Тежи като олтарен камък споменът за Христо. Тежи, поставен в храм с любов издигнат от най-близките другари. Отеква глас родопски от юнашките гърди, пригласян от звъна на чана. И на гайда. Отлита там в далечни, ледени земи да му нашепне, че приятеля приятел не забравя.
Мир за всички души в поднебесната, радвам се да видя параклиса завършен, проектиран е с много любов.
ОтговорИзтриване