За Христо

Тежи като олтарен камък споменът за Христо. Тежи, поставен в храм с любов издигнат от най-близките другари. Отеква глас родопски от юнашките гърди, пригласян от звъна на чана. И на гайда. Отлита там в далечни, ледени земи да му нашепне, че приятеля приятел не забравя.

Ботева алпиниада 2014

Ето, че отново е време за Ботева алпиниада на Враца. Поканите пристигат по всякакви канали. Пичовете от КЕС Вратица както обикновено старателно подготвят всичко. Дори регламента са пипнали добре и планирането е максимално улеснено. За разлика от традиционните набези на много от нас по врачанските масиви, Ботевата алпиниада има магнетична сила и за епизодичните катерачи. 
Сега като се позамисля, след като вече мога да погледна назад всичко тия дни е някак "...you taste like the sky, cause you look like rain...", или съвсем истински морфин без страничните му ефекти гарниран със солидно количество влага. Само приятни изживявания и, да, истинска зависимост. Онази дълбока зависимост, която е като дишането и без нея не може. Тръпката от катеренето засилва и затвърждава истинската връзка между човека и природата. Тръпката споява с неживата природа ритъма на пулсиращата малка помпичка и го изменя, променя интензитета в потока на течността задвижван от нея, благодарение досега с формите, с онези изваяни от стихиите ръбчета, дупчици, драскотинки в хилядолетнния варовиков камък. Онази балансова стъпка на триене, малкото ръбче стиснато с върховете на пръстите пораждат вулканични изригвания и с прехвърления от гръб на гръб инвентарник при смяна на водача се пренася и топлината на избилата магма. 

След поредния дъжд започва дебнене за сухи местенца.

Медали. КЕС ВРАТИЦА както винаги с оригинални решения.

Happy people.

Врачанска чаршия.