събота, 5 март 2016 г.

Tenaya Tarifa

С Tarifa по Пти Жорас.
Снимка: Руслан Вакрилов
Tenaya. Какво е това? Стана дума за еспадрили Tenaya в един разговор с Павел Тодоров от К2 outdoor. Какво е това беше първото, което ми изникна като въпрос в главата и ме провокира да потърся повече информация в нета. И докато ровех из сайта на испанския производител изскочиха имената на атлетите на Tenaya - Александър Мегос, Рамон Хулиан. Списъка започва с тях. 
The Tarifa will amaze you!” или маркетинг специалиста предразполага (нали такава му е работата) към добри впечатления, обещава оптимално изпълнение в различни условия. В същото време удобство. Замислих се колко удобна и в същото време прецизна може да бъде една еспадрила. 
Пти Жорас.
Снимка: Руслан Вакрилов
Реших да пробвам. От избора, който предлага Tenaya се спрях именно на тарифа заради посочените характеристики. Колебаех се между този модел и OASI, но везните се наклониха в полза на връзките. Обичам при катерене на дълги маршрути на площадката да си събуя или подпетя обувката, да я вържа с връзките за крака си и да не се притеснявам, че може да се пробва да лети, а аз да се окажа бос. Предстоеше ми катерене в Алпите, а в последствие в Патагонските Анди и заложих на Tarifa. Имах възможност да пробвам модела на врачански варовик и на рилски гранит. Пробвах и на Вражите. После удоволствието при катерене с тях на Пти Жорас и Тридент дю Такюл беше неописуемо.
Намерих я! Намерих най-накрая своята еспадрила. Нито миг притеснение при сгъвките на пръстите, свити за оказване на противонатиск при стъпване. Нито миг притеснение в петата или над нея, както често ми се е случвало при други марки и модели, които съм омекотявал с пластове лекопласт, за да постигна необходимото удобство доколкото е възможно. И макар по принцип да ми куца стъпването при катерене с Tarifa се чувствам комфорно и уверено без значение дали стъпвам на малки ръбчета или на триене. С една дума бих казал “чудесна” ако трябва да обобщя впечатленията си от Tarifa.
Тридент дю Такюл.
Снимка: Руслан Вакрилов

четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Dragon's Tail



Бъдете с нас и наш попътен вятър!
Елате в Патагония чрез 
http://www.dragontales.bg/
Огромни. Впечатляващи и същевременно смазващи. Смазващи и едновременно с това пленителни. Няма друго място, на което съм бил и ме е накарало да затая толкова дълбоко дъх и да се чувствам толкова малък и уязвим. Нито Алпите, нито гледката към Анапурна, Манаслу или Даулагири, нито Кавказката Ушба. Нищо, нищо досега не ме е карало да застана с такова смирение и да спра времето. Да го задържа в шепа и да го стисна, за да закове всяка опасност на място, за да ме пусне да мина. Колкото повече се доближаваш до тях, толкова повече увличат със своята извисеност.
А горе, горе се разтваряш в хоризонта. Небето те поглъща и се пръскаш на прах и повеят те увлича в наслада или неудържимите пориви те пръскат и разкъсват на микроскопични детайли. Само волята за живот, за вездесъща цялост задържа праха и духа, за да бъде компактната маса човек.

вторник, 12 май 2015 г.

Дача (Datça, Turkey)

Пътят ни поема и ни отнася дълбоко на юг. Като прелетни птици се понасяме и този път се доверявам на тойотата, за да ни откара и върне. Сменяме се в шофирането. Карам, а Яна подремва. Яна шофира, а аз подремвам и без нощуване по пътя достигаме полуострова и Дача. Е, спирката е неизбежна. Морето изкушава. Заливите са тихи и спокойни.

...музика, весели хора, Мина и Аспарух разказват за приказно място, скали и море, а аз докато се рея в безкрайната шир на едно друго измерение тя е попила информацията, всичко впоследствие разучила и ето ни тук...

Секторите са с различно изложение и избора е в зависимост от частта на деня. Има всичко. Разнообразен релеф и категории на трудност. Оливие от две години разработва обекта и всеки следващ ден си давам сметка за огромния обем свършена работа. 
Ден след ден обследваме секторите. Всеки е специфичен.
Мина по Roule tout, 6b+
Яна разцепва он-сайт Poyraz, 7a

Близостта на морето, обгръщащо полуострова неустоимо привлича и разбира се разнообразяваме във водите му.

Сектор Sucuk. Яна по Flat cat, 7a+
Big cave или Голямата дупка. Турове с категории на трудност до 9b?
Костенурките са навсякъде
Време за почивка
Eclipse bar, 6c

Kung fu no help, 7a+
Les merveilles de la peninsule, 7a

Сеч и пътят е препречен. Е, нужна е малко помощ, за да минем по-скоро.
Big cave, сектор Uzak Zurafa. Яна се натъква на изненада -
змия в планката.
В изследване на подводния свят.
Усмивка. Много усмивки.
Deep water bouldering
Времето минава неусетно. Десет дни се изнизват като секунди.
Посока север. 
Кратка междинна спирка. Плажче. Приятна вода. Малки, нежно пощипващи рибки. 
"И още много физически неизмерими неща." 
Напред...

вторник, 21 април 2015 г.

Когнитивен дисонанс

Мечо (Станислав Атанасов) и Рус (Руслан Вакрилов).
Нагоре през цепката по масив Веслец. 
След две достигания до вече прилично оформената площадка вярвам, че линията ще продължи нагоре, впоследствие с траверс надясно и по-нататък пак нагоре по дясната цепка, извеждаща до върха на иглата. 
Може би, но надали. 
Бързо приключвам със свободното катерене и стълбите влизат в действие. Скоро и небесните куки са напълно ангажирани. Търся и им намирам подходящи ръбчета за закачане. След около 4 метра има и възможност за осигуровка, та клема и френд попадат в отворите. От тук нататък път нагоре не намирам и напълно сконфузен след траверс наляво пак на куки линията намира естествено продължение по характерен винкел. 
Първо въже по Веселия Гринго
Площадка към края на цепката. Нагоре следва игра  с небесните куки.
Мечо (Станислав Атанасов) в борба за обиране на инвентара по време на изсипалия се дъжд.
Когнитивен дисонанс, масив Веслец, Враца. Начало: по първите
две въжета на Веселия Гринго. Продължение: Трето въже по голямата, 

затваряща се нагоре цепка (има оставени клинове за осигуровка; възможност
за поставяне на джаджи). В края на цепката следва около 4 м. преминаване на
небесни куки, последвано от траверс наляво (на небесни куки) и включване във винкела. 
Наличието на някакъв релеф все пак внася доза надежда за реализиране на първоначално замисления път. Концепцията ми обаче за въздържане от използване на болтове постепенно в съзнанието ми претърпява поражение. 
Рус, Мечо, Стефко, благодаря за търпението при проточилото се настъпление!
А за името Когнитивен дисонанс с благодарности за идеята на Виктор Варошкин и Пътят на свободните души

вторник, 14 април 2015 г.

Музаки

На път в края на работната седмица, очакван с най-голямо нетърпение. Както винаги. Заради вкуса от предстоящото. Познато и винаги неизвестно. Познато заради тръпката, удоволствието от катеренето. Непознато заради мястото, вероятностите съществуващи в прогнозата и други стечения на обстоятелствата. И винаги сладко. С вкус на въже, милувка от слънце, полъх на вятър.
Магистрала. София. Сборен пункт. Подреждане на багажи. Пълен багажник. Очаквана среща. Нови запознанства. Бленувани усмивки. Граница. Гърция. Увличаща музика. Думи. Моментно задрямване. Път, тъмнина, светлини и накрая скали.
Опъваме палатките и в чувала е все по-приятно.
Сутрин с кафе и над нас червеникав варовик. Очи опипват гидовника. Звън на примки. Еспадрили, магнезий, попиващи погледи, изпълнени с вяра. Нагоре. Отново нагоре в позната посока по непознати скали. Успехи. Разочарования от недостигнати, неустискани хватки. Нови опити.
Свечерява се и всички насядаме по шалтетата. Готвене, приказки, спомени, блянове, смях и мечти.
Идва нов ден и играта започва отново.