Петиция

Оставете Стената, не убивайте мечтата!

За да подкрепите петицията, моля последвайте бързата връзка: http://www.peticiq.com/ostavete_stenata

С изграждането на Изкуствена стена за катерене в Спортна зала Стара Загора започва развитието на спортното катерене в града. През 2011 г. ТД "Сърнена гора" - АК "Железник" има за първи път участници в детските възрастови групи, в състезанията от държавния спортен календар на Българската федерация по катерене и алпинизъм. За първи път в града има детска школа по катерене. Имаме участници в почти всички състезания по катерене за деца и възрастни, държавните първенства по алпинизъм, алпиниади. Призовите медали неизменно окичват гърдите ни.

През 2012 г. Постоянната комисия по спорт и младежки дейности към Община Стара Загора, с новата си "стратегия за развитие на спорта" поставя под въпрос съществуването на Стената за катерене. Членовете на комисията не предлагат адекватно решение за излизане от ситуацията, която създават, а хвърлят въглените в ръцете на алпинистите, които при пълното разрушаване на съоръжението остават без възможност за провеждане на тренировъчни занимания.

Да спасим Стената, защото имаме нужда от нея! Да спасим Стената, за да не бъде поруган упорития труд на група хора, изградили сами така необходимото тренировъчно съоръжение и полагащи огромни усилия за усъвършестване и подобряване на своите умения!

Нуждаем се от разбиране и своевременна помощ, за да продължим да практикуваме любимия спорт, да усъвършенстваме уменията си и в последствие да ги прилагаме в реална обстановка, по скалните масиви на планинските вериги по целия свят.

Видео: http://www.youtube.com/watch?v=lzbXM5uF94g&feature=player_embedded

История:

Алпийският клуб в Ст. Загора е основан през април 1959 г. по инициатива на тогавашния председател на туристическото дружество "Сърнена гора” Иван Дечев. Основатели стават 50 активни планинари. Пръв председател е Йордан Сарафски. Същата година Недялка Кирова завършва курс по алпинизъм в ЦПШ "Мальовица” и е първата правоспособна алпинистка.

Редовно членовете на клуба участват в републикански и други прояви, където се представят успешно.
Натрупали опит алпинистите от клуба обръщат поглед към по-високите върхове. Успешно са изкачени върхове в Алпите, Кавказ, Памир и Хималаите. Списъкът с изкачени емблематични върхове, технически най-трудни скално, скално-ледени стени и високи върхове е неизчерпаем.

Коста Канидис - като участник в българската хималайска експедиция през 1984 г. на връх Еверест, достига до 8530 м.н.в. Участва успешно в експедицията на десетият по височина връх на планетата, вр. Анапурна (8091 м.н.в.).
Жеко Вътев като участник в националния отбор през 2001 г. достига до 8020 м.н.в. на вр. Броуд пик в подготовка за изкачването на вр. К-2, вторият по височина след Еверест. През 2003 г. Жеко е един от хората прокарали български премиерен маршрут по северната стена на вр. Тхалай Сагар в Гархвалските Хималаи, Индия. Изкачването е оценено високо в международната катерачна общност. Публикация за него намира място на страниците на престижното американско годишно издание American alpine journal.

В началото на 2012 г. Григор Вътев и Дамян Чолпанов, заедно с Никола Леваков осъществяват второ, след премиерното изкачване, преминаване на технически най-сложен маршрут по южната стена на най-високия в Патагонските Анди, вр. Фиц Рой.

Членове на клуба са основатели на клуба по пещерно дело.
Основният състав на отряда на Планинската спасителна служба, основан през 1962 г. и досега е от членове на Алпийския клуб.

За подпомагане на тренировъчната дейност, за развитие и усъвършенстване на техническите умения, издръжливостта и силата на алпинистите, по западен образец се заражда идеята за изграждане на изкуствена стена за катерене.

Усилията постепенно дават резултат. Членовете на УС на ТД Сърнена гора през 2009 г. решително застават зад идеята, зародила се преди повече от 15 години. На представителите на постоянната комисия по спорт и младежки дейности към Община Стара Загора са представени проекти и снимков материал на стени, изградени в многофункционални спортни зали в страни от Западна Европа. Членовете на комисията разбират и оценяват необходимостта и целесъобразността от изграждане на подобно съоръжение.

През 2009 г. във връзка с РЕШЕНИЕ № 705 от 22.09.2009 г. (http://www.starazagora.bg/images/stories/municipal_council/archive/34/prepis_705.pdf) на Общински съвет Стара Загора е изготвен конструктивен проект за изграждане на изкуствена стена за катерене в Общинска спортна зала Стара Загора (бивша ДЗУ).

В началото на 2010 г. започва изграждане на стената. Три месеца отнема набавянето на материали, сглобяването на конструкцията, разкрояване и закрепване на плоскостите от многолистов шперплат, полагане на посипка и финална декорация. Съоръжението е официално открито лично от заместник кмета на гр. Стара Загора на 11.05.2010 г. като част от мероприятията на традиционно честваните всяка година "Дни на Алеко" в Стара Загора. Градът на липите се сдобива с еднa уникалнa придобивка. Туристическо дружество Сърнена гора поема изцяло финансирането на проекта.

През 2011 г. по случай годишнината от окриването на съоръжението е организирано първото по рода си състезание по катерене в Стара Загора. Участват представители на катаречни клубове от Пловдив, Варна, Казанлък и разбира се момчетата и момичетата от Стара Загора.

До ден днешен Стената за катерене функционира пълноценно и дава сили на възпитаниците на алпийския клуб да постигат върхови резултати в националните спортни прояви от календарния план на Българската федерация по катерене и алпинизъм, както и в международен план при изкачване на технически сложни скални стени и върхове в Европа, Азия, Южна и Северна Америка, Африка.

Григор Вътев

Живот на осем милиметра

Роман за един истински герой, от самия него. 

Произведение, попаднало в ръцете ми от друг за мен велик. 

Самият факт, че получих книгата от Костас Канидис подпали любопитството у мен. Авторът с историята си прикова и завладя вниманието ми до последно.

Горещо препоръчвам книгата на всеки, за да се спусне с Христо на дъното на Жан Бернар. Да се докосне до света на Сомати, в дълбоките недра на майката Земя. Да разпери криле над Алпийските ледници. 

Оставете Стената!

Писмо

Има ли желание, винаги има решение!
Снимка: http://walltopia.com

Тук и сега се случват невероятни неща! Тук и сега сме аз, ти, той и тя. Тук и сега искам да бъда и да живея, а не да се мъчат да ме прогонят някъде в далечна страна, за да успея.

Години отне, за да реализираме една прекрасна мечта. А колко ли е нужно всичко да се превърне в прах, не искам дори да помисля!

Позволявам си да споделя писмото на близък мой приятел, отправящ директни, конкретни въпроси. Оставам с надежда въпросите да получат и конкретни, ясни и обосновани отговори. Оставам с надежда за проява на благоразумие и адекватно разрешаване на проблема.

Това "писмо" е изпратено на заместник кмета за хуманитарни дейности на Стара Загора, на Кмета на града, за министъра, до някои медии. На арменския поп не намерих мейла. На човека, към когото са отправени въпросите - също...

Здравейте, г-н Манев!
Темата, която ме вълнува е бъдещето на стената за катерене в Общинска спортна зала Стара Загора. По странен начин разбираме, че това съоръжение пречи на мястото, на което е построено и е крайно наложително то да бъде преместено, едва ли не на всяка цена...
Пиша това писмо, подтикнат от Ваши медийни изяви в ефира на телевизия Стара Загора. В тях обявявате нова стратегия за развитие на спорта в града. Обяснявате на зрителите какви застъпници сте за развитието на спорта, възпитанието на младежта и спазването на законите. Това е най-малкото прекрасно, ако не бяха само думи. Гледайки, изявленията Ви у мен изникнаха няколко въпроса. На отговор не смея да разчитам, но ако поне се замислите над действията си, над отговорността си и за поста си – това би могло да донесе повече спокойствие в работата Ви и повече наша подкрепа.

В изявлението си на 26-и април казвате че имаме (клубът по алпинизъм) проблем, но никаква стена няма да бъде събаряна. В дискусията на 7-и май казвате, че сте поканили всички спортни клубове на среща. На две срещи. Въпросът ми е: ТД „Сърнена гора” - АК „Железник” информиран ли е за инициираната от вас среща за преразпределение на общинските спортни бази, как и защо?
В дискусията на 7-и май в предаването „Спортни страсти” Вие питате това (алпинизъм, катерене) спорт ли е или хоби. Признавате ли, г-н Манев, статута на алпинизма и на спортното катерене като спорт? От Вашата компетентност ли е да се изказвате по този въпрос?
В същата дискусия (7-май) казвате, че спортен клуб е юридическо лице ... , което е член на федерация с лиценз. Въпросът ми е поинтересувахте ли се, г-н Манев, какъв е статута на ТД „Сърнена гора” – АК „Железник” в Българската Федерация по Катерене и Алпинизъм” (http://www.bfka.org/clubs.php)
В двете цитирани по-горе изяви Вие, г-н Манев, обявявате нова стратегия за развитието на спорта в Стара Загора. Въпросът ми е достъпна ли е тази стратегия за обикновените граждани на града? Има ли прозрачност в работата Ви?
Застъпвате, г-н Манев, идеята всеки спорт да е на свое отделено място. Същевременно казвате, че клубовете в Стара Загора са над 50. Ако предположим, че за всеки спорт има обособени средно по 2 клуба, това означава, че в града се практикуват поне 25 вида спорт. Въпросът ми е разполага ли Община Стара Загора с 25 различни бази за всеки от тези 25 вида спорт, за да можете да се ангажирате с такова обещание? Числоте 25 е повече или по-малко произволно. Сигурен съм, че практикуваните спортове в града са много повече.
Заявявате намерението си Общинската спортна зала (бивша зала ДЗУ), като построена за баскетбол, да бъде ползвана само за баскетбол. Въпросът ми е има ли друга зала само и единствено за баскетбол? В България и в Европа! Примери за многофункционални спортни зали има много. Примери за катерачни стени в спортни зали също има...
Обявявате целта на Община Стара Загора и на Постоянната комисия, председателствана от Вас, като развитие на спорта и постигане на високи резултати. Тук насоките на въпроса ми са две:
- Изкачването на първенците на Европа и Америка, на най-трудните катерачни стени в Света, изкачването на Фиц Рой, призовите места на държавните първенства по алпинизъм... това високи резултати ли са?
- С изграждането на изкуствената стена за спортно катерене в Спортна зала Стара Загора започва развитието на спортното катерене в града. През 2011 имаме за първи път участници в детските възрастови групи в състезанията от държавния спортен календар. За първи път в града имаме курсове за катерене за деца. В най-силния период след мероприятия, в които клубът ни е участвал, децата, посещаващи тренировки са били близо 20. В момента тренировки редовно посещават 10 деца. Имаме участници в почти всички до момента състезания по катерене за деца и възрастни, първенствата по алпинизъм от държавния спортен календар. Това спред мен е безспорно развитие на спорта. Как Вие, г-н Манев, ще коментирате тези факти?
Възможно е, г-н Манев, да не сте бил в града по времето на дните на предизвикателството в края на миналото лято. Възможно е да сте бил другаде и на 1-и ноември миналата година, когато се проведе 21-вото изкачване на сградата на Областния управител. За тези две мероприятия членове на ТД „Сърнена гора” – АК „Железник” изградиха малка катерачна стена. Мога само да съжалявам, че не е водена статистика за броя изкачвания на тази стена, но съвсем определено се радвахме на голям интерес. Интерес, който дава основание да мисля, че градът има нужда от изкуствена стена за катерене. Най-близките естествени катерачни обекти са Мъглиж и Енинското ждрело. Масиви, достъпни само в хубаво време и определено невъзможни в зимни условия. Масиви, на които най-малкото не е възможно да се водят тренировки за деца...

Казвате, г-н Манев, как сте дали 400 000лв за спорт. Кои сте вие, които раздавате тези пари и откъде са се взели те? Доколкото аз мога да си представя ситуацията, тези 400 000 лева са частта от данъците на гражданите на Стара Загора, определени за развитие на масовия спорт, а вие сте тези, които носят 4 годишен мандат да разпределят този бюджет в полза на това общество. В полза на обществото ни са както високите постижения, които в нашия клуб не липсват, така и разнообразието в спорта. Онова разнообразие, което не особено популярните спортове дават. 
Подобно на много други спортове, катеренето и алинизма не само в България, но и в световен мащаб е спорт с преобладаващо аматьорски характер. Спорт, изграждащ силни характери и ярки личности. Спорт, не толкова изтъкващ личните качества над тези на „съперниците”, колкото извисяващ ги все по-високо. Нашият е един от онези, даващи ширина, разнообразие и екзотика в голямото семейство на спорта...

Въз основа на по-горните въпроси за мен се откроява един по-странен, по-страничен и може би малко по-личен към Вас, към председателя на Постоянната комисия по спорт и младежки дейности. Питам се има ли ширина на възгледите г-н Манев, има ли той обективността, нужна за един толкова важен и значим за обществото пост? Ще успее ли той да надскочи тясната си специализация в областта на бойните спортове и на охранителния бизнес? Поне засега няма никакви индикации в тази насока. Дано греша...

Константин Костадинов
ТД „Сърнена гора” – АК „Железник”

Неделя

Отивам на Милкини тази неделя, отивам и сам ще катеря. Никой не откликна на поканата за ден някъде да покатерим, никой от градът на липите. Не посмях от другаде на някой да звънна, нито дори и на Ови. Копюрите нещо рано от джоба поизчезнаха и затова близкото място днес аз избирам. 

Изложението е южно и знам ще настане жега, затова ставам рано и паля колата. След 15 минути съм в края на Колена и тръгвам по черния път почти галопиращ. 
Набирам се яко, Черния едва ме настига и след миг като гъба сред  дърветата изниква скалата. Сам съм и само птици огласят тишината. Всичко е зелено и цветно, приветливо шумоли гората. Сам, но не съвсем, защото Черния е както винаги верен и пак е до мен.
Въжета фиксирам на двете площадки. Закачам раницата и се включвам с T-block-а. Катеря докато слънцето пъпли полека нагоре и жегата става непоносима. Знам, че този момент ще настъпи и съм сложил в багажа си книга. Сам съм и решавам да изхвърля всичко от плат, стоящо по мене. Сам като диво животно, първичен, суров, се разстилам върху топлия камък да се погрея. С книга в ръка поглъщам поредица букви, а слънцето хвърля огън връз мене. Кипвам отвътре, изригва хормона. Сбирам багажа и политам надолу с добитата огнена сила.

Алпиниада на Враца

Мартин Маровски по Мазохисти - LA VOIE DES MASOCHISTES

Наближава време за алпиниадата на Враца. От рано се уговаряме с Марто да сме свръзка и чакам момента, когато ще съм на скалата. Този път от Стара Загора отново сме голяма компания. Различни възможности, различни мераци, всеки си има собствена настройка. Разпределяме се по колите, за да оптимизираме транспорта и разбира се неизбежното объркване пак се случва. Извикан съм в командировка в Добрич до петък. Впоследствие разбирам, че се налага ангажиментът да продължи до събота сутринта. 

Христо Парапанов по Иван Вазов

Изпадам в тих ужас. Изведнъж всичко се оплесква. Касапницата е пълна. Раздирам се от ярост и не ме свърта на едно място. Ако бях куче сигурно щях да изпохапя всичко живо наоколо с пяна на уста, изпаднал в неистов прилив на бяс. До последно обаче съм решен да намеря път за излизане от ситуацията и още с пристигането си в централата на фирмата уведомявам ръководството за намеренията си. Изхода от лабиринта изведнъж се оказва пред очите ми и решението е влака за Пловдив, заминаващ в петък вечер, в 21:20 ч. 

В синьо: Топъл хляб и шарена сол, 7 А1, 290 м., 29.04.2012 г.,
М. Маровски, Гр. Вътев, Н. Леваков 
Снимка от
http://climbingguidebg.com/
Линия на маршрута: Никола Леваков

28.04.'12, Събота. В 03:55 ч. слизам на гарата в Стара Загора и почти спринтирам до дома като само се отбивам за баница, която поглъщам с шише боза, за да живна след налегналия ме глад. Багажа е събран за норматив. В банята приключвам набързо. Жоро ме чака навреме пред тях и след напрегнато шофиране в 09:00 акостирам във Враца. Марто е на линия и ме чака. Първоначалната промяна в плановете леко е прекършила ентусиазма му, но бързо се отправяме към тур Мазохисти - LA VOIE DES MASOCHISTES, до който достигаме изкатервайки първо Диана. Следват На къде си мислиш, че отиваш, Бе?, Иван Вазов и Милен.

В чувала, навън или в палатка, сънят винаги е здрав след ден изпълнен с катерене!
Добро утро приятели!

29.04.’12, Неделя. Преди месеци, не помня вече по кое време точно на 2011 г. с Никола и Марто започнахме премиерен маршрут на Централна стена между Орловец и България 1300. За два дни с нощувка на порта ледже успяхме да завършим шест въжета. 

По четвърто въже на Топъл хляб и шарена сол

Решаваме, че днес е времето да опитаме продължение нагоре. Толкова хубаво са се получили тия въжета, че избухвам от кеф докато напредваме малко по малко. Най-трудни са първо и четвърто въже. Марто води първо, а аз след него се опитвам да мина чисто. До някъде се справям добре и се кефя ужасно, но стигам до положение в което увисвам. Хм! Явно ще се срещнем с теб отново на ринга.

Марто и Никола по четвърто въже на Топъл хляб и шарена сол

Топъл хляб и шарена сол, 7 А1, 290 м., 29.04.2012 г.,
М. Маровски, Гр. Вътев, Н. Леваков 

На четвърто въже водя аз. Безкрайно интересно! Миналия път честта да избере линията за преминаване се падна на Марто. Тогава небесните куки намериха приложение. Сега освен двата поставени от него болта решавам да сложа и още. Трудно е много. Поне за мен. По пътя нагоре със старите два болтовете стават четири. Марто се пробва след мен, но... явно и тук ще има заигравка.
По пътя нагоре почистваме от лабилни камъни, треви и клони, а слизането организираме за спускане на рапели. Изкатерването на шестте въжета ни отнема доста време. В късния следобед сме пред неизвестното ново. Тръгва Никола. Тръгва и скоро завършва последното въже от тура. Достигаме място, откъдето ако продължим, надясно трябва да влезем в Орловец, наляво в България 1300. Крайното решение е дотук и надолу. 

За името изникват дебати. Предложения няколко, но нищо окончателно. Никола днес отпътува и в движение се обажда с идея. Така се появява началното "топъл хляб", а аз избирам да го поръся с малко екзотика и така се получи Топъл хляб и шарена сол. 

Хайде хора, очакваме изкачвания и мнения!

01.05.'12. Дойде време и за закриване на алпиниадата. 

Честито на всички от АК ЖЕЛЕЗНИК за многобройните награди! Честито за упоритостта! 

Честито за вероятността да си изгубим Стената, благодарение "далновидното" решение на шепа управници!

Честито и за възможността да се докажем отново в борбата с трудностите и в желанието да осъществяваме мечтите си!

Кольо Колев
Снимка: Милен Колев