Да спасим Стената!

В началото бе скелето.

Да спасим Стената, защото имаме нужда от нея! Да спасим Стената, за да не бъде поруган труда и ентусиазма на група хора, решили сами да изградят така необходимото съоръжение, зашото нямат финансовата възможност да платят на специализирана фирма за това!

Заглавието може да звучи като поредната покана за безумно и безполезно "събитие", в което някой да се включи като следващия доброволец, с обикновено и машинално "кликане" върху бутона "харесвам". 

Укрепване на конструкцията.

Стената в суров вид.

Да ама не! Става дума за реална и съвсем необходима помощ, от която се нуждаем, за да продължим да практикуваме любимия спорт, да усъвършенстваме уменията си и в последствие да ги прилагаме в реална обстановка, на скали.

2009 г. Усилията постепенно започнаха да дават резултат. Членовете на УС на ТД Сърнена гора решително застанаха зад идеята. Представителите на комисията по спорта към Община Стара Загора не знаеха какво е стена за катерене. Опасяваха се, че съоръжението ще пречи на останалата дейност в залата. След редица преговори, представяне на проекта и снимки на стени, изградени в баскетболни и волейболни зали, хората от комисията разбраха и оцениха необходимостта и целесъобразността от изграждане на подобно съоръжение.

2010 г. Три месеца бяха необходими за набавяне на материали, сглобяване на конструкцията, разкрояване и закрепване на шперплата, полагане на посипка и финална декорация. В крайна сметка всичко се получи чудесно и тренировките започнаха.

Откриване. Зам. кметът преряза лентата.

Състезател: Борислав Динков, Ст. Загора.

Официалното откриване на съоръжението се състоя на 11.05.2010 г. като част от мероприятията на традиционно организираните всяка година "Дни на Алеко" в Стара Загора. По покана на Сдружение за съвременно изкуство и култура - Различния поглед, момчетата от Four Plus внесоха доза уникалност към съоръжението, изрисувайки го с графити.

Стара Загора се сдоби с еднa уникалнa придобивка и всички желаещи получиха възможността да тренират. Туристическо дружество Сърнена гора пое изцяло на плещите си финансирането на начинанието.

Подарък от нашите приятели от КПП Вертикал, Пловдив.

2011 г. По случай годишнината от окриването организирахме състезание. Поканата беше отправена с идеята да се съберем и да се позабавляваме. Откликнаха представители на катаречни клубове от Пловдив, Варна, Казанлък и разбира се момчетата и момичетата от Стара Загора.

2012 г. Изминаха почти две години откакто Старозагорските катерачи има къде да тренират. За първи път в историята на алпийския клуб имаме и деца, които активно полагат усилия, за да станат по-добри. Най-малките са на седем години. Постигаме върхови резултати на алпиниадите и държавните първенства по алпинизъм. Печелим златни и сребърни медали. Катеренето се развива с пълна сила.

Състезатели и публика наблюдават поредния катерещ.

На 23.04.2012 г. сме поканени на среща с новите представители на спортната комисия към общината. Изградената "нова стратегия" за развитие на спорта в Стара Загора предполага пълно преразпределение на клубовете по зали. Решението на председателя на комисията г-н Манев и колегите му е за преместване на Стената. Доводите ми, че съоръжението е проектирано и изградено според размерите точно на тази зала и преместването му означава пълна разруха, не стигат до ушите на уважаемите господа. На висок глас, с увереността и твърдия тон на силова групировка съобщават, че техническо решение "ще намерим", въпреки уверенията ми че нямаме финансова възможност да си го позволим. И сега какво?!

Уважаеми "народни избраници", това ли е така наречената Ви стратегия за развитие на спорта?

Уважаеми "народни избраници", МОЛЯ не убивайте мечтите на децата, не разбивайте Стената!

Хора, МОЛЯ помогнете да спасим Стената! Приемаме всякаква подкрепа!

Чудните скали

Наближава Великден. Четири неработни дни, идеални за катерене. Миналата година по това време бяхме на Враца и на Лакатник. Бяха дни изпълнени с любимото ми занимание и с хубави хора. Е, не се разминахме и с премеждия. На Лакатник "добронамерени" люде лишиха пет човека от доста инвентар, който бяха решили, че щом е оставен в багажника на колата, явно нямаме нужда от него и добросъвестно го прибраха използвайки уменията си да проникват в чужда движима собственост. 

Колкото повече наближава Великден, толкова повече ми се иска да съм пак там, на любимата Централна стена. Едно са желанията, друго обаче са предсказанията. И когато те са основани не на фантазията на Нострадамус или на някоя използваща лековерието на хората врачка, а на научно обоснованите сведения на вещите в областта, то неминуемо решавам да им се доверя. Цяла седмица следя информацията за Враца и все се надявам нещата да се подобрят, но уви. Четвъртък е денят за окончателното решение накъде да потегли колата. На Търново и Бряновщица явно ще е като на Враца. Добре че Коцето подсказа за още едно място, за което аз не се бях сетил, та насочих вниманието си и към него. 

Чудните скали

Покрай Чудните скали бях минавал на път за Добрич, но не знаех че освен природна забележителност е и катерачен обект и да, жреците тълкуващи знаците на природата, предвиждаха че там вероятността за дъжд е минимална, а освен това дори и да завали ще е съвсем малко. И така, решението е взето, в събота и неделя сме там.

"Едно за мен, едно за теб. Полека!"

Петък определям за ден, в който да поработим на Енина, но се налага да съм до обед на работа и планът пропада. Следобедът обаче е мой. Изцяло мой! И не се поколебавам да го използвам по предназначение. Ови пристига от Пловдив. Алекс също е мераклия и Плочата на Енина ни предлага цялото си гостоприемство.
14.04.'12, Събота. Кольо и Зори с малкия Дойчин пристигат в 06:30 ч. и отпрашваме. Над Стара Загора са надвиснали черни, дъждовни облаци, изсипващи водния си запас с пълна сила. Колкото по на изток отиваме, толкова повече се отпушва небето.

Зори

Коцето е пристигнал с влака от София малко преди нас. Събираме се и ето ни пред скалите. Наистина е чудно тук!
Катерене, катерене, катерене...
Вечерта край огъня както винаги е чудесно. Към 22:00 ч. се възползваме и от възможността да покатерим на челници. Прекрасно е! Първия маршрут изкатерваме набързо. Тръгвам по втори. Включвам първа примка, включвам и втора. Тръгвам за трето включване и политам с вик. Хоризонтална линия около метър и половина не издържа тежестта ми и се изсипва върху Коцето. Виждам стиснатите му от болка очи, увиснал малко над него. Въпреки ударите в ръката и краката му от изсипалите се камъни, той здраво стиска въжето. Зори и Кольо моментално се озовават при нас да проверят дали сме добре. Явно е време за бира.

Коцето

15.04.'12, Неделя. Снощи валя, но днес отново е чисто. Закуска, кафе, малко разходка и отново сме на скалата. Все пак е Великден, така че чукаме и яйцата. Към 16:00 ч. прегърмява и сбираме багажа. 

"Хайде, пичове! Стига сте се мотали."

Е, шарлатани много, толкова са и псевдопредсказанията. Прогнозата за времето обаче, на която се доверихме се оказа вярна. 
По път Милен се обажда да провери как е при нас. На Св. Троица край В. Търново тях с Боян дъждът ги е изкъпал.