серо Торе. Според нас обаче времето не е добро за там и нямаме никакъв шанс да успеем. Пристигаме на Д’Агостини и започваме разговор със Соте. Той обаче е непреклонен и в крайна сметка решението е да се върнем на Рио Бланко, Соте да остане там, а ние с Никола продължаваме на другия ден към Суперкулоара, срещаме се с Дейвид и правим опит тримата. Добре че Дейвид е с нас, иначе въобще нямаше да се ориентираме как да стигнем до Суперканалета. Вали дъжд и духа, но това за сега не ни притеснява, тъй като прогнозата е че в този ден времето няма да е хубаво, а ни очакват два почти безветрени дни след това. Изкачваме се по стръмна пътека. Наоколо има само храсти и камъни. След това всичко е само камъни. След камъните склон със сняг и стигаме до Пасо Куадрадо. От тук дълго спускане до ледника. Духа и вали сняг. Добре, но нали ще спре! Дейвид днес е гледал прогнозата в Ел Чалтен и синоптиците са казали, че вятърът ще утихне към 21:00 ч. Още може би около час и ще сме при място с големи камъни на 100-200 м. от тура, подхоящо за нощувка. Да ама не. Вятърът е навял много сняг и там където Дейвид и американците са нощували преди две седмици всичко е затрупано. Изморени сме и мокри. Трябва бързо да намерим къде да нощуваме, защото става много студено. В един миг Никола прелита покрай мен и десет метра се търкаля по камъните. Поривът го е отнесъл и дори не успях да реагирам. Ударил си е крака в костта под коляното, но за щастие няма нищо счупено. Намираме удобно място. Заравняваме площадка в снега до скалата и опъваме Здарката. Тримата с раниците се намъкваме вътре. Събуваме мокрите обувки, сменяме чорапите и се увиваме с всички дрехи, включително двата спални чувала, които носим. Топлата супа, чая и шоколадите правят студа по-поносим. Седнали сме на една постелка и въжето. Една постелка имаме зад гърбовете, за да не сме облегнати в скалата. В седнало положение успяваме само да дремем, без да успеем да заспим и на моменти си говорим. Вятърът не стихва и снеговалежът ни принуждава периодично да си изтръскваме “покрива”, защото ни затрупва. 

На сутринта положението е отчайващо. Събираме всичко и поемаме наобратно, обръщайки погледи към кулоара. Връщането е мъчително. Изморени сме и разочаровани. След няколко часа, стъпили на пътеката в гората с Никола спираме за обяд. Дейвид е някъде напред. След обяда и двамата сме заспали на тревата. Ставаме и продължаваме. Пътеката, по която сме поели стига до черен път, който води началото си от Ел Чалтен и преминава през няколко ранчота. Излизаме на пътя на около 13 км. от Ел Чалтен. Решаваме, че или чакаме на стоп докато някой ни качи или нощуваме тук и продължаваме на следващия ден. След около час щастието ни се усмихва и сме в кола. В Ел Чалтен Никола се отблагодарява на човека, който ни е качил като му подарява карабинер. С невероятна благодарност, усмивка на лице и поздрав с клаксон, човекът ни изпраща и продължаваме към хостела. Четвъртък вечер е, 16-ти декември. Уговорката ни със Соте е в петък вечер да се търсим в хостела тъй като при хубаво време два дни вероятно щяха да са ни достатъчни за качване и слизане, или в събота към обяд да отида с празна раница до Рио Бланко, за да свалим всичко каквото имаме там. В петък рабираме, че Соте са го срещнали по дирите ни. Не е издържал и е тръгнал да ни посреща, в случай, че сме се изкатерили и имаме нужда от помощ на слизане. Умуваме какво да правим – дали да се опитаме да го намерим или да го изчакаме. Решаваме да приемем втория вариант с идеята ако в събота до обяд не дойде да тръгнем към Рио Бланко и да го пресрещнем. В събота 18-ти декември малко преди обяд Соте с претъпкана раница пристигна в хостела.  Два дни почивка и сме на път за България.

            Сега съм пред компютъра и си мисля. Мисля си какво се случи и какво?! Сещам се за думите на служителят от  Black Diamond Крис Томас :

“Никога не съм си мислил, че бих отишъл в Патагония. Да, върховете и кулите са толкова островърхи, колкото изглеждат, цепнатините са зашеметяващи и красотата е несравнима. Твърде обичайни са обаче историите за катерачи, прекарващи месеци наред в района и поради ужасното време нямат шанса дори да използват инвентара си. Не мислех, че мога да понеса това.”

            Е?!? Вероятно някой ден и ние ще успеем.  

            Видео от експедицията.

            По време на пребиваването ни в Патагония при срещите ни с катерачи от различни страни получихме информация за успешни изкачвания в района.

-                           Няколко дни преди пристигането ни е осъществено изкачване от две свръзки на Торе Щандарт по тура Exoset, както и солово изкачване на същия, реализирано от американеца Колин Хейли.

-                           Испанци изкачват тура Chiaro di Luna, по западната стена на Aguja Saint-Exupéry (2558 м.).

-                           На 15 и 16 декември две норвежки свръзки изкачват Aguja Poincenot (3002 м.) по Whillans-Cochrane като достигат връхната точка при силен вятър.

                    С подкрепата на:

 

 

Катерене и отговорност

Пиша за катеренето като цяло.
Пиша, защото днес отново бях потресен.
Пиша, защото не мислех, че хората може да бъдат толкова безотговорни. 

Както към себе си, така и към тези, които им поверяват здравето и живота си.
 

Пиша, защото за пореден път се убеждавам, че който и да било, за да се занимава с катерене трябва да натрупа определен набор от познания. Познания, които са необходими, за да може с чиста съвест да застанем "от другата страна" на въжето. От която и да било страна!
 

Пиша, за да потвърдя още веднъж нуждата от завършване на курс "по катерене" (както и да го наречем - курсът, който ни дава основата). Не за друго, а за да имаме основата, върху която да градим бъдеще. Или поне да имаме по-голям шанс за това.

За да може с доверие да се отнасяме към другите. И те към нас.

И нека всички, които са я подкарали през просото да се замислят! И начинаещи и инструктори. 

И нека всички, които с думи "а бе аз на теб пари ли ще давам" (не на мен, аз не съм инструктор) на уста пропускат "началото", да се замислят!
 

Нека всички се замислим с какво сме се захванали и бъдем по-разумни и отговорни!
 

За да се наслаждаваме дълго  на тръпката от катеренето и да сме живи и здрави!

Светът на Огледалата

Събота, 6-ти ноември 2010 г.  

Под стената сме. 
Тръгвам. 
И огънят пламна. Кръвта закипя.
В жилите се вля бурна вълна живителна сила.

Животът отново препусна стремглаво.





Въже след въже се оглеждам да видя,
и гледам, и виждам, 
и знам че наистина виждам, 
защото съм в светът на Огледалата.


Там сме пак двама. Двама отново, но пак едно цяло.
Там сме в светът на Огледалата.

Стена за спортно катерене - Курсове и такси

          На заседание на ТД “Сърнена гора”, гр. Стара Загора, проведено на 26.10.2010 г. след набавяне на нужната информация, обмислянето и прецизирането й бяха обсъдени и гласувани курсовете, които да бъдат провеждани на Стена за спортно катерене в спортна зала “Стара Загора”, както и стойността на таксите за ползване на съоръжението, които влизат в сила от 01.11.2010 г.

          I. Кратко представяне на АК “Железник”. Курсове.

АК „Железник” при ТД „Сърнена гора”, гр. Стара Загора

Кои сме ние?

Алпийски клуб „Железник” при ТД „Сърнена гора”, гр. Стара Загора е основан през април 1959 година по инициатива на тогавашния председател на ТД „Сърнена гора”.

Туристическо дружество „Сърнена гора”, Стара Загора, е сдружение на граждани и юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за развитие, популяризиране и масовизиране на туризма, както и свързаните с това спортове и прояви в страната и чужбина.

Целта на дружеството е да създава сред населението трайни навици за общуване с природата и за задоволяване интересите и потребностите на своите членове в областта на туризма и туристическите спортове и прояви в страната и чужбина.

Целите на АК „Железник” са:

·   Да работим за „бъдещето”, а именно чрез провеждане на курсове и тренировки по катерене да спомагаме за натрупване на знания, умения и навици, свързани с катеренето и алпинизма на ниво начално обучение и високо спортно майсторство.

·   Да развиваме  и популяризираме  катеренето и алпинизма във всичките им разновидности.

· Чрез провежданите курсове и програми,  свързани с катеренето и алпинизма, и последващите тренировки и занимания, както на стената за спортно катерене, така и на открито, да се стремим да помагаме на младите хора да преодоляват трудностите заедно, както и да развиват отговорност към природата и заобикалящият ги свят.

·   Да работим за формирането на природозащитна  етика и култура сред младите хора.

Програмите:

Всички програми са съобразени с възрастта на съответната група, за която са предназначени.

Инструктор:
Росен Тотев – роден на 29.08.1979 г., дългогодишен член на АК „Железник”, сертифициран инструктор към БФКА (Българска федерация по катерене и алпинизъм), Удостоверение № 4716/20.12.2004 г.

Дни и часове:

Дните и часовете за провеждане на курсовете се съобразяват с включените в групата участници. Минималният необходим брой участници за формиране на група е 5 (пет) човека.

Къде точно?

Стената за спортно катерене се намира в Общинска спортна зала „Стара Загора” (бивша ДЗУ).

За контакти:

АК „Железник”
Григор Вътев - председател, 0896-634 187, grigor.vatev@gmail.com 
Росен Тотев - инструктор, 0898-200 742, rosen.totev@gmail.com

Туристическо дружество „Сърнена гора”

бул. Цар Симеон Велики 62
Стара Загора, 6000

Велко Велков - секретар, 0896-688 558

Курсове.

1. Катерене за деца

Спортно катерене за най-малките. Курс за деца до 16 г.

Катеренето е един от “природно естествените“ спортове, характерни за човека. То е идеалният начин за пълноценно задоволяване нуждата на децата от движение, а курсът по спортно катерене им осигурява основата за правилно провеждане на заниманията. Катеренето натоварва и развива цялостната мускулатура на тялото. Използването на всички двигателни умения, преодоляването на чувството за страх, развиването на пространствената ориентация и уменията за бърза и ефективна преценка за преодоляване на трудностите в екстремни условия  правят катеренето подходящ спорт, както за големи, така и за малки.

Курсът се провежда в рамките на един месец и се състои от осем занимания по два часа, по две занимания седмично в Спортна зала „Стара Загора” (бивша ДЗУ).

Цена: 55 лева.

В цената е включена екипировка (седалка и въже), такса за залата и инструктор.

В цената на курса не са включени: Медицинска застраховка, катерачни обувки.

Удобни дрехи и обувки са всичко, което Ви е необходимо.

2. Курс начално обучение по катерене на „Изкуствена стена“.

Целта на курса по катерене на изкуствена стена е да придобиете основни знания и умения отностно принципите на катерене и осигуряване. Курсът е предназначен за лица над 16 г.

Какво ще научите по време на курса:

Основно: Основни и спомагателни въжета. Карабинери, ленти и примки. Осморки и други съоръжения за осигураване и слизане по въже. Лични съоръжения. Същност на катеренето и алпинизма. Същност на осигуряването. Алпийски възли и обързвания. Типове възли. Видове възли. Развързване. Определяне на момента за осигуряване. Поносимост към динамични натоварвания. Закони, действащи при осигуряването. Начини за осигуряване. Фактори за поглъщане на енергията при динамични удари. Самоосигуряване. Изработване на навици при осигуряване. Основни принципи при катерене. Рапели. Установки. Боулдър катерене. Катерене на горна осигуровка. Катерене на долна осигуровка - организиране на рапел в края на маршрута и събиране на инвентара.

Съкратено:

Лични и специални съоръжения за алпинизъм. Правила за съхранение. Специални алпийски съоръжения. Клинове, лепени клинове, анкерни болтове, лонг-лайф, спит, клеми, френдове, ексцентрици и др. средства за осигуряване и установки. Ролки, самохвати, седалки. Съхранение на алпийския инвентар. Норми щемпел на UIAA и CE, сертификати. Изисквания към личната екипировка. Материали.

Долекарска помощ.

Спортни обекти в България. Видове катерачни обекти.

Сигурност и екипиране на спортни обекти.

Екологични проблеми. Маркировка в планините.

Курсът се провежда в рамките на един месец и представлява осем занимания по два часа, по две занимания седмично в Спортна зала „Стара Загора” (бивша ДЗУ).

След завършване на курса вие ще можете да практикувате безопасно Boulder, катерене с горна и долна осигуровка на изкуствена стена и спортни обекти на скали.

Цена: 100 лв.

В ценaта е включена екипировка, такса за залата и инструктор.

В цената на курса не са включени: Медицинска застраховка, катерачни обувки.

3. Курс „Усъвършенстване“

Но… какво е това усъвършенстване в катеренето?

Основни цели:

Разширяване рапертоара от движения, използвани при катеренето.

Работа за подобряване на общата издръжливост.

Запознаване с основните стилове в свободното катерене.

Тактика на катерене при различните стилове.

Средства за преодоляване на ограничаващите фактори.

Методи за изкачване и слизане по фиксирано въже.

След завършване на курса ще можете да използвате тренировъчна програма в зависимост от конкретните ви цели.

Курсът се провежда в рамките на един месец и се състои от дванадесет занимания по два часа, по три занимания седмично в Спортна зала „Стара Загора” (бивша ДЗУ).

Цена: 120 лв.

В ценaта е включена екипировка, такса за залата и инструктор.

В цената на курса не са включени: Медицинска застраховка, катерачни обувки.

            II. Цени за посещение на Стена за спортно катерене в спортна зала “Стара Загора”, валидни за всички от 01.11.2010 г.

 

1.     Карта за месечен достъп. Дава право на притежателят й за ежедневни тренировъчни занимания по катерене в делничните дни от седмицата от 17:30 до 21:00 ч., в рамкиите на един месец, считано от датата на заплащане на таксата до същата дата на следващия месец (четири седмици).

   - Месечна карта:                          20 лв.

   - Месечна карта за членове на БФКА:  

                                                    15 лв.

      В цената е включено: такса за залата и ползване на въже.     

2.     Карта за 10 посещения. 

   Дава право на притежателят й за провеждане на тренировъчни занимания в рамките на 10 посещения в делничните дни от седмицата от 17:30 до 21:00 ч.. Картата е валидна в срок от 3 (три) месеца, считано от датата на издаването й.

 - Карта за 10 посещения:         25 лв.

 - Карта за 10 посещения:    18 лв. (ученици и студенти)

    В цената е включено: такса за залата и ползване на въже.

Патагония

Месец преди заминаването ни за Патагония с Никола Леваков и Сотир Стойчев (Соте), продължавам да търся информация за района и по-скоро за туровете по огромните гранитни кули Серо Торе и Фиц Рой. 

Често попадам на разказите на хора, сблъскали се с мразовитото време и постоянните ветрове, владеещи това колкото приказно, толкова и истинско място. 

Ровейки в необятната world wide web, се сетих и за историята на нашето пребиваване в Патагония, разказана от Никола в www.ekipirovka.com.

Какво се случи може да прочетете тук, а ето и кратко видео.