Мальовица

Рай на земята.

26.07.'13, петък: Петък. С нетърпение очаквам да отпраша. Спирка в Пловдив за Ови. Хапваме набързо отново чудесно приготвена вечеря и продължаваме за Мальовица. Ушите са нашата цел, а бивака ще бъде на поляната с изворите под върха. Късно, в 02:00 ч. сме на хижата. Байно с двама за мен непознати е още отвън. Единият от новаците разбирам е новоназначеният от БТС хижар. Няколко минути отмаряме и продължаваме гонитбата със светлината на челниците. 

Искаш да опиташ ли?

Малко след 04:00 палатката е опъната върху гъстата мека трева. Усещането е като да си на най-мекото легло на света. Повече от ясно е, че няма да бързаме със ставането.
27.07.'13, събота: Нямам часовник. Вероятно е малко преди 12:00 ч. Открехвам палатката и рая се открива пред очите ми. Слънцето е напекло, а отсреща е Мальовица. Бавно, кристалната вода се стича някъде надолу, където забързва хода си, впускайки се в стремителното си ежедневие. Ошетваме се и Черен остава пълноправен властелин на околността. 

Скоро сме под стената. Ови е заплюл Разпятие. Тура е три въжета. Теглим чоп и на мен се пада да съм първи. Радвам се, че ще водя две въжета. Приказка! Чудно хубаво катерене! Горе на върха включвам телефона и виждам, че съобщението ми от снощи е останало неизпратено. Обхвата е бил недостатъчен. Жалко, дано все пак го види! "Среща на Ушите! ;)"

Ови по трето въже на Разпятие.

Долу на поляната Арес сякаш ме е усетил и докато премина оставащите ми петдесетина метра изскача от палатката и търси с поглед откъде ще се покажа. Радостта при срещата ни е като след дълга раздяла. Винаги ще си останем предани. Вечерта е прекрасна, но умората си казва думата и сме в чувалите още преди мръкване.

Ушите - горна част.

28.07.'13, неделя: 
Днес в графика е Червената плоча. Скоро не съм катерил там, а Ови никога не е. Закуска, раниците на гръб и хайде нагоре. Малка почивка на върха и се спускаме към Мальовишки езера. Целим се в пътечката между второ и трето езеро. Пътьом срещаме Цеци с компания запътени към Класическия на Триъгълника. След кратка раздумка всеки продължава по пътя си. Долу край езерото куче, вероятно маламут или хъски се изтяга на припек пред двуместна палатка.
Тъкмо минаваме между езерата и спирам да изчакам Черния. Изостанал трийсетина метра назад кротко пасе трева, както често прави, когато сме в планината.

При нужда си помагаме.

След малко пристига наперен четирикракият обитател на околността. С високо вдигната опашка и изправени уши демонстрира превъзходство над по-дребния си събрат. Предусещам задаващата се буря и полека тръгвам към тях като свалям раницата.  Усещайки чуждо присъствие зад себе си Арес се обръща да погледне и в същия миг свирепа захапка се стрелва към главата му и неколкократно по-голямото куче започва да го размята като парцал. Черен пищи от ужас и болка. За миг откопчавам алпийския чук от раницата, хуквам към беснеещия натрапник и викам с все сила. Гадът, усетил приближаващата заплаха пуска Арес и хуква да бяга към палатката на стопаните си. Едното око и главата на Черния са целите в кръв и ме обзема ужас от мисълта за възможните последствия. За кратко прекрасния ден с вкус на предстоящо след минути катерене се облива в мораво червено и тежък, потен, противен шамар ме изважда от приятното опиянение. Обезумял от ярост се стрелвам след гада, настигам го при палатката и замахвам с чука към оголените насреща ми зъби. За малко не уцелвам и с лай срещу мен кучето причатква със зъби. Замахвам наново и след миг между мен и него се озовава човек на около 45-50 години видима възраст. От палатка изскача и светлокоса девойка, която заедно с наречения от нея Тишо се опитват противно на случилото се да ме убедят, че кучето не е войнствено, било е вързано и не знаят как може да се случи такава атака. Избухвам в яростен пристъп и започвам гневно да викам срещу безотговорните "стопани" на бясно лаещия изрод. Още по-ужасни са обясненията, че "кучето не е наше", а на някой си Андрей, който е с приятеля си Тодор по стената на Мальовица. Беснеещия гад бива вързан с търкалящия се по земята синджир. 
Измивам кръвта от главата и окото на Арес и зейват няколко дупки, а клепачът му е съдран.
Катери ми се, катери ми се, а зная че раните от ухапване крият риск от лоша инфекция и трябва по-скоро да идем на лекар. Русокосата кака поне изявява готовност да дойде с нас до Самоков, за да поеме медицинските разходи.
Всички хубави планове за деня остават назад и само си мечтая да ме настигнат и с приятелско потупване по рамото да ме извадят от случващия се кошмар. С бърза стъпка през Мальово поле, заешкия улей, малка почивка на хижата... 

Хижата! Нещо тук не е както трябва. Няма я усмивката на Людмил Янков. Няма го Лъчо, отправил взор някъде над Страшното езеро. Няма върхове. Няма го Байно да се усмихне за довиждане. Няма я Катя да гълчи непослушните. Няма... Има някакви хора, незнайно откъде непознати.

...и бързо спускане до ЦПШ сме при колата и потегляме. 
Търсенето из Самоков се оказва напразно. Със сънен глас докторът от клиниката на влизане в града по пътя от Говедарци отказва на апела за първа помощ на постадалото куче. Проверяваме още две места, към които ни насочват, но и там кепенците са затворени. Няколко още телефонни разговора дават възможност за отреагиране на ситуацията и дестинациите са София или Пловдив. Все пак Пловдив ми е по път и решавам да тръгна натам. Тъй наречената стопанка слага няколко банкноти в ръката ми с надеждата да стигнат за манипулациите на ветеринарите. Опитвам да се съсредоточа в шофирането и дори с Ови по пътя малко говорим. В клиниката в Пловдив лекарите уверяват, че окото се е разминало на косъм, а дупките по главата не са страшни. Все пак ще са необходими антибиотици против евентуална инфекция, ежедневни промивки на раните, капки в окото и преглед след 2-3 дена.

Хора, опитайте да опознаете добре домашните си любимци и да давате адекватни съвети на хората в чиито ръце ги поверявате при необходимост! Те все пак независимо от вид или порода са наши верни спътници в живота и не е нужно да създаваме главоболия на тях или околните с безхаберие и безотговорно отношение!