Държавно първенство по алпинизъм - лятно, 22-25.09.2011 г., Враца

22.09.'11: ...да бъдат изкачвани само маршрути с дължина над едно въже и да не бъдат избирани такива, които са само на болтове или лепеняци... Чудно! Много се радвам! 

Дамян по Жега

Катери ми се, много ми се катери! 
Няма да спя тая вечер, не ме свърта. В колко ставаме? В 03:30!? ОК, ще катерим на челници докато съмне. Първият ни тур ще е Житано и после...
23.09.'11: Часовника звъни. Снощи легнах в 22:30 и май е било твърде късно. Трудно се излюпвам. Толкова е хубаво в чувала! Хапваме. Тръгваме.
Къде е Житано? Тук някъде... Разкатаваме въжетата, вадим инвентара... А Житано дали не го водят спортен?? Къде е точно тура, как не го знаем... 
Давай направо към Серо Торе... давай, давай, че окъсняхме!
Дамян тръгва по първо въже. Спи ми се. ОК, първо го изядохме. Тръгвам по второ. Светва ми малко и сега съм по-добре. Дрямката сякаш поотмина. Ах, колко е хубаво да катеря, несравнимо, сега съм истински и излитам! Хайде, трето въже... давай... някой се задава отдолу... развиделява се... ха, адаши-и-и, вие ли сте?! Дамян и Гринго ще са ни компания. 
Четвърто, пето, шесто... Добре, горе сме. Нещо не върви днес. Бавни сме, сякаш не сме на себе си и двамата. Слагаме клинци, че площадката е половин въже нагоре, но знам че не ми се нрави мястото, а тук е добре. Един!?!! Как само на тоя клин бе Дамяне, виж го че мърда! Забивам още един, но и той не е много читав. Добре де, слагам и оня стария. Така май вече ми харесва, давай надолу. Ако издържат, значи сме ОК, аз после ще събера френдовете...

Дамян Чолпанов

Под Жега сме. Още в началото тръгва тегаво и до горе го караме с мъка. А е толкова хубав тоя тур!
Докъде ли са я докарали Марто и Блага? И техния план вероятно е тежък за изпълнение. Какъв ти план, всичко променихме още отначало и сякаш всичко се обърка. Ха-ха-ха, не мога да повярвам! 
Добре, планът тотално се обърка, много сме бавни. Давай на Източната страна на централния ръб, там е сянка, а и нали знаеш Искаш ли да полетим колко е хубав. Там сме. Болката от еспадрилите вече е непоносима. Не ми се обуват... Хайде, още малко, последно въже! А Марто и Блага къде са, не ги виждам по централна, дали са изкатерили всичко?
"Ало, здрасти вуйчо, търсил си ме!? Да, всичко е ОК, но не сме добре днес, много сме бавни, не съм доволен. Какво, паднал си?! "
На поляната сме. Обувам маратонките и съм 6. 
Ето, Марто и Блага идват. Изглеждат бодри и всичко е наред. Какво?!?!! Браво бе, машини-и-и! Изкатерили са Света днес. Евала! Втори конгрес, Планинец и Орловец!
Никола и Соте правеха премиера. Никола се е опитвал да стигне далечна хватка уловен за френда и той се е извадил. Събрал е надолу още три френда и се е обърнал надолу с главата. Ударил си е крака и сега глезена му е подут. Съжалявам вуйчо! А миналата година тичахме по туровете. Сега с Дамян трябваше да се представим още по-добре. Та нали пак си имаме цел, за която да се борим, макар и да е чак догодина! Леле-е, нещо съм се разкиснал.
Какво ще правим утре?! Няма да я караме по първоначалния план. Променяме нещата. Дай да пробваме по Долен централен, на масива И. Вазов, Зъбът... 
24.09.'11: София. Обичам го тоя тур. Второ въже е страхотно. Добре. Давай сега по Милен. И тук второ въже ми е любимо. Днес май по-бивам. Имаме си и ятаци. Марчето и Дода обгрижват батко си и аз покрай него намазвам. Сандвичи, вода...
На къде си мислиш, че отиваш, Бе? Хубаво, и тоя ми хареса. Коцето, Нинджата и Зори са на Февруари. 
Февруари. И двамата сме го катерили. Сигурно вече е свободен. Тичам по първо въже. Май ми посветна, не е така тегаво като вчера. Излизам на площадката и... Коцето е на трето въже. А-а-ах, Коце, бягай бързо, че идем! Започва яко бъзикня. Нинджата все още не е навита за предложението, което и направихме вчера. Не иска да я увиваме с тиксо. Е, нищо, и без тиксо може... Хайде, Нинджа, стига говори ами бягай нагоре!
К.Д.О.Б.Б.Н., или турът с дългото име. Пак невероятно второ въже! Пак незабравим тур! Страхотно катерене!
СК-82. Вече не ми се обуват еспадрилите наистина. Може ли по чорапи? Прижката на петата се е пукнала и боли зверски. Утре си увивам краката с лепенки и ха да видим! Първо въже е ОК. Следва второ и последно за днес. Баси, колко ми е тегаво! А цепката е толкова готина, само на джаджи, че е почти толкова хубаво, колкото студената бира след прекрасен катерачен ден е почти толкова хубава, колкото самото катерене.
След днешния ден съм по-оптимистично настроен. Навивам Дамян да се пуснем утре на 2-ри Конгрес и след това на Планинец. Трябва обаче да станем рано, за да приключим до 13:00 ч.

Награждаване, Снимка: СК Диамант, гр. Карлово

25.09.'11: Часовника звъни в 03:30 ч. Искам да стана, ама сънят надделява. С Дамян се разбираме че ще поспим и ще ходим само на Конгреса. 


Васко, Юли и Рус идват направо от тура. Тоя Васко, пак е яхнал метлата!


Добре! Виждам само усмивки. Много се радвам да Ви видя толкова щастливи, Хора! 
Много се радвам да Ви видя и ще се радвам да Ви виждам все такива щастливи и весели!


Живи и здрави!