Матерхорн 2018

Запознах се с Пламена през февруари. Идеята за изкачване на Матерхорн (4478 м.н.в.) дойде от нея. Нямаше нужда да обмислям. Върхът е невероятно красив, и въпреки че вече съм го изкачвал веднъж по италианския ръб през 2006 г. с Жеко Вътев моя чичо и приятели за мен в случая се появи допълнителен стимул - да го качим заедно с нея. Впоследствие идеята еволюира в желание да реализираме траверс на върха като направим изкачването по италианския, по-труден ръб и се спуснем по швейцарския, достигайки Цермат.

Пламена вече беше планирала изкачването с Александър Зафиров и Мартин Йорданов.

Четиримата от запаса.
От ляво на дясно: Александър Зафиров, Мартин Йорданов,
Пламена Петрова, Гриньо

Марто се оказа мой стар познайник от стената в СУ, който не бях срещал с години, а впоследствие двамата със Сашо станаха и мои приятели. За моя радост бях радушно приет в екипа, разделихме се на две свръзки - Пламена и аз, Сашо и Марто.

Тренировките започнахме с пълна сила като включихме интензивна обща физическа подготовка, бързи изкачвания до различни точки на Витоша, като наблегнахме най-вече на скоростни преминавания по пътеката на Боян Петров с туби с вода в раниците, катерене по скалните обекти в България и тренировки на стена.

Получихме и нужната подкрепа. Кмета на Стара Загора Живко Тодоров ни подаде ръка, Галя и Цецо от Хелти Фуудс енд Дринкс, Митака от Red Rock, ekipirovka.com в лицето на Никола и Валя, Павката и K2Outdoor, магазин Стената, Action Section, Маркоги с прекрасната лютеница, община Трявна, MAZE x3m.

За кратко бях изваден от строя заради скъсана предна кръстна връзка и менискус на левия крак при падане на ски в края на февруари, което за момент породи у мен съмнения за участието ми в начинанието. Бързата и умела намеса на д-р Владимир Стефанов, специалист в клиниката по артроскопска травматология при ВМА, препоръчан ми от моя приятел ортопеда д-р Владо Стоичков и позитивното му мнение за периода на възстановяване ми даде смели надежди. Вместо за края на юни просто отложихме експедицията за август. Малко по малко към упражненията с терапевта за възстановяване мускулатурата на крака включих катерене с горна осигуровка и ОФП. Чувствайки се добре при въртене на педалите с велоергометър скоро започнах и ежедневно каране на колело.

След контролния преглед и становището на д-р Стефанов, че възстановяването от операцията протича перфектно Матерхорн вече ми се виждаше съвсем осъществим.

Наздраве и успех!

Пламена, Сашо и Марто напредваха доста добре при усвояването на всичко, което мога да им предам и с наближаване времето за заминаване увереността ми за успех все повече се затвърди.

На 12-ти август вечерта тръгнахме от България. По пътя правихме само кратки спирания за кафе, бързо хапване или смяна на шофьора и на 13-ти следобед пристигнахме в изходния пункт за върха, малкото високопланинско, италианско градче Breuil-Cervina. Незабавно се отправихме към дома на гидовете за метеорологична справка. Предстоеше дъждовна вечер, облачен 14-ти август и два слънчеви дни след това. Без да умуваме много решихме да се възползваме от отварящия ни се прозорец и да се мушнем стремглаво през него като атакуваме върха в алпийски стил.

Приятелите ми Ови, Митака, Жоро и Джо от Пловдив, разбрали че сме тук ни намериха и компанията ни се увеличи. Споделихме им намерението си да се качим тази вечер до 2800 м.н.в. и да спим на палатка край езерото над х. Абруци и от там на другия ден да направим още 1000 м. положителна денивелация, достигайки заслон Карел, от който да атакуваме върховата пирамида. Нашите приятели са в Алпите вече повече от седмица, направили са редица интересни изкачвания, имат аклиматизация и решават да си спестят прехода в дъжда. Правим уговорката да се срещнем следващата вечер на заслона и след като подготвяме раниците с всичко необходимо поемаме по стръмната пътека нагоре. За да си осигурим максимален комфорт при изкачването решаваме да вземем бивачни съоръжения (спални чували, примус и газ, малко повече храна) и въпреки по-голямото тегло в раниците да имаме възможността за бивак в случай на нужда.

Сутринта върха ни се показва в пълната си прелест.

Нощта край езерото над хижата е чудесна. Нощувката не е особено комфортна тъй като четиримата преспахме в палатка за двама, за да спестим някой килограм. Сутринта в хижата предлагат чудесна закуска, а кафето, естествено италианско е повече от превъзходно.

На 14-ти август с изострено внимание и прецизно осигуряване по тура достигаме заслон Карел на 3800 м.н.в. Случилото се през изминалия ден доведе Пламена до сълзи, а Марто до силно колебание относно предстоящата ни атака на върха.

Пламена и Марто по склона над х. Абруци

Точно бяхме минали Colle del Leone (3580 м.н.в.), характерна премка в близост до заслона когато човешки вик прикова вниманието ни към участъка, който току що бяхме минали. По стръмния склон с нарастваща скорост се търкаляше човек. Докато успея да стигна до Пламена, за да прикрия очите й с ръце, човека изчезна в улея надолу, а двамата му приятели безпомощно наблюдаваха случващото се. В отчаян опит за помощ единия се спусна надолу, лутайки се между нестабилните каменни блокове вероятно с надежда да го открие невредим.

Вечерта в заслона е повече от
претъпкано

Пламена избухна в плач, дълбоко разтревожена от случилото се. Хората над нас се засуетиха и единия, доколкото разбрахме гид, който води същата група, бързо пое надолу.

За пореден път се убедих в това, че съм избрал правилната свръзка. Пламена се взе бързо в ръце и уверено продължаваме към целта.

Само след минути тътена от хеликоптерите разтриса планината, но въпреки своевременната намеса на спасителните екипи за пострадалия няма надежда. Металната птица с увисналия на стоманеното въже спасител отнася безжизнено отпуснатото тяло, намерено далеч долу върху студения ледник.

Вечерта с приятелите е приятно и весело. Заради предстоящия прозорец с хубаво време мераклиите за върха са сякаш безброй. Хора прииждат постоянно и според грубите ни сметки сме поне 80 човека. Раници, хора, инвентар сме натъпкани като в буркан, но настроението е както винаги в планината, усмивките са навсякъде. След като вече почти всички са настанени, ние с Пламена под една от масите в столовата, леко настъпва нощната тишина.

За миг настава някаква суматоха. Заради сипещият се сняг всичко навън е обледенено. Петима украинци и няколко чехи, поради липсата на котки са закъсали под последната стръмнина преди заслона и се нуждаят от помощ. Ставам и с Ови бързо се екипираме, грабваме въжета и докато фиксирам въже към парапета на заслона, за да се спусна надолу терасата се изпълва с хора. Акцията е светкавично организирана. Спускам се при хората и навръзвам чехите през няколко метра на второ въже, на което Ови плътно ги осигурява докато бавно се изкачат до заслона. Украинците залагат на друга тактика. Изтеглям до заслона въжето, което ми подават, приятелите им го фиксират и всички един по един с помощта на самохвати се изтеглят до горе.

Сега, когато всички са в безопасност вече е време за сън.

Сутринта не бързаме. Пропускаме повечето хора пред нас, за да не се бутаме в лудницата от желаещи да опитат силите си към върха.

Първи метри над заслон Карел. Ок. 3900 м.н.в.

Около 8:00 ч. решаваме, че е време да потеглим. В свръзки сме Пламена и аз, Сашо и Марто, както по първоначалния план. Митака и Джо са пред нас. Ови  и Жорката решават да слизат надолу.Докато се обвързваме с въжетата Марто взима окончателно решение. Поема надолу с момчетата от Пловдив. Вчерашната случка е повлияла на психиката му и решава да не рискува. ОК, оставаме трима. Редуцираме багажа и атакуваме.

Траверс

Въпреки, че съм бил тук преди 12 години нямам никакъв спомен от изкачването. Веднъж дори обърквам линията на маршрута, но успявам отново да я налучкам. Изпреварваме свръзка от трима и ги оставяме далеч назад.

Докато достигнем пик Тиндал (4241 м.н.в) няколко свръзки вече се спускат надолу, успешно изкачили върха, а повечето прекратяват изкачването заради напредналото време. Вплътняващата се облачност постепенно затиска планината от южна страна и сякаш я подпира, за да не падне и да може да си почине от гранитната си тежест.

Все по-високо

Достигаме точка за вземане на решение. Дали да продължим или да предприемем отстъпление. Късно е вече и ако достигнем върха ще трябва да бивакуваме някъде там горе. Колебая се. Пламена и Сашо разчитат на моето решение. Иска ми се да стъпим заедно на връхната точка. Искам мечтата на Пламена да получи своята реализация и да видя огъня в очите й.

Поглед изпълнен с надежда

А мъглата? Знам колко става студено като те обгърне във влажната си прегръдка. А като дойде вярното й другарче вятъра танцът им предизвиква смразяващи тръпки.

Прекарвали сме с усмивка на уста и приятелска дума не една мразовита нощ. С Никола и Соте, с Дамян, с Ови. Все хора с опит. Как ли ще го понесат Пламена и Сашо?

Връщаме се. Отсичам и правя първите крачки назад, а двамата в свръзката са готови да ме последват.

Още малко

Връщаме се ама душата ми крещи, че не натам е нашия път. Не надолу. Не натам е пътя към мечтите ни. Не натам е нашата посока. Мислите ми препускат и съзнанието ми се нажежава до червено. Сякаш автоматично обръщам кръгом и заявявам твърдо, че ще го направим. Въпреки всичко ще направим нашия си опит да достигнем върха, ще литнем нагоре с порива на желанието си. Прогнозата беше добра и въпреки, че не предвиждаше вчерашния сняг и за днес и за утре е добра и можем да успеем. Можем, защото добре се подготвихме. Можем.

Остават ни по-малко от 250 м. денивелация и ще бъдем на най-високата точка от тая грамада.

Някъде малко по-горе четиримата корейци, които ни изпревариха вече се връщат и разменяме окуражителни думи и усмивки.

Височината ми се отразява и все по-често се задъхвам до толкова, че трябва да спирам и да почивам.

Искаме да достигнем върха преди залез.Там, преди последното въже, осъзнала че само след миг слънцето ще се гмурне зад далечните планински била и ще заличи следите от яркочервените си огнени пламъци, озарили небето, Пламена приковава погледа ми и изрича думи, които никога няма да забравя. А на ръката си носи пръстенчето. Един своеобразен символ и амулет.

Щастливи

Сашо на върха

След малко сме вече при кръста. Там горе, съвсем на открито ледения вятър подхваща играта си с нас и ни принуждава да внимаваме, за да не открадне нещо. Над нас са само небе и звезди. В нас удовлетворение и още една от сбъднатите мечти.

Нощта е кристално ясна. Организираме бивак на няколко метра от двама украинци изкачили върха по ръба Фюрген.

Сутрин изпълнена с ясно небе

Украинци. Съседите ни на върха

Сутринта на 16-ти август
преминаваме върховия гребен и
предпримаме спускане

На 16-ти август предприемаме спускане по швейцарския ръб. Навалицата е страшна. Поради по-ниската техническа сложност от тук десетки гидове водят многобройни клиенти. Хора, които иначе не биха дръзнали да пристъпят в голямата планина получават своя шанс, водени и осигурявани от опитните водачи да се докоснат до тръпката на алпинизма. Успяваме да се откъснем някак напред по фиксираните въжета. В долната част, където ръбът се превръща в лабиринт от каменни блокове се залепяме по петите на швейцарски гид и неговата клиентка. Това ни спестява лутане по непознатия път надолу и след няколко часа се приютяваме в х. Хьорнли. След хапване и обилно хидратиране се отправяме в посока Цермат.

Утро под Шварцзее

Около два часа по-късно меката трева на малка полянка под Шварцзее привлича вниманието ни и с Пламена оставаме да нощуваме тук, а Сашо продължава за срещата с Марто, който е дошъл с колата до близкото градче Таш да ни прибере.

Местни батки

Два дни по-късно Брайтхорн е под краката ни. Ей така, просто да го отбележим в колекцията, а след горещия ден върху снежния му купол бирата е прекрасна.

На път към България Венеция ни омайва с красотата си за няколко часа и вечерта по тихите й улички е вълшебна.

Брайтхорн (4164 м.н.в.)

Отбиваме се и при словенските езера Блед и Бохини (Bohinj). Нощувката в гората на къмпинга край ез. Бохини и разходката с кану в тихите му, кристални води оставят незабравими спомени.

Каналите на Венеция

А словенския вр. Триглав оставяме в зимните ни планове.

Езерото Бохини, Словения