Мальовица и Камилата

В зимната планина приказката никога не свършва. В планината въобще кога не е приказка?! 

Мальовица, 22.12.2012

Към стената на Мальовица

Имаме късмет с времето. Цари пълно безветрие и не е студено. А долу в ниското се е разляло море от мъгла. Като острови надничат Витоша и Старопланинската верига, за да напомнят за съществуването си. А Рила гордо издига върховете си над всичко наоколо. При около -10 по Целзий катеренето е приятно. Разбира се затопляне на пръстите на ръцете е честа необходимост, но дори и на площадките не се налага обличане на пухенка.

По второ въже на Класическия

Трето въже на Класическия

Второ въже на тур Камината,
Камилата - Северна стена

Камината, Камилата - Северна стена, дясна част.
В края на тура.

  

Бадиле, Резньовете

Дамян води второ въже на тур 4
/http://climbingguidebg.com/
cdb.php?f=massiveinfo&idMassive=196/,
Бадиле, Резньовете, Витоша

Дамян Петков

Събота, 15.12.'12. Необичайно работен ден за отработване на 31-ви декември. И какво? Оставам с една възможност. Неделя! Като муха в главата ми бръмчи идеята за dry tooling на Енина. Ровя в последните дни за прогноза. И? Следобеда има вероятност да го обърне на дъжд. Денят продължава и все повече клони към приключване на работното време. Остава ми само като се прибера да нахвърлям набързо инвентара в раницата и да се поразкърша след това във фитнеса. 

Гриньо

За тази вечер толкова, а утре ще видим. 
И бръмчи си мухата... А в един момент, притаена и застинала в смъртоносно очакване със светкавичен удар безмилостна богомолка стоварва коравия, безпощаден шип на десния си крайник върху добре прицелена точка в междуочното пространство на безобидния, малък досадник. За части от секундата реорганизирам нещата и колата полита към София. Там, Дамян е в готовност.

Обратно в играта

Мальовица. Снимка: Катерина Иванова

Back in the game! Yes! И къде? На Мальовица, разбира се. Поради чисто стечение на обстоятелствата или просто така трябваше да стане. 
08.12.'12: Хвърлям маламашката в празната бака и само след миг, колкото ми отнема къпането и похапването съм по магистралата на път за Пловдив да взема Ови. 
Студентски празник е, а пък Цайко е рожденик. На вън се сипе сняг, завихрян от поривите на вятъра, а вътре в топлата хижа се заформя музикална феерия. 
09.12.'12: Обратно в играта с Малка Мальовица и "Учтивия лос". Тук трябваше да е и Дамян, но ураганния вятър го е върнал обратно в х. Мечит. Или студентките са му дошли в повече.
Първо катерене ми е за сезона и както винаги в началото чувствам неувереност. Но, това е само началото!
И ето, денят е към своя край, дозата от любимата дрога се разнася в артериите. Изпълнен с чувство за приятна наслада паля колата и потегляме бавно надолу.  

Море от мечти

Връщам се към Патагония. Често го правя, въпреки че доста по-често това се случва мисловно, отколкото физически. Ограничаващите фактори за второто някак безпрепятствено се стопяват при първото. И умишлено или случайно разпервам криле и политам натам. Да ме подуха Тихоокеанския вятър, да ме погрее Патагонското слънце, да чуя гласа на Никола с поредната задачка закачка появила се в главата му, с поредната идея за премиерен маршрут или изкачване на интересна линия. 
Вуйчо, пак ми се ходи там и прости ми, че изливам желанията си тук, в редовете които пиша! 

Пахаро (Николас), нашият приятел от Аржентина вчера ми е пуснал съобщение с връзка към новината за нов маршрут по източната стена на Фиц Рой. И вятърът ме понася натам да сграбча скалата с всичка сила, за да бъда пак там, пък било то и само изпълнен с мечта за следващия път в Патагония.
Капитане, къде си с твоя изследователски кораб да ме пренесеш през морето, за да стъпя на вечните снежни полета?! Заведи ме и остави ме докато картографираш Южоамериканските непознати земи, аз да се порадвам на гранита.


UN MAR DE SUENOS! A SEA OF DREAMS! by Michael Lerjen-Demjen


"Има няколко момента в живота, когато всичко е правилно, когато можеш да дадеш всичко, което имаш и всичко е на твоя страна, когато можеш да постигнеш велики неща, когато можеш да осъществиш мечтите си! С този маршрут ние постигнахме точно това! Дадохме всичко от себе си и дори малко повече, опитахме и се провалихме, научихме и прогресирахме, но правейки това никога не забравихме собствените си принципи. Превъзмогнахме страховете си, повярвахме в себе си, работихме в хармния, като отбор, помагахме си, борихме се и се смяхме, замръзвахме и се потихме! Преживяхме зима и лято, вложихме всяка свободна минута в тази линия!  Un mar de suenos, море от мечти, перфектно име за една важна мечта, която беше осъществена. Море от скала, по което изковахме наша линия и мечта, която винаги ни движеше нагоре!"
Michael Lerjen-Demjen 

Човек срещу Великана

вр. Оугър 7285 м. (The Ogre /Baintha Brakk/) в Каракорум, Пакистан. Снимка: Brendan Murphy, AAJ 

Човекът, преследвайки мечтите си се изправя срещу хали, дракони, триглави змейове и великани. За пореден път това се случи в българска експедиция Baintha Brakk '12.
Чета български юнаци през лятото на 2012 г. обсади Човекоядеца.
Успяха ли да стъпят на челото му или камъчето на Давид не уцели слепоочието ще ни разкажат Костас Канидис и Жеко Вътев.

Място: Залата на ТД Сърнена гора. (гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 62).
Дата: Четвъртък, 22.11.2012 г.
Час: 18:30 ч. 

Дойчин Боянов

Дойчин Боянов и Николай Петков на Сивата кула (Grey Tower)
Снимка: http://climbingguidebg.com/

Дойчин Боянов, един от малкото българи стъпили на покрива на Света, разказва накратко за живота на алиниста и за поредната си успешна експедиция в Каракорум, Пакистан.

Дойчин Боянов в Шоуто на Слави

Дойчи, респект!

G2 /8035 m./

От другата страна

Снимка: Н. Леваков

"Чакаш - информацията, която се появява на публичните места.

По тяхно решение.

Молиш се на ум със социални слова, с лични пристрастия, без да смееш да се позовеш на нищо. Да не би да сбъркаш.

Представяш си, че са добре.

Представяш си образа на всекидневието.

А те градят образ на успеха.

Играят на “не ме интересува друго”.

И заключват сърцата си.

Сравняваш с твои пътувания – далеч си от света на познатото, изпълнен с емоции, приключения, срещи. За кои други се сещаш? Значимите. Не непременно семейство, а онези, които си допуснал да са близки, припознал си като част от твоя свят.

Опитваш се да разбереш.

Стискаш зъби – имам свой живот, това не ме интересува.

И в капката свободно време се улавяш, че пак ги мислиш – тези, от експедицията.

Как са? Какво правят ако е лошо времето? Пишат ли на някого? Какво си говорят?

Работиш, занимаваш се, в други измерения си.

Снимка: Н. Леваков

Но ги сънуваш и се страхуваш и се страхуваш страховете ти да не ги стигнат.

Очертаваш нови идеи за съвместност, мечтаеш и после рязко пропадаш в действителността.

А тук, в нея, се налага да понесеш мълчанието – своето и тяхното. Дълбоко мълчание, на призната отдалеченост и самота.

Да се подготвяш да понесеш всичко, каквото и да е то.

Герои на мълчанието.

Само невидимите нишки на споделени мигове удържат тази неистова ситуация да познаваш алпинисти." 

Мальовица

Ови води трето въже на тур Синева

Предстоят четири почивни дни. Е, все пак нали е празник! 
Чакам я, сънувам я, онази приказната и любима Мальовица. Едно от онези места, на които винаги с трепет се завръщам.
И ето, днес сме там. Пристигаме пак по тъмно. Доста хора са се събрали вече. Закъсняваме за обявения за техническата конференция час, но не сме изтървали. Малко след пристигането ни Дора свиква всички в залата на хижата, за да чуем тежката дума на Байно относно регламента за провеждане на държавното първенство по алпинизъм. 

Тишо и Косьо по тур Нова генерация

Хубаво го е измислил! Байно не е случаен човек. Дългогодишния му опит и доброто познаване на района са залегнали в основата за определяне правилата на играта. Усещам вълнението в гласа му. Всеки маршрут носи точно определен брой точки. За всеки следващ изкатерен маршрут на един и същи връх се отнема една точка от определените му. За достъп различните по отдалеченост от хижата райони носят от 1 до 3 точки, като Куклата, Калбура и Черната скала не дават бонус.
ОК, разбрано! Веднага се отправяме към списъците с маршрути, залепени на стената и с Ови бързо постигаме съгласие относно избора.
07.09.'12: В 03:00 ч. алармата на телефона огласява тишината. Цяла нощ чакам този момент и сега дрямката ме е налегнала. Отлагам ставането с 30 минути и в 03:30 скачам да правя закуска и кафе. Докато се приготвяме два челника потеглят по пътеката за Мальовица. След десет минути и ние бързешком вече крачим към Куклата. С Чавдар започва нашия ден, а след него с една отбивка на Мальовишки езера за вода, притичваме Мальово поле и атакуваме Ушите по Бавни и яростни. Избора не е случаен. Приготвил съм клинове, за да си довърша работата от миналия път. 
След тура ни чакат сандвичи и веднага след това хукваме към Триъгълника на Мальовица. Там ги подкарваме подред - Синева, Плевен, Две години солидарност, Наско и Тренинг. Тръгваме си последни от стената. 

Ови под тавана на тур Наско

Вече долу при хижата отделям време само за ядене преди да се заровя в топлата прегръдка на спалния чувал. На зародилите се в ранния следобед бунтове в стомаха не обръщам особено внимание.

По първо въже на Веждите

Тур Веждите. Малко преди да се съберем на
втора площадка.

08.09.'12:  Ставаме по-късно от вчера. Направили сме план за днес, но докато вписвам маршрутите, които смятаме да изкатерим, Ови е приковал поглед в списъците на стената и ме привиква да погледна. О, какъв пропуск! Не сме забелязали въобще броя на точките, които дават някои от маршрутите по югоизточната стена на Злия зъб. 10 са те за Веждите и по 9 за Славия и за Гранит, при максимални 6 за по-трудните турове на Мальовица. Ето защо Тишо и Косьо са записали Веждите! Веднага сменяме първоначално избраната посока и се озоваваме под тура точно преди Косьо да тръгне като втори по него. През цялото време сме плътно след тях. На втората площадка все пак се налага малко забавяне. Бунтът в стомаха ми, който от сутринта е увеличил своята сила в сравнение с вчера, придобива революционни размери. Моля се на всевишните сили някой да не тръгне след нас, че жална му майчица стигне ли до втора площадка. 

Веждите. На четвърто въже по стълбички.

Бързо забравям за случая или по-скоро преставам да мисля затова. Чака доста работа. Изгубвам Тишо и Косьо от поглед и отново сме само аз, Ови на другия край на въжето и скалата. Горе, при масивния клин, оставен от ПСС се събираме и решаваме да се спуснем право надолу и след един рапел и малко ходенне отново сме под стената. Вече минава 10:00 ч. и двамата сме ужасно гладни. Поглъщаме по два сандвича и по половин шоколад и сме готови за атака. Добре, ама преди да тръгнем пак се налага да се разправям с другарите от революционния отряд. Дали остана нещо от храната за усвояване!? Наливам се обилно с вода поне да не се дехидратирам и след пореден преглед на схемата на маршрута тръгваме по Гранит. Докато бавно напредвам по второ въже, първото с дължина около 15 метра преминахме соло, тъй като не счетохме за необходимо да губим време, се появяват Байно, Дойчи и Владето. Ето че отново си имаме компания! Дали се разсеях или скалата ми се струва твърде ронлива, а осигуровките прекалено нарядко, но нещо придвижването нагоре ми се струва доста трудно. Карам я някак си бавно нагоре и леко наляво. Май не е толкова трудно, колкото ми се струва, но ме хваща шубето. Ставам по лек от муха, пъпля нагоре с осемте крайника на паяк, като оказвам минимален натиск върху всяко докоснато ръбче. Милионите фасетни клетки на очите ми фиксират огромния, масивен клин с грамадното си ухо, в което включа ли се и мъките свършват. Застивам на място и бавно оглеждам наоколо. Там е, съвсем близо, забит в дъното на малкото тревно первазче, но не смея да мръдна. Там е, съвсем близо, но поглеждам надолу и виждам свободните краища и на двете въжета, включени последователно някъде на светлинни години разстояние. Какво става по дяволите, нима толкова се разсеях или...!? Прилепвам, ставам едно със скалата и плавно се плъзгам като малка вълничка по повърхността на морето. Достигам го, докосвам ръждивото, твърдо желязо. Винаги срещата ми с такива клинове е будила възхищение от размера им, клел съм се в тяхната сигурност, а той проклетия при първия опит, при първото пробно усилие мръдва и косата ми цялата настръхва. Имам ли избор? Съсредоточавам се в клина метър нагоре и вече включен в него вадя чука и го стоварвам върху измамника подъл. От ляво надясно и после обратно докато съвсем се отхлабва и ето го моят трофей, виси ми на кръста! 
Владето отстрани ме гледа и ми казва, че съм влезнал в Славия. Катерили са го с Гринго и ми загатва за изкуственото катерене, което ни очаква нагоре. Оглеждам мястото и някъде встрани виждам Гранит къде продължава, но едва крепящите се вдясно павета ме разубеждават да правя опити за връщане в него. Решено е, продължаваме оттук!
При мен идва и Ови. Редувайки се във воденето излизаме горе, сбираме инвентара и пак се засилваме надолу. 
Ще приключим деня на Куклата, като изкатерим каквото може до обявения час за край на състезателния ден.
При хижата изхвърляме от раницата всичко ненужно - чук, клинове, френдове, клеми и на един дъх сме под Куклата. Там заварваме Тишо, а след малко идва и Косьо. Те поемат по Класическия, а ние по Байно.
Ужасни киселини ме налягат, но какво пък! Идва време да се сменим по туровете и докато водя по второ въже на Класическия вулкана изригва. Бълвам огън и жупел под формата на шоколад, примесен със стомашни сокове, сълзи се изливат от очите ми, докато вътрешностите ми се свиват в болезнени спазми.
- Юлски, ти ли си? - чувам да казва Косьо някъде в близост до мен.
Не, не е Юлски, но от Косьо разбирам, че Юли и партньора му днес дори не са излезли да катерят, заради ужасни стомашни проблеми.
Ови ме подканя да слизаме. Не, не искам братле, нашия път е нагоре, малко остана! Приемам предложението да обединя второ и трето въже с охота и вече достигнал площадката започвам да обирам въжетата.
Край! Дотук сме! Спускам се първи и докато стигна до раниците спазмите започват отново. Ужас, съдирам се, вече нищо не остана, но позивите продължават с пълна сила. 
Бързо надолу към хижата! Тишо ме съветва да намеря доктора.
Едва задържам лекарствата. Сгушен в чувала ме обзема ужасна празнота. Всичко започва в стомаха, тръгва нагоре и обвива цялото ми съзнание в лепкава, плътна плацента. Докато чувам възгласите и ръкоплясканията при награждаването в хижата, усещам как потъвам в безкрайна безпомощност. 
Утрото! Утро е и новият ден е започнал. Подавам глава от палатката. Ясно небе изпълва със синьо очите ми. Полъх на вятър гали хладно лицето ми. Искам да ям! Имам нужда от сили! Ставам и вече съм нов! Поглъщам жадно всичко наоколо! Светът е под мен и край мен, и аз съм частица от него. 
Ови снощи изпълняваше заръките на доктора, а сега Жеко подава в ръцете ми препечен хляб и топъл чай.  
Светът е прекрасен и наоколо виждам само приятели! 

Рай

Алпиниада "Райски скали 2012", 1-2.09.2012 г.

Нека снимките говорят!

Иван Андонов по "Черните плочи", снимка: Дамян Петков

Дамян Петков по "Радко Бреанов", снимка: Иван Андонов

Дамян Петков по "Радко Бреанов", снимка: Иван Андонов

Овагим Кешишян (Ови), снимка: Дамян Петков

Райски скали, снимка: Дамян Петков

Старопланински обитател, снимка: Дамян Петков

Иван Андонов по "Безенги", снимка: Дамян Петков

Иван Андонов по "Безенги", снимка: Дамян Петков

Дамян Петков по "Безенги", снимка: Иван Андонов

Нима това не е Рай?!

 

Тюленово

Tyulenovo from Grigor Vatev on Vimeo.

Baintha Brakk '12 - прекратена

"Опитите за изкачване на върха от експедицията – прекратени, предприемаме действия по разекипирането на маршрута. Всички сме здрави. Поздрави."

Бях шокиран, когато Валя вчера ми се обади. Надявах се това да е импулсивно, шеговито решение, което да бъде последвано от съобщение със съвсем противоположно съдържание. Малко по-късно през деня попаднах и на публикацията в сайта на БФКА. 

Не искам да повярвам в прочетеното! Прогнозите обещаваха не лошо време. Новините пристигащи от сателитния телефон показваха напредък в работата по стената. И изведнъж - баа-а-ам, надеждите рухнаха. Какво се е случило мога само да гадая.

Шестима души, шест разказа, една история. Вероятно скоро във времето.

Бавни и яростни

Ови води първо въже на Бавни и яростни

28-29.07.'12: Този уикенд съм запазил за района на Мальовица. 

Овагим Кешишян, 
"Бавни и яростни"

От доста време не ми дава мира мисълта за състоянието на Бавни и яростни, предвид коментарите в http://climbingguidebg.com/ за него. Ови прие с охота предложението ми да го изкатерим и да ковнем нещо ако има възможност. Впоследствие и Краси се включи, та станахме трима. 
28.07.'12: Избираме Чавдар на Куклата за загрявка, а и за да преминем с катерене част от пътя до Ушите. Към 11:00 ч. крачим през Мальово поле и слънцето приятно напича, но не спирам да поглеждам на юго-изток, откъдето се заформя не особено обнадеждаващо струпване на облаци. Въпросът е накъде ще ги завърти. Силно се надявма да ни се размине.

Краси Стоянов,
"Бавни и яростни"

Под стената на Ушите бързо се оправяме и Ови тръгва да води първо въже.  Предварителната уговорка е за него да са първо и трето, а за мен второ и четвърто. Краси ще се вози тъй като не е във форма. Докато преминем трите въжета започва да духа и става хладно. Облаците се сгъстяват. На четвърто въже потеглям с идея да карам докъдето мога чисто. Малко преди последния клин поставям френд и увисвам на него. След клина още един френд си намира място и поема тежестта ми докато прусика, който някой е оставил на клина привързвам на два ката с идеята да издържа по-голямо натоварване при включване на примка в него. От тук нататък следва пасажа. След френда в цепката набутвам и клема. Дълга лента използвам вместо стълба и стъпил в нея, щракнат изкъсо с дейзито в клемата се изправям колкото мога високо, за да поставя следваща клема. 

Нови клинове на пасажа
"Бавни и яростни"

Алуминиевото тяло се намества в пукнатината и се заклещва. Премествам стълбата и бавно се изправям на нея. Включвам дейзито и внимателно се отпускам. Проверям няколко места за възможност за забиване на клин и накрая намирам подходящо. Докато набивам около двайсетсантиметровото острие Ови ме предупреждава да внимавам да не отвори цепката и да излезе клемата, на която съм увиснал. Само му казвам да има готовност да ме удържи и продължавам да набивам. След малко вече увиснал на клина изваждам клемата и малко по-долу намирам място за още един клин. Сега вече пасажа е осигурен. Нагоре до излизането от тура осигуровките си остават на джаджи. Ови скоро пристига при мен. Докато е на десетина метра отдолу чувам Краси да вика. Извадил се е втория клин в началото на въжето, след площадката, когато Краси се е набирал на примката включена в него. Решавам като се съберем всички горе да се спусна и да го пренабия. 

Поглед към площадката между трето и четвърто въже.
След последния по-стар клин до новите два цепката
предлага възможност за поставяне на джаджи. 

Дъждовните капки обаче ме разубеждават. Събираме бързо инвентара и "дим да ни няма". Така и не заваля, а закапа само колкото да ни изгони.
П.С.: Ако някой отиде да катери тура нека си носи клинци, за да бодне някой между първия и третия в началото на четвърто въже. Нагоре мисля, че вече е достатъчно добре осигурено, а ако възникнат притеснения има възможност за поставяне и на джаджи.

Неделя, 29.07.'12. На припек. На Калбура тура. 

Баинтха Бракк '12 - новини

25.07.'12: "Лошо време, всички сме в базов лагер, Соте е при нас, Поздрави, Парапети до 5500 м."

Патагония никога не стига

Viva Patagonia - First Ascent from Cheyne Lempe on Vimeo.

Гледам и се връщам назад. Гледам и летя напред. Безкрайната, необятната Патагония винаги ме привлича към себе си, дори само снимка да видя на скалистите й върхове. 
 

Стената остава

Пътувам. Работния ден е в разгара си. Намирам се някъде между Ямбол и Нова Загора. Телефона звъни. Петко Крумов е отсреща. Тръгват с кмета на Стара Загора г-н Живко Тодоров към стената и имам десетина минути да стигна дотам или да изпратя някой. За толкова кратко време как да стигна?!?! Звъня на Росен - далече е. Младен не отговаря, Кольо също. Милен откликва веднага въпреки, че преди малко е сложил Теди да спи, а и се притеснява че е неподготвен. 

След няколко минути Кольо се обажда и разбирам, че е дал ряз на мотора и за две минути се е изстрелял до мястото на срещата. Милен също е смогнал бързо да пристигне. 

Не знам каква ще е темата, въртят ми се хиляди неща в главата, но знам мнението на г-н Тодоров, че стената остава. Знам и нечии най-меко казано налудничави идеи за бъдещето на залата. Мисля, че в този момент трябва да бъда там, за да си кажа всичко, което мисля, с надеждата да срещна разбиране от един трезвомислещ човек. 

Взимам телефона в ръка и набирам. 

"- Добър ден г-н Тодоров..." Разговора е кратък.

Бавно минават минутите. Размишлявам докато шофирам. Звънът на телефона ме връща в колата и поглеждам дисплея. Милен е. С вълнение в гласа ми съобщава новината.

Около два часа по-късно съм на стената. Срещам само щастливи погледи.

Парещата жарава в шепите май най-накрая угасна. Отлаганите за неясното бъдеще планове за оборудване на съоръжението с нови хватки, които да запълнят поне част от празнините, в най-скоро време явно ще намерят своята реализация.

Благодаря на Всички, които дадоха част от себе си, за да продължим да тренираме! Благодаря на Живко Тодоров, в чието лице алпинизма намери нов приятел! Благодаря!

Българска експедиция Баинтха Брак 2012

Проверявам си пощата и виждам, че Валя е писала. Тя е "куриера" за новините, пристигащи от Жеко, Никола, Костас, Марто, Соте и Любо - ударната група на България в Пакистанските височини.


"Какво се случва там? Как са? Това са въпросите, които ми задават всеки ден.

Нямаме много подробна информация, тъй като пишат  кратки смс-и, но все пак:

Базовият лагер/ВС/ на експедицията се намира на 4400 м. надморска височина.

Вече е изграден и преден базов лагер/АВС/ на 4700 м.н.в. Между двата лагера се ходи около 3 часа по ледника Чоктой.

Нагоре са фиксирани 500 метра въже до около 5100 м. Този парапет  е подхода до основата на стената.

Всички се чувстват добре. Следващите дни искат да "почнат" стената."

Почти ежедневно изпращам на екипа прогноза за времето. Поне според нея условията са добри и се надявам да се задържи така, за да имат една трудност по-малко по пътя нагоре.

Стискам палци!  

Baintha Brakk 2012 - новини

"Жеко и Никола са на базов лагер. Марто и Любо са на преден базов лагер. Утре  Ж. и Н. се качват при тях на преден б.л. Сателитния телефон ще бъде с тях.
Костас и Соте слизат към Асколе и очаквам по-късно да се обадят. Причината е, че С. кашля.
Засега това.

Поздрави
Валя"

Първа седмица (Лопе де Вега)

Първа седмица (Лопе де Вега). Началото.

От зимата не съм бил в Мальовишкия дял на Рила. Крайно време е да прескоча. Стефко от Казанлък е там заедно с Живко от Габрово. Уговаряме се да бъдем свръзка, а планът ми е да изкатерим Лопе де Вега на Иглата в събота, а в неделя да идем на Бавни и яростни по югозападната стена на Ушите. Чудно ми е какво става на този маршрут, тъй като лятото на 2010 г. преминах с изкуствено катерене пасажа на четвърто въже, осигурен на френд и клема, но впоследствие доколкото разбрах от Юлски и Руслан ключова хватка се е откъртила.

14.07.'12, Събота: късно потегляме по тура, но денят е дълъг. Водил съм повечето въжета, когато с Ицо бяхме тук през 2009 г. и предлагам на Стефко и Живко да решат кой да е първи. Живко поема нещата в свои ръце. Първо въже не предлага нищо интересно. Преобладават тревите, които не знам някой да обича. Живко приема съвета ми да подмине първа площадка, за да излезе по-близо до пасажа на второ въже. 

По пасажа на второ въже.

Стефко с ентусиазъм избира да пробва силите си по него и успява елегантно да премине чисто. Трето въже е късо и за да не губим време не сменяме водачеството. 

Интересната част на трето въже.

Забравил съм, че тук има заигравка, затова се и учудвам на усилията, които са необходими на нашия приятел да премине, но преполовявайки въжето като втори виждам и бързо си спомням нещата. 

Докато идва и Живко не спирам да снимам. Ужасно красиво и прекрасно за катерене място! Събираме се на площадката под надвесените, кънтящи камъни. Оттук е мой ред да продължа. След около десетина метра нагоре ми се струва, че трябва да тръгна диагонално надясно. Оглеждам терена и в тази посока не виждам подсказка. Вляво обаче забелязвам клинове. Явно спомена ме лъже. Продължавам натам като на места предпочитам да не използвам старите, ръждиви клинове, а залагам на сигурно. Клеми и френдове имам достатъчно, а и повече им вярвам. Движа внимателно и постепенно напредвам. 

Стефко пристига на площадката на четвърто въже.

Достигам място, което налага изостряне на вниманието. Клинове наоколо не виждам. Нито наляво, нито нагоре, нито вдясно. Хм, изгубих ориентирите! Докато мисля и оглеждам накъде да поема виждам на около пет метра надолу и вляво клин, а след него площадка на два стари скални клина, на единия от които виси антично парче въже. От тук вече всичко ми се губи като спомен. Състоянието на клиновете ме кара да забия още един за спокойствие. Когато се събираме тримата предлагам да продължа отново аз. Единодушн сме по въпроса. На няколко метра вляво виждам клин. Над нас е надвес. Траверсирам полека и след клина тура продължава нагоре. По скалата изобилстват черни лишеи. Клиновете са стари и ръждиви. Опипвам, пробвам възможностите за хващане и стъпване и накрая избирам варианта за изуствено катерене. 

Пето въже.

Излизайки от надвесчето получавам прозрение. Бил съм тук и преди, посоката е правилна. Продължавам нагоре. Лека полека. Възможностите за осигуровка не изобилстват. Достигам до място, където отново изгубвам ориентирите. Поел съм с тенденция леко надясно. Струва ми се, че с Ицо следвахме тази посока. Отново обаче окото ми е привлечено от клин някъде вляво. Знам, дори вече съм сигурен че натам не съм ходил, но решавам да пробвам какво следва. Намирам място за френд, тъй като последната ми осигуровка остана някъде вече далеч надолу. Слагам дълга лента и траверсирам към клина. Нагоре вече имам ориентири, но състоянието им не е задоволително. Залагам отново на това, което си нося. Нервите ми са опънати като струни. Давам всичко от себе си. Стъпвам и пипам внимателно. Стигам площадката накрая вече със зор. Изпънал съм цялата дължина на въжето. Намирам два клина. Единия има нужда от грижи. След няколко удара с помощта на съветника старото желязо си влиза стабилно на мястото. Дублирам с клема. Поставям и френд, а накрая обединявам всичко. Обирам въжетата и червено започва да отпуска, а аз усещам че съм си получил дозата. Избива ме на смях. Да, а до преди малко не ми беше смешно. Жадно поглъщам гледката, докато момчетата напредват отдолу. Разучавам с поглед предстоящия надвес. Гъсто набитите клинове ми подсказват какво ни очаква. Събираме се отново. Предлагам смяна във воденето с тайната надежда аз да продължа. 

Проверявам клиновете с чука. Налага се и пренабиване. Френдовете отново влизат в употреба. Има и реликви. Дървен мертек с прусик напомня за старите средства за осигуровка. Преминавам изцяло изкуствено, а в края на надвеса не се стърпявам да извадя фотоапарата. Стефко пък стреля отдолу.

Още малко остава. По полегналата горна част излизам на големия, масивен ПСС клин, свалям инвентара от себе си и поседнал започвам да осигурявам.

От тук нататък само бирата ми е в главата. В хижата сме по тъмно. 

Докато лежа в чувала, под купола на палатката само едно ми е в главата. Баланс. Необходим ми е баланс. Постигна ли го вярвам всичко ще се нареди. Дано не е твърде късно! На човек е нужно понякога да мине през куп неща, за да прогледне, да свали капаците и да разшири кръгозора. Само се надявам да не е твърде късно! Замислен и потънал в мечти излизам от унеса с мелодията на будилника. Устремен към своята идея за баланса твърдо съм решен какво да направя. В мислите ми е само тя, само нейната усмивка, само нейните очи. В ранния следобед съм там, до нея, докосвам кожата й, чувам гласа й, а малкия разбойник дивее покрай нас.

Baintha Brakk 2012 - новини

В събота, 14 юли излизаме на Двуглав след изкачване на Иглата със Стефко и Живко. Телефона в джоба ми започва да звъни. Валя е. Отговарям с нетърпение. Никола се е обадил и имаме новини.

На три часа от базов лагер са изградили преден базов лагер. Започнали са работа по огромната трикилометрова стена на исполина. Времето е хубаво и топло. Притесненията ми дали получават съобщенията с метеорологичната прогноза се оказват напразни. Всичко е наред. Сотко е получил главоболие, което ги е накарало с Костас да слязат малко надолу за възстановяване.

Стискам палци новините занапред да са все така добри!

Българска експедиция Baintha Brakk 2012

Bulgarian Baintha Brakk 2012 Expedition


Тръпна всеки момент какво се случва с нашите момчета в Пакистан. Трябваше и аз да съм там, ама си останах. Останах не поради някоя друга невероятно важна причина, а заради най-важната за мен, да хвърля всички сили, за да оправя нещата. Да вкарам в пътя моите си, лични работи. Експедицията е факт, въпреки всички притеснения. И аз съм там, но само духом, а нещата... това, заради което не заминах май замирисва на изгубена кауза.
Днес се чухме с Валя (Валерия Цолова). Освен това писмото, което ми изпрати, бързам да го споделя. Новините на изток са хубави!


"На базов лагер сме. Всички са ОК. Поздрави на всички. Дайте време."

Това е съобщението от Коцето, Жеко, Любо, Соте, Марто и Никола, които вече са на базов лагер. Той е разположен върху ледника Чоктой /Choktoi glacier/, откъдето е подхода към източната стена на вр. Baintha Brakk /The Ogre/.

Ето и малко подробности по пътуването до BC:
След полет на 2 юли от Истанбул кацнаха в Исламабад на 3 юли рано сутринта.
С неоценимата помощ на посолството на РБългария в Исламабад направиха всички приготовления за десетина часа и в 2 ч. през нощта отпътуваха за Скарду.
Ето как описват това: "Пътувахме, спирахме, ядохме, спахме в буса и се донесохме до Скарду за 36 часа.” Два дни в Скарду – брифинг, среща с обслужващата агенция Jasmine Tours препоръчана от Дойчин Боянов. Отпътуване за Асколе на 7 юли и трекинг до базов лагер.


"Дайте време" е отправено към Григор Вътев, който осигурява метеорологичната прогноза за експедицията.


Информация ще очакваме на 5-7 дни. До скоро. 
Здраве, късмет и хубаво време за тях!

Мачанов трап 2

Правим с Ови уговорки да ходим на Бряновщица. Любимо място, разбира се. Винаги нещо ми харесва там. Колкото и да ми се ходи обаче мислите ми все отлитат в една посока. Онзи отвес и очакващата ни след преодоляването му загадка. Какво ще се случи там горе? Какво ли има там след отвеса в дълбините на Мачановия трап. Любопитството е като заздравяваща рана. Сърбежът е нестихващ. В четвъртък не издържам и започвам да търся връзка с Ванката, за да разбера докъде са стигнали. Тайно се надявам да имам възможността пръв да надникна в непрогледния мрак. Надявам се пръв да насоча лъча на челника към новото, все още недокосвано и невиждано от човешки очи. Няма връзка. Вероятно батерията му е паднала или си е изключил телефона. Все пак има варианти - Роко, Снежа, Таньо. Свързвам се с Роко, а по-късно се включва и Ванката. След последните 20-25 м., които екипирахме с Ови, усилията на спелеолозите са довели до екипирането на още около десетина метра. Сърцето ми забива лудо, остава още работа за вършене. Пещерата все още пази своята неизвестност. И да, грабвам отново телефона и звъня на Ови. Ха-ха, знаех си! Не са му нужни безброй уговорки. Веднага склонява и се уговаряме в петък вечер да пътуваме към лагера до с. Здравковец и да атакуваме.
22.06.'12 Пристигаме. Очакват ни. Малко приготовления и пет човека влизаме към 22:00 ч. С пожелания за успех, хората оставащи навън ни изпращат. Преливам от ентусиазъм. Иска ми се по-скоро да запълзя нагоре по отвеса. Бързаме надолу. В лагера похапваме и решаваме все пак да починем. Този път си имаме спални чували и дрехи за преобличане. Сънят ме надвива.
23.06.'12 Събуждам се преди будилника. Имам обаче нужда от още малко сън макар и да не ме свърта. Така или иначе никой не помръдва и се сгушвам отново в чувала. В 06:30 нагласям алармата за след 30 минути. И така няколко пъти. Накрая ставам и се залавям със закуската. Кипвам вода канче по канче, добавям половинка пилешко бульонче, картофено пюре до сгъстяване и накрая докато е топло парченца кашкавал. И канче кафе! Един по един, всеки поема порцията си. 
Готови сме и с Ови нарамваме прониквачките. Бързо прегазваме калните препятствия. На места консистенцията е такава, че едва изваждаме краката си с ботуши на тях. Стигаме до залата с малкия водопад, който преодоляваме с жумарене и от тук само 20-30 метра меандри ни делят от целта.
В празната коминообразна зала сме само ние. Досега тук са влизали само още няколко човека. Очкават ни фиксирани въжета и нагоре само неизвестното. Водопада се изсипва някъде отвисоко и бързаме да избягаме от пръските му.
Оборудвани с инвентар за екипиране преодоляваме отвеса докъдето е фиксирано въжето и се събираме на висяща площадка. От тук нагоре решаваме да продължим на чести смени, за да не повторим грешката от миналата седмица и да мръзне осигуряващия. Ови поема първи. Има някакъв проблем с машината. Работи на пресекулки и дупка, ставаща за секунди сега изисква няколко минути и безброй ругатни. Малко по малко докато той напредва аз започвам да потрепервам и се разбираме на следващата дупка да се сменим. Разстоянието от мен до ръба, който искаме да достигнем, вероятна тераса с евентуално някакво продължение, виждам че вече е преполовено. Надявам се след смяната да успея да надникна отвъд. 
Още малко, още малко и с триста зора отвора за поредния анкер е готов. Намокрената машина съвсем сдава багажа. И двамата избухваме в ругатни. Не мога да спра да сипя проклятия. Поглеждам нагоре и не искам да повярвам колко малко ни остава. Само някакви си 7-8 метра! Сменяме батериите няколко пъти и нищо не става. Поглеждам нагоре и а-а-ах, не искам да повярвам в това, което се случва. Да! Ръкохватката! Решавам, че ще сляза до долу и ще я взема, но се сещаме, че е ръкохватка за спитове. 
Кошмар, мамка му! 
За пореден път като огнедишащ дракон  бълвам огън и жупел. 
Трябва да се примиря. Каквото успяхме направихме. Спускам се полека надолу. Стъпвам на крака и пак поглеждам докъде сме стигнали. Ови още е там, нещо се бави и разбирам колко сме високо. 
Бяхме толкова близо!
По пътя за Стара Загора почти не ми се говори.
Време ми е за нещо любимо, нещо жадувано и очаквано.
Време е за Мальовица.