 |
| Ови води трето въже на тур Синева |
Чакам я, сънувам я, онази приказната и любима Мальовица. Едно от онези места, на които винаги с трепет се завръщам.
И ето, днес сме там. Пристигаме пак по тъмно. Доста хора са се събрали вече. Закъсняваме за обявения за техническата конференция час, но не сме изтървали. Малко след пристигането ни Дора свиква всички в залата на хижата, за да чуем тежката дума на Байно относно регламента за провеждане на държавното първенство по алпинизъм.
 |
| Тишо и Косьо по тур Нова генерация |
ОК, разбрано! Веднага се отправяме към списъците с маршрути, залепени на стената и с Ови бързо постигаме съгласие относно избора.
07.09.'12: В 03:00 ч. алармата на телефона огласява тишината. Цяла нощ чакам този момент и сега дрямката ме е налегнала. Отлагам ставането с 30 минути и в 03:30 скачам да правя закуска и кафе. Докато се приготвяме два челника потеглят по пътеката за Мальовица. След десет минути и ние бързешком вече крачим към Куклата. С Чавдар започва нашия ден, а след него с една отбивка на Мальовишки езера за вода, притичваме Мальово поле и атакуваме Ушите по Бавни и яростни. Избора не е случаен. Приготвил съм клинове, за да си довърша работата от миналия път.
След тура ни чакат сандвичи и веднага след това хукваме към Триъгълника на Мальовица. Там ги подкарваме подред - Синева, Плевен, Две години солидарност, Наско и Тренинг. Тръгваме си последни от стената.
 |
| Ови под тавана на тур Наско |
 |
| По първо въже на Веждите |
 |
| Тур Веждите. Малко преди да се съберем на втора площадка. |
 |
| Веждите. На четвърто въже по стълбички. |
Владето отстрани ме гледа и ми казва, че съм влезнал в Славия. Катерили са го с Гринго и ми загатва за изкуственото катерене, което ни очаква нагоре. Оглеждам мястото и някъде встрани виждам Гранит къде продължава, но едва крепящите се вдясно павета ме разубеждават да правя опити за връщане в него. Решено е, продължаваме оттук!
При мен идва и Ови. Редувайки се във воденето излизаме горе, сбираме инвентара и пак се засилваме надолу.
Ще приключим деня на Куклата, като изкатерим каквото може до обявения час за край на състезателния ден.
При хижата изхвърляме от раницата всичко ненужно - чук, клинове, френдове, клеми и на един дъх сме под Куклата. Там заварваме Тишо, а след малко идва и Косьо. Те поемат по Класическия, а ние по Байно.
Ужасни киселини ме налягат, но какво пък! Идва време да се сменим по туровете и докато водя по второ въже на Класическия вулкана изригва. Бълвам огън и жупел под формата на шоколад, примесен със стомашни сокове, сълзи се изливат от очите ми, докато вътрешностите ми се свиват в болезнени спазми.
- Юлски, ти ли си? - чувам да казва Косьо някъде в близост до мен.
Не, не е Юлски, но от Косьо разбирам, че Юли и партньора му днес дори не са излезли да катерят, заради ужасни стомашни проблеми.
Ови ме подканя да слизаме. Не, не искам братле, нашия път е нагоре, малко остана! Приемам предложението да обединя второ и трето въже с охота и вече достигнал площадката започвам да обирам въжетата.
Край! Дотук сме! Спускам се първи и докато стигна до раниците спазмите започват отново. Ужас, съдирам се, вече нищо не остана, но позивите продължават с пълна сила.
Бързо надолу към хижата! Тишо ме съветва да намеря доктора.
Едва задържам лекарствата. Сгушен в чувала ме обзема ужасна празнота. Всичко започва в стомаха, тръгва нагоре и обвива цялото ми съзнание в лепкава, плътна плацента. Докато чувам възгласите и ръкоплясканията при награждаването в хижата, усещам как потъвам в безкрайна безпомощност.
Утрото! Утро е и новият ден е започнал. Подавам глава от палатката. Ясно небе изпълва със синьо очите ми. Полъх на вятър гали хладно лицето ми. Искам да ям! Имам нужда от сили! Ставам и вече съм нов! Поглъщам жадно всичко наоколо! Светът е под мен и край мен, и аз съм частица от него.
Ови снощи изпълняваше заръките на доктора, а сега Жеко подава в ръцете ми препечен хляб и топъл чай.
Светът е прекрасен и наоколо виждам само приятели!
