Само бях слушал за скалния венец край града.
Не много на брой, маршрути от V, VI до около VII категория по UIAA, според маркировката оставена в основата на всеки от тях, с дължина до около 15 метра. Нещо ново поне за мен.
Кольо и Зори знаят къде и как да стигнем.
Сутринта е поносимо студена. Над Габрово всичко е задънено с облаци, но подкарваме туровете подред. Следобед Райчо успява да пробие и се усмихва от високо.
По пътя обратно за Стара Загора изпадам в размишления. Обзема ме онази носталгия, която ми се забива като костица в гърлото, и знам, че ще ме дразни до следващия петък. Във времето до тогава поне стената е малка утеха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар