Най-коравия телефон на Света

Remvi, Iraklitsa, Grece

Утро. Кафе, море ...

Пътуване, изпълнило сърцето с трепет.

Отправна точка – непознато място.

Тръгвам натам без да зная, но имам всичко и нехая.

От тук до Пловдив и от там надолу. Близо е и е далече.

Километрите се стапят и ето, пак съм в Рая.

Нощта покрива кръгозора с пелена.

Утрото разкрива прелестта...

Събираме катуна. Денят е пред нас.

Измъквам се от палатката и поглъщам живота с всички сетива. Още не знаем точното местонахождение на скалите, но предполагаме къде са. Нямахме карта, нито GPS, но имахме насоките на Дамян Петков и стигнахме дотук, така че и до “там” ще се оправим. Кафе, закуска, инвентара в раниците, малка разходка и сме... ааах колко е хубаво! Изложението е такова, че не сме на припек. Морето е отдолу. Гледката изпълва с възторг. Наситен с катерене ден. Какво повече да искам!? В късния следобед опъваме палатките на пясъка. Водата е прекрасна за къпане и се възползваме веднага. Рибарските заслони са непосредствено до плажа. Разкази, споделени мечти, планове, усмивки, размисъл, всичко се слива в едно. Вчера бях там, днес съм тук, а утре? Алпи, Хималаи, Патагонски Анди... списъкът е безкраен! 

Ще имам ли време?! Ще имам ли сили да прескоча всички препятсвия? Те сякаш са безброй и изникват нови и други, различни, неочаквани, но борбата с тях нали ни прави по-силни!?!

Събуждам се. Дъждът барабани по палатката. В съседната чувам гласове. Светят челници. Какво става? Измъквам се полека. Завладява ме любопитсво. Подавам глава в преддверието и оглеждам дали дъждовните капки не са пробили някъде, но вместо отгоре водата ни залива отдолу. Твърде близо сме до морето и то сега се опитва да ни изплакне краката. Ето защо е суматохата в съседната палатка. Бързо! Багажа в раницата и да се изнасяме по-нагоре. Напъхвам се пак в чувала и се потапям дълбоко в безбрежния океан на сънищата.

Часовете минават, а ние трябва да си ходим. Отново на път. Обратно у дома. А утре накъде? 

?!?

Държавно първенство по алпинизъм - лятно, 22-25.09.2011 г., Враца

22.09.'11: ...да бъдат изкачвани само маршрути с дължина над едно въже и да не бъдат избирани такива, които са само на болтове или лепеняци... Чудно! Много се радвам! 

Дамян по Жега

Катери ми се, много ми се катери! 
Няма да спя тая вечер, не ме свърта. В колко ставаме? В 03:30!? ОК, ще катерим на челници докато съмне. Първият ни тур ще е Житано и после...
23.09.'11: Часовника звъни. Снощи легнах в 22:30 и май е било твърде късно. Трудно се излюпвам. Толкова е хубаво в чувала! Хапваме. Тръгваме.
Къде е Житано? Тук някъде... Разкатаваме въжетата, вадим инвентара... А Житано дали не го водят спортен?? Къде е точно тура, как не го знаем... 
Давай направо към Серо Торе... давай, давай, че окъсняхме!
Дамян тръгва по първо въже. Спи ми се. ОК, първо го изядохме. Тръгвам по второ. Светва ми малко и сега съм по-добре. Дрямката сякаш поотмина. Ах, колко е хубаво да катеря, несравнимо, сега съм истински и излитам! Хайде, трето въже... давай... някой се задава отдолу... развиделява се... ха, адаши-и-и, вие ли сте?! Дамян и Гринго ще са ни компания. 
Четвърто, пето, шесто... Добре, горе сме. Нещо не върви днес. Бавни сме, сякаш не сме на себе си и двамата. Слагаме клинци, че площадката е половин въже нагоре, но знам че не ми се нрави мястото, а тук е добре. Един!?!! Как само на тоя клин бе Дамяне, виж го че мърда! Забивам още един, но и той не е много читав. Добре де, слагам и оня стария. Така май вече ми харесва, давай надолу. Ако издържат, значи сме ОК, аз после ще събера френдовете...

Дамян Чолпанов

Под Жега сме. Още в началото тръгва тегаво и до горе го караме с мъка. А е толкова хубав тоя тур!
Докъде ли са я докарали Марто и Блага? И техния план вероятно е тежък за изпълнение. Какъв ти план, всичко променихме още отначало и сякаш всичко се обърка. Ха-ха-ха, не мога да повярвам! 
Добре, планът тотално се обърка, много сме бавни. Давай на Източната страна на централния ръб, там е сянка, а и нали знаеш Искаш ли да полетим колко е хубав. Там сме. Болката от еспадрилите вече е непоносима. Не ми се обуват... Хайде, още малко, последно въже! А Марто и Блага къде са, не ги виждам по централна, дали са изкатерили всичко?
"Ало, здрасти вуйчо, търсил си ме!? Да, всичко е ОК, но не сме добре днес, много сме бавни, не съм доволен. Какво, паднал си?! "
На поляната сме. Обувам маратонките и съм 6. 
Ето, Марто и Блага идват. Изглеждат бодри и всичко е наред. Какво?!?!! Браво бе, машини-и-и! Изкатерили са Света днес. Евала! Втори конгрес, Планинец и Орловец!
Никола и Соте правеха премиера. Никола се е опитвал да стигне далечна хватка уловен за френда и той се е извадил. Събрал е надолу още три френда и се е обърнал надолу с главата. Ударил си е крака и сега глезена му е подут. Съжалявам вуйчо! А миналата година тичахме по туровете. Сега с Дамян трябваше да се представим още по-добре. Та нали пак си имаме цел, за която да се борим, макар и да е чак догодина! Леле-е, нещо съм се разкиснал.
Какво ще правим утре?! Няма да я караме по първоначалния план. Променяме нещата. Дай да пробваме по Долен централен, на масива И. Вазов, Зъбът... 
24.09.'11: София. Обичам го тоя тур. Второ въже е страхотно. Добре. Давай сега по Милен. И тук второ въже ми е любимо. Днес май по-бивам. Имаме си и ятаци. Марчето и Дода обгрижват батко си и аз покрай него намазвам. Сандвичи, вода...
На къде си мислиш, че отиваш, Бе? Хубаво, и тоя ми хареса. Коцето, Нинджата и Зори са на Февруари. 
Февруари. И двамата сме го катерили. Сигурно вече е свободен. Тичам по първо въже. Май ми посветна, не е така тегаво като вчера. Излизам на площадката и... Коцето е на трето въже. А-а-ах, Коце, бягай бързо, че идем! Започва яко бъзикня. Нинджата все още не е навита за предложението, което и направихме вчера. Не иска да я увиваме с тиксо. Е, нищо, и без тиксо може... Хайде, Нинджа, стига говори ами бягай нагоре!
К.Д.О.Б.Б.Н., или турът с дългото име. Пак невероятно второ въже! Пак незабравим тур! Страхотно катерене!
СК-82. Вече не ми се обуват еспадрилите наистина. Може ли по чорапи? Прижката на петата се е пукнала и боли зверски. Утре си увивам краката с лепенки и ха да видим! Първо въже е ОК. Следва второ и последно за днес. Баси, колко ми е тегаво! А цепката е толкова готина, само на джаджи, че е почти толкова хубаво, колкото студената бира след прекрасен катерачен ден е почти толкова хубава, колкото самото катерене.
След днешния ден съм по-оптимистично настроен. Навивам Дамян да се пуснем утре на 2-ри Конгрес и след това на Планинец. Трябва обаче да станем рано, за да приключим до 13:00 ч.

Награждаване, Снимка: СК Диамант, гр. Карлово

25.09.'11: Часовника звъни в 03:30 ч. Искам да стана, ама сънят надделява. С Дамян се разбираме че ще поспим и ще ходим само на Конгреса. 


Васко, Юли и Рус идват направо от тура. Тоя Васко, пак е яхнал метлата!


Добре! Виждам само усмивки. Много се радвам да Ви видя толкова щастливи, Хора! 
Много се радвам да Ви видя и ще се радвам да Ви виждам все такива щастливи и весели!


Живи и здрави!

Алпиниада Райски скали '11 и след това

На Черни плочи

Алпиниада Райски скали ’11 предстоеше. Всичко по организирането мина по каналния ред. ТД “Сърнена гора”, БФКА, магазини ekipirovka.com отново ни осигуриха силен гръб. Управлението на НП “Централен Балкан” също благоволи да даде официалното си разрешение за провеждане на мероприятието. 

Благодаря за подкрепата!

Сега, поглеждайки назад когато вече всичко е приключило, мисля че се получи едно чудесно събитие и както каза техническия ръководител Костас Канидис, “толкова маршрути не са катерени от 20 години”.

Дамян по
35 години народна  власт

Въпреки малкия брой участници, само 13, изкатерения брой маршрути беше наистина сериозен. Записани за участие бяха, както обявихме предварително в поканата, само хора изпълнили всички условия, а именно представени предсъстезателен медицински преглед, застрахователна полица за сключена планинска застраховка и попълнена декларация. Всички останали катериха извън класирането.

Марто

Метеорологичните условия бяха повече от чудесни. Съборените на места по маршрутите камъни не доведоха до инциденти, а удоволствието от изкатерените маршрути си остава неописуемо. След закриване на алпиниадата всички получиха заслужени подаръци. Изкатерилите се извън класирането, но присъстващи на награждаването зарадвахме с утешителни награди – карабинери DMM и Stubai, както и топки с магнезий DMM. Малката Теди, която е само на 6 годинки, изкачи сама вр. Ботев и също получи парче от тортата.

На слизане по пътеката за гр. Калофер, Костас Канидис направи предложение, на което никой не можа да устои – да отпразнуваме добре свършената работа на вилата му в с. Тъжа и така приключението продължи в сладки приказки и споделени емоции от планинските преживявания на всички, а библиотеката на Костас ни остави с отворени уста, предлагайки голямо разнообразие от книги с алпийска тематика . Единствено Никола и Любо отпътуваха за София поради неотложни ангажименти.

                          Ето и крайното класиране:

Снимки: Никола Леваков

Алпиниада Райски скали 2011

П О К А Н А

Проява Времетраене и място на реализация	Алпиниада „Райски скали 2011” 4-5 септември 2011 г. Скалите край Райско пръскало  (най-високият водопад в България), района на вр. Ботев, Стара Планина.
Организатор	АК “Железник” при ТД „Сърнена гора”, гр. Стара Загора бул. “Цар Симеон Велики” 62, ТД “Сърнена гора”, гр. Стара Загора; тел.: 042/638 435; e-mail: td_sarnena_gora@abv.bg Григор Вътев – председател; 0889/89 06 55; grigor.vatev@gmail.com Недко Недев – зам. председател; 0894/35 44 20 Костас Канидис – Технически ръководител на проявата; 0888/709 623
История и институционален капацитет на организацията	Членовете на АК “Железник” отбелязаха през 2009 г. петдесет години от основаването му. Още от зараждането на клуба неговите представители са вземали дейно участие и продължават да го правят в изкачването на върхове както в национален, така и в световен мащаб. Представители на АК  в Стара Загора са участвали до момента в експедиции до осемхилядниците вр. Еверест, вр. Броуд пик, вр. Чо Ою в Хималаите, както и до редица върхове в Европа, Азия, Северна, Южна Америка и Африка.
Цели и задачи на проявата, очаквани резултати	Целта на Алпиниада “Райски скали 2011” е провеждането на традиционния лагер със състезателен характер на любителите на алпийското катерене. Привличане на още по-голям брой участници и популяризиране на обекта.
Партньори	1. ТД “Сърнена Гора”, гр. Стара Загора 2. БФКА 3. Верига магазини ekipirovka.com
Програма	3.09.’10 (събота):   Пристигане и настаняване. Регистриране на участниците.                                   21:00 ч. – Техническа конференция, х. Рай. 4.09.’10 (неделя): до 20:00 ч. - изкачвания в района 5.09.’10 (понеделник): до 15:00 ч. - изкачвания в района                                         15:30 ч. – закриване и награждаване на призьорите, х. Рай.
Право на участие	В Алпиниада „Райски скали 2011”  участие могат да вземат всички желаещи алпинисти, които отговарят на следните задължителни условия, валидни за всички без изключение: - имат извършен предсъстезателен медицински преглед, удостоверен с документ по образец на МЗ, подписан от лекар и подпечатан с печата на здравното заведение; - имат планинска застраховка; - представят попълнена и подписана Декларация за участие; - имат навършени 16 г. (участници на възраст 16-18 г. трябва да представят декларация за съгласие от родител!); - разполагат с необходимата алпийска екипировка и съоръжения.
Други условия	Командировъчните разходи са за сметка на клубовете или на самите участници. Регламентът за класиране ще бъде обявен на техническата конференция.
Награден фонд	Ваучери за инвентар/екипировка на стойност/лв.:                                                       1-во място:                                                300 лв.                                                       2-ро място:                                                200 лв.                                                       3-то място:                                                100 лв.

Пиц Бадиле по Касин

Пиц Бадиле (Piz Badile), 3308 м. Североизточната стена и северния ръб.

Ови и Блага явно добре запратиха бумеранга към главата ми, 'щото моментално ударът, който ми причини ме вкара във филма. Вече бях отказал две прекрасни предложения, едното от Никола, а другото от Марто и Дамян. Така се бях вкиснал и вече силно съжалявах, че явно никъде няма да отида това лято, когато мълнията изтрещя и Бадиле се заби като пирон дълбоко в главата ми. Съмнението че няма да получа отпуска, което ме накара да кажа "не мога" предните два пъти, този път се превърна в силна надежда, че току виж ще мога да скъсам синджира. Въпреки че съм само от няколко месеца на настоящото си работно място и по принцип, доколкото ми стана ясно нямам право на така желаната отпуска, работодателите ми се оказаха печени и ми позволиха да отсъствам от работа за съответния период. Супееее-е-ер! Няма да съм капо и това е!

С нетърпение и нервно поскърцване на зъби дочаках времето за заминаване. 

След стандартното пътуване в оптимален пакет, а именно четири човека в кола, след около 1800 км. почти без спиране се озововаме в Бондо, а от там по черен път и още няколко километра сме лице в лице с Пиц Бадиле.

Събота, 30.07.'11, късен следобед е и решаваме да нощуваме край колата. Приготвяме инвентара, храна за пет дни, тъй като смятаме толкова да останем в планината, опъваме палатките и се заравяме в чувалите.

х. Sas Fura, 1904 м.

Неделя, 31.07.'11. Разстоянието от паркинга до х. Sas Fura ни отнема около 70 мин. Хижата като всичко в Швейцария ме кара още веднъж да се убедя в какъв кенеф живеем ние, там някъде на изток. Защо българите сме такива мърлячи, мамка му?! Та нали "обичам наш'те планини зелени" и съм горд, че "аз съм българче", а в момента се чувствам като циганче в Шератон (или поне такова предполагам че трябва да е чувството) и ми е много мъчно, 'щото ми се струва, че в нашата татковина такова нещо няма да доживея да видя. Всичко изглежда като новопостроено. Коридора, столовата, стаите, кухнята, всичко блести от чистота и е толкова уютно, че ми се приисква да остана поне за ден. След кратък разговор с хижаря разбирам, че следващите два дни са нашето време за превземане на стената и ако се замотаме, то в сряда гордите защитници на бастиона ще излеят с пълна сила своите казани върху всички дръзнали да припарят наоколо.

Кухня под камъка

Хапваме по сандвич и продължаваме нагоре. След около 90 мин. забивам меч в моята нова земя и хвърлям юртата върху зелената трева. "Тука ще е", свъсил вежди заявявам и пускам коня да пасе на воля! Оправяме се набързо и с ентусиазъм слагаме отново раниците на гръб, за да направим крачка нагоре, до премката, където ще оставим инвентара, за да ни е по-леко утре сутринта. На премката, в полиетиленов чувал натъпкваме инвентара и го оставяме на удобна площадка. С Ови не се стърпяваме да се спуснем до под стената и да огледаме. Блага и Ончо нямат тия мераци и остават да бдят над нас от по-високо. Бързо намираме началото на тура и вече знаем утре откъде ще тръгнем нагоре. По-късно се връщаме в лагера и май глада е завладял всички ни. Първите капки дъжд ни принуждават да организираме кухнята в нишата под огромен камък, който явно е давал подслон и на други, тъй като отдолу изглежда доста уредено. 

Дъга! Каква дъга се появи след краткия дъжд ми е трудно да опиша. Тълкуваме го като добър знак, а фотоапаратите не спират да снимат.

Понеделник, 01.08.'11.  В 04:00 ч. часовника звъни, предвещавайки един хубав ден. След двайсетина минути разсънване и размотаване сме навън. Небето е навъсено. Опитва се да завали. Идеята беше на разсъмване вече да сме по тура, но решаваме да поизчакаме, за да видим дали дъжда ще се размине. Няколко свръзки заминават нагоре докато си правим закуска и решаваме, че всичко ще е наред, и денят ще е хубав. В крайна сметка в 07:30 ч. играта започва и Ови вече е по първо въже. На няколко въжета се редуваме във воденето. Схемата на маршрута се оказва прилично точна, или поне донякъде. В един момент тотално я зарязваме и решаваме да се доверяваме на интуицията си.  Без особени затруднения, макар може би малко бавно, по тъмно излизаме от маршрута. След три въжета по ръба сме на върха. Отказваме се от търсенето на заслона и си организираме бивак на открито. Сутринта на търгване, тъй като раниците ми се сториха твърде пълни и тежки зарязах три сандвича и спалния чувал на Ови, заедно с шише вода на премката, а моята и неговата пухенки си намериха хубаво и удобно място да ни изчакат в една ниша край началото на тура.

На кое ли въже сме?! Забравихме им бройката още след 9-то.

На Блага пухенката е малка и лека, пък и нали Блага ни е глезотийката в екипа, та хайде, пухенката в раницата (без малко и тя да остане да ни чака в пълно бездействие). Може би сега чувала и пухенките щяха да са ни от полза, но пък смятам че теглото им щеше да ни е излишно по маршрута, така че не съжалявам много, че не са с нас.
Ови, извинявай ако си зъзнал през нощта заради мен!
Среднощният дъжд ме кара да се замисля какво ни чака, но и той отминава, а и умората си казва думата. Най-накрая успявам да заспя.

На рапели по северния ръб.

Вторник, 02.08.'11. Треперейки се събуждам и надниквам от бивак-сака. Слънцето се опитва да се откъсне от прегръдката на онзи далечен връх. Цялото небе почервенява, а с него и скалите наоколо. Топлите лъчи ни карат да се размърдаме. Време е да поемем надолу. Малко снимки и интервюта, оправяме раниците и тръгваме на рапели по северния ръб.
Слизането ми се струва безкрайно. Рапел след рапел. На моменти заспивам докато чакам Блага и Ови да се изнижат надолу. А по ръба е манифестация. Докато по стената нямаше никой освен нас, тук е пълна лудница. Стигаме до премката и с Ови се пускаме до началото на тура да си приберем пухенките. Избързвам напред, взимам ги и тръгвам обратно. Ааааах, умората ли си казва думата или е въпрос на грешно решение, а може би едното е следствие на дугото, но само успявам да втренча поглед в нея докато се търкаля като топка надолу към ледника. Хубава пухенка беше!

Из живописните улички на Арко, Италия

Долу в лагера добре че е Ончо да ни развеселява с неспирния си поток от шеги, който като Педя човек, лакът брада е събрал в бездънна торба и с шепи бърка дълбоко в неизчерпаемия запас.

Сряда, 03.08.'11. Сън до късно, закуска, събиране на багаж и бързо в отстъпление докато не се е продънило небето...
Със задоволство се усмихвам зад прозореца на колата, на път за Арко, докато навън се изсипва летния порой.

Заедно с:

V.I.O. POV HD Camera

Лутайки се из дебрите на широката световна мрежа (www) в търсене на информация за нещо друго, съвсем случайно попаднах на това - V.I.O. POV HD Camera.

Електронният магазин http://www.backcountry.com, от който си купих някои джаджи за катерене докато бях в САЩ преди пет години, излиза с привлекателно предложение. По дадените в сайта технически характеристики за камерата стигам до извода, че това е една превъзходна машинка (поне по моите представи), която може да бъде използвана буквално навсякъде или поне по планини и чукари, а именно точно там където мен най-много ме влече.
Устройството е разработено така, че да може да бъде монтирано не само на каска, а дори на ски-маска.
"Никоя друга преносима камера на планетата няма HD-видео на такова професионално ниво, изключително широкото видимо поле, и възможностите за редактиране в движение като камерата V.I.O. POV HD.
POV HD снима и запаметява видео до 4,33 часа при 1080p в свързаното с кабел запаметяващо устройство. Посредством вградения 2-инчов LCD дисплей и безжично дистанционно може да изтриете излишните кадри и да запаметите само най-добрите моменти..."

И въпреки, че рожденния ми ден не е скоро, не бих се разсърдил за един такъв подарък. ;)

Повече подробности на:

http://www.backcountry.com/v.i.o.-pov-hd-helmet-camera

http://pointofviewcameras.com/blog/pov/article/v.i.o.-pov.hd-advanced-1080p-camera-initial-review