петък, 12 ноември 2010 г.

Катерене и отговорност

Пиша за катеренето като цяло.
Пиша, защото днес отново бях потресен.
Пиша, защото не мислех, че хората може да бъдат толкова безотговорни. 
Както към себе си, така и към тези, които им поверяват здравето и живота си.
 
Пиша, защото за пореден път се убеждавам, че който и да било, за да се занимава с катерене трябва да натрупа определен набор от познания. Познания, които са необходими, за да може с чиста съвест да застанем "от другата страна" на въжето. От която и да било страна!
 
Пиша, за да потвърдя още веднъж нуждата от завършване на курс "по катерене" (както и да го наречем - курсът, който ни дава основата). Не за друго, а за да имаме основата, върху която да градим бъдеще. Или поне да имаме по-голям шанс за това.
За да може с доверие да се отнасяме към другите. И те към нас.
И нека всички, които са я подкарали през просото да се замислят! И начинаещи и инструктори. 

И нека всички, които с думи "а бе аз на теб пари ли ще давам" (не на мен, аз не съм инструктор) на уста пропускат "началото", да се замислят!
 
Нека всички се замислим с какво сме се захванали и бъдем по-разумни и отговорни!
 
За да се наслаждаваме дълго  на тръпката от катеренето и да сме живи и здрави!

неделя, 7 ноември 2010 г.

Светът на Огледалата

Събота, 6-ти ноември 2010 г.  



Под стената сме. 
Тръгвам. 
И огънят пламна. Кръвта закипя.
В жилите се вля бурна вълна живителна сила.

Животът отново препусна стремглаво.





Въже след въже се оглеждам да видя,
и гледам, и виждам, 
и знам че наистина виждам, 
защото съм в светът на Огледалата.


Там сме пак двама. Двама отново, но пак едно цяло.
Там сме в светът на Огледалата.