Чудните скали

Наближава Великден. Четири неработни дни, идеални за катерене. Миналата година по това време бяхме на Враца и на Лакатник. Бяха дни изпълнени с любимото ми занимание и с хубави хора. Е, не се разминахме и с премеждия. На Лакатник "добронамерени" люде лишиха пет човека от доста инвентар, който бяха решили, че щом е оставен в багажника на колата, явно нямаме нужда от него и добросъвестно го прибраха използвайки уменията си да проникват в чужда движима собственост. 

Колкото повече наближава Великден, толкова повече ми се иска да съм пак там, на любимата Централна стена. Едно са желанията, друго обаче са предсказанията. И когато те са основани не на фантазията на Нострадамус или на някоя използваща лековерието на хората врачка, а на научно обоснованите сведения на вещите в областта, то неминуемо решавам да им се доверя. Цяла седмица следя информацията за Враца и все се надявам нещата да се подобрят, но уви. Четвъртък е денят за окончателното решение накъде да потегли колата. На Търново и Бряновщица явно ще е като на Враца. Добре че Коцето подсказа за още едно място, за което аз не се бях сетил, та насочих вниманието си и към него. 

Чудните скали

Покрай Чудните скали бях минавал на път за Добрич, но не знаех че освен природна забележителност е и катерачен обект и да, жреците тълкуващи знаците на природата, предвиждаха че там вероятността за дъжд е минимална, а освен това дори и да завали ще е съвсем малко. И така, решението е взето, в събота и неделя сме там.

"Едно за мен, едно за теб. Полека!"

Петък определям за ден, в който да поработим на Енина, но се налага да съм до обед на работа и планът пропада. Следобедът обаче е мой. Изцяло мой! И не се поколебавам да го използвам по предназначение. Ови пристига от Пловдив. Алекс също е мераклия и Плочата на Енина ни предлага цялото си гостоприемство.
14.04.'12, Събота. Кольо и Зори с малкия Дойчин пристигат в 06:30 ч. и отпрашваме. Над Стара Загора са надвиснали черни, дъждовни облаци, изсипващи водния си запас с пълна сила. Колкото по на изток отиваме, толкова повече се отпушва небето.

Зори

Коцето е пристигнал с влака от София малко преди нас. Събираме се и ето ни пред скалите. Наистина е чудно тук!
Катерене, катерене, катерене...
Вечерта край огъня както винаги е чудесно. Към 22:00 ч. се възползваме и от възможността да покатерим на челници. Прекрасно е! Първия маршрут изкатерваме набързо. Тръгвам по втори. Включвам първа примка, включвам и втора. Тръгвам за трето включване и политам с вик. Хоризонтална линия около метър и половина не издържа тежестта ми и се изсипва върху Коцето. Виждам стиснатите му от болка очи, увиснал малко над него. Въпреки ударите в ръката и краката му от изсипалите се камъни, той здраво стиска въжето. Зори и Кольо моментално се озовават при нас да проверят дали сме добре. Явно е време за бира.

Коцето

15.04.'12, Неделя. Снощи валя, но днес отново е чисто. Закуска, кафе, малко разходка и отново сме на скалата. Все пак е Великден, така че чукаме и яйцата. Към 16:00 ч. прегърмява и сбираме багажа. 

"Хайде, пичове! Стига сте се мотали."

Е, шарлатани много, толкова са и псевдопредсказанията. Прогнозата за времето обаче, на която се доверихме се оказа вярна. 
По път Милен се обажда да провери как е при нас. На Св. Троица край В. Търново тях с Боян дъждът ги е изкъпал.