Неделя

Отивам на Милкини тази неделя, отивам и сам ще катеря. Никой не откликна на поканата за ден някъде да покатерим, никой от градът на липите. Не посмях от другаде на някой да звънна, нито дори и на Ови. Копюрите нещо рано от джоба поизчезнаха и затова близкото място днес аз избирам. 

Изложението е южно и знам ще настане жега, затова ставам рано и паля колата. След 15 минути съм в края на Колена и тръгвам по черния път почти галопиращ. 
Набирам се яко, Черния едва ме настига и след миг като гъба сред  дърветата изниква скалата. Сам съм и само птици огласят тишината. Всичко е зелено и цветно, приветливо шумоли гората. Сам, но не съвсем, защото Черния е както винаги верен и пак е до мен.
Въжета фиксирам на двете площадки. Закачам раницата и се включвам с T-block-а. Катеря докато слънцето пъпли полека нагоре и жегата става непоносима. Знам, че този момент ще настъпи и съм сложил в багажа си книга. Сам съм и решавам да изхвърля всичко от плат, стоящо по мене. Сам като диво животно, първичен, суров, се разстилам върху топлия камък да се погрея. С книга в ръка поглъщам поредица букви, а слънцето хвърля огън връз мене. Кипвам отвътре, изригва хормона. Сбирам багажа и политам надолу с добитата огнена сила.