Лежа си кротко на леглото. Както почти никога досега. И чета, чета... така сякаш не съм го правил преди. И много е интересно. И... "Животът ще ти даде онова преживяване, което най-много ще спомогне за еволюцията на съзнанието ти. Откъде знаем, че именно от това преживяване се нуждаем? От това, че именно това преживяване имаме в този момент." Я пък тоз! Какъв си бил мъдрец. Ако не беше лавината дали щях да се запозная с тебе? Знам ли. Пък да видим до къде ще еволюирам.
И пак планини. И пак игли и стени. И Серо Торе ми се яви под интригуващ ъгъл. И не изглежда от тая точка толкова наострен. Я виж ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар