Наближава краят на работния ден и нетърпението все повече нараства.
Мятам всичко необходимо в багажника, вземам Милен и се отправяме към междинна точка София. Борко ни чака с нетърпение, защото утре... Защото след кратка нощувка, поради среднощното ни пристигане на поляната под алпийския дом, ще дойде толкова очакваното утре, когато излизам от ежедневието, отварям вратичката към МОЯ СВЯТ, прекрачвам, хлопвам я зад мен и се втурвам с все сили нагоре по онзи, мечтания път, за да остана сам. Сам, само с приятели и със скалата.
Макар, че ставаме малко по-късно от предвиденото, студът настървено хапе голите пръсти. Милен и Борко още не знаят какво ги очаква, но знаят, че отиваме на Централна. Не знаят още какво е да се докоснеш до голямата стена, да овладяваш нейните форми и да гледаш отгоре обзет от притегателната й сила. Макар, че вече съм бил тук и то сравнително скоро, успявам да се подведа на второ въже и да поема в грешна посока. Чудя се, обмислям, оглеждам... Оставената лента на дървото под мен и на клина пред мен ми подсказват, че тук и друг е бил пред дилема и е поел надолу. Откатервам няколко метра и траверс надясно под тавана ми изглежда най-логичното решение за изход от ситуацията. Хубаво, но ми липсват места за стабилна осигуровка. Малките френдове, които успях да поставя не ми вдъхват увереност. Онзи CASSIN, скалния клин от Пиц Бадиле си намери новото място и пандюлвам от него, за да достигна линията на маршрута.
От там вече няма проблеми, всичко е ясно и отново сме в Огледалата.
Две въжета преди края звъни телефона, а съм на площадка и успявам да вдигна. Добра новина! И пак тръгвам и бързам, за да стигна по-скоро догоре и да си получа десерта.
06.11.'11, Неделя.
Днес пристигат Никола и Любо. Чака ни среща с Веселият Гринго.
Минавам последен по петте въжета и прибягвам до саморазправа с всички лабилни павета, отломъци разни и клони. Всяка площадка е вече осигурена с болт и една дублираща точка, останала от премиерното изкачване. Никола пак е намислил нещо. Докато правя дупка за анкер на площадката накрая на пето въже, поема нагоре, а Любо го осигурява. И така, вече маршрута е с дължина шест въжета и си има хубав рапелен път. Докато катерим, мъглата залива като морски прилив всичко под нас и за миг оставаме насаме с прелитащите гарвани. Чувствам се чист и свободен.
Погълнат от мисли, залисан от красотата на момента чувам вик и разбирам, че не сме съвсем сами. Юлски (Юлиян Стоичков) и Балу атакуват в опит да превземат бастиона.
Няма коментари:
Публикуване на коментар