понеделник, 30 юли 2012 г.

Бавни и яростни

Ови води първо въже на Бавни и яростни
28-29.07.'12: Този уикенд съм запазил за района на Мальовица. 
Овагим Кешишян, 
"Бавни и яростни"
От доста време не ми дава мира мисълта за състоянието на Бавни и яростни, предвид коментарите в http://climbingguidebg.com/ за него. Ови прие с охота предложението ми да го изкатерим и да ковнем нещо ако има възможност. Впоследствие и Краси се включи, та станахме трима. 
28.07.'12: Избираме Чавдар на Куклата за загрявка, а и за да преминем с катерене част от пътя до Ушите. Към 11:00 ч. крачим през Мальово поле и слънцето приятно напича, но не спирам да поглеждам на юго-изток, откъдето се заформя не особено обнадеждаващо струпване на облаци. Въпросът е накъде ще ги завърти. Силно се надявма да ни се размине.
Краси Стоянов,
"Бавни и яростни"
Под стената на Ушите бързо се оправяме и Ови тръгва да води първо въже.  Предварителната уговорка е за него да са първо и трето, а за мен второ и четвърто. Краси ще се вози тъй като не е във форма. Докато преминем трите въжета започва да духа и става хладно. Облаците се сгъстяват. На четвърто въже потеглям с идея да карам докъдето мога чисто. Малко преди последния клин поставям френд и увисвам на него. След клина още един френд си намира място и поема тежестта ми докато прусика, който някой е оставил на клина привързвам на два ката с идеята да издържа по-голямо натоварване при включване на примка в него. От тук нататък следва пасажа. След френда в цепката набутвам и клема. Дълга лента използвам вместо стълба и стъпил в нея, щракнат изкъсо с дейзито в клемата се изправям колкото мога високо, за да поставя следваща клема. 
Нови клинове на пасажа
"Бавни и яростни"
Алуминиевото тяло се намества в пукнатината и се заклещва. Премествам стълбата и бавно се изправям на нея. Включвам дейзито и внимателно се отпускам. Проверям няколко места за възможност за забиване на клин и накрая намирам подходящо. Докато набивам около двайсетсантиметровото острие Ови ме предупреждава да внимавам да не отвори цепката и да излезе клемата, на която съм увиснал. Само му казвам да има готовност да ме удържи и продължавам да набивам. След малко вече увиснал на клина изваждам клемата и малко по-долу намирам място за още един клин. Сега вече пасажа е осигурен. Нагоре до излизането от тура осигуровките си остават на джаджи. Ови скоро пристига при мен. Докато е на десетина метра отдолу чувам Краси да вика. Извадил се е втория клин в началото на въжето, след площадката, когато Краси се е набирал на примката включена в него. Решавам като се съберем всички горе да се спусна и да го пренабия. 
Поглед към площадката между трето и четвърто въже.
След последния по-стар клин до новите два цепката
предлага възможност за поставяне на джаджи. 
Дъждовните капки обаче ме разубеждават. Събираме бързо инвентара и "дим да ни няма". Така и не заваля, а закапа само колкото да ни изгони.
П.С.: Ако някой отиде да катери тура нека си носи клинци, за да бодне някой между първия и третия в началото на четвърто въже. Нагоре мисля, че вече е достатъчно добре осигурено, а ако възникнат притеснения има възможност за поставяне и на джаджи.


Неделя, 29.07.'12. На припек. На Калбура тура

сряда, 25 юли 2012 г.

вторник, 24 юли 2012 г.

Патагония никога не стига


Viva Patagonia - First Ascent from Cheyne Lempe on Vimeo.

Гледам и се връщам назад. Гледам и летя напред. Безкрайната, необятната Патагония винаги ме привлича към себе си, дори само снимка да видя на скалистите й върхове. 
 

понеделник, 23 юли 2012 г.

Стената остава

Пътувам. Работния ден е в разгара си. Намирам се някъде между Ямбол и Нова Загора. Телефона звъни. Петко Крумов е отсреща. Тръгват с кмета на Стара Загора г-н Живко Тодоров към стената и имам десетина минути да стигна дотам или да изпратя някой. За толкова кратко време как да стигна?!?! Звъня на Росен - далече е. Младен не отговаря, Кольо също. Милен откликва веднага въпреки, че преди малко е сложил Теди да спи, а и се притеснява че е неподготвен. 
След няколко минути Кольо се обажда и разбирам, че е дал ряз на мотора и за две минути се е изстрелял до мястото на срещата. Милен също е смогнал бързо да пристигне. 
Не знам каква ще е темата, въртят ми се хиляди неща в главата, но знам мнението на г-н Тодоров, че стената остава. Знам и нечии най-меко казано налудничави идеи за бъдещето на залата. Мисля, че в този момент трябва да бъда там, за да си кажа всичко, което мисля, с надеждата да срещна разбиране от един трезвомислещ човек. 
Взимам телефона в ръка и набирам. 
"- Добър ден г-н Тодоров..." Разговора е кратък.
Бавно минават минутите. Размишлявам докато шофирам. Звънът на телефона ме връща в колата и поглеждам дисплея. Милен е. С вълнение в гласа ми съобщава новината.
Около два часа по-късно съм на стената. Срещам само щастливи погледи.
Парещата жарава в шепите май най-накрая угасна. Отлаганите за неясното бъдеще планове за оборудване на съоръжението с нови хватки, които да запълнят поне част от празнините, в най-скоро време явно ще намерят своята реализация.

Благодаря на Всички, които дадоха част от себе си, за да продължим да тренираме! Благодаря на Живко Тодоров, в чието лице алпинизма намери нов приятел! Благодаря!

неделя, 22 юли 2012 г.

Българска експедиция Баинтха Брак 2012

Проверявам си пощата и виждам, че Валя е писала. Тя е "куриера" за новините, пристигащи от Жеко, Никола, Костас, Марто, Соте и Любо - ударната група на България в Пакистанските височини.


"Какво се случва там? Как са? Това са въпросите, които ми задават всеки ден.
Нямаме много подробна информация, тъй като пишат  кратки смс-и, но все пак:
Базовият лагер/ВС/ на експедицията се намира на 4400 м. надморска височина.
Вече е изграден и преден базов лагер/АВС/ на 4700 м.н.в. Между двата лагера се ходи около 3 часа по ледника Чоктой.
Нагоре са фиксирани 500 метра въже до около 5100 м. Този парапет  е подхода до основата на стената.
Всички се чувстват добре. Следващите дни искат да "почнат" стената."

Почти ежедневно изпращам на екипа прогноза за времето. Поне според нея условията са добри и се надявам да се задържи така, за да имат една трудност по-малко по пътя нагоре.
Стискам палци!  

сряда, 18 юли 2012 г.

Baintha Brakk 2012 - новини

"Жеко и Никола са на базов лагер. Марто и Любо са на преден базов лагер. Утре  Ж. и Н. се качват при тях на преден б.л. Сателитния телефон ще бъде с тях.
Костас и Соте слизат към Асколе и очаквам по-късно да се обадят. Причината е, че С. кашля.
Засега това.

Поздрави
Валя"

понеделник, 16 юли 2012 г.

Първа седмица (Лопе де Вега)

Първа седмица (Лопе де Вега). Началото.
От зимата не съм бил в Мальовишкия дял на Рила. Крайно време е да прескоча. Стефко от Казанлък е там заедно с Живко от Габрово. Уговаряме се да бъдем свръзка, а планът ми е да изкатерим Лопе де Вега на Иглата в събота, а в неделя да идем на Бавни и яростни по югозападната стена на Ушите. Чудно ми е какво става на този маршрут, тъй като лятото на 2010 г. преминах с изкуствено катерене пасажа на четвърто въже, осигурен на френд и клема, но впоследствие доколкото разбрах от Юлски и Руслан ключова хватка се е откъртила.
14.07.'12, Събота: късно потегляме по тура, но денят е дълъг. Водил съм повечето въжета, когато с Ицо бяхме тук през 2009 г. и предлагам на Стефко и Живко да решат кой да е първи. Живко поема нещата в свои ръце. Първо въже не предлага нищо интересно. Преобладават тревите, които не знам някой да обича. Живко приема съвета ми да подмине първа площадка, за да излезе по-близо до пасажа на второ въже. 
По пасажа на второ въже.
Стефко с ентусиазъм избира да пробва силите си по него и успява елегантно да премине чисто. Трето въже е късо и за да не губим време не сменяме водачеството. 
Интересната част на трето въже.
Забравил съм, че тук има заигравка, затова се и учудвам на усилията, които са необходими на нашия приятел да премине, но преполовявайки въжето като втори виждам и бързо си спомням нещата. 
Докато идва и Живко не спирам да снимам. Ужасно красиво и прекрасно за катерене място! Събираме се на площадката под надвесените, кънтящи камъни. Оттук е мой ред да продължа. След около десетина метра нагоре ми се струва, че трябва да тръгна диагонално надясно. Оглеждам терена и в тази посока не виждам подсказка. Вляво обаче забелязвам клинове. Явно спомена ме лъже. Продължавам натам като на места предпочитам да не използвам старите, ръждиви клинове, а залагам на сигурно. Клеми и френдове имам достатъчно, а и повече им вярвам. Движа внимателно и постепенно напредвам. 
Стефко пристига на площадката на четвърто въже.
Достигам място, което налага изостряне на вниманието. Клинове наоколо не виждам. Нито наляво, нито нагоре, нито вдясно. Хм, изгубих ориентирите! Докато мисля и оглеждам накъде да поема виждам на около пет метра надолу и вляво клин, а след него площадка на два стари скални клина, на единия от които виси антично парче въже. От тук вече всичко ми се губи като спомен. Състоянието на клиновете ме кара да забия още един за спокойствие. Когато се събираме тримата предлагам да продължа отново аз. Единодушн сме по въпроса. На няколко метра вляво виждам клин. Над нас е надвес. Траверсирам полека и след клина тура продължава нагоре. По скалата изобилстват черни лишеи. Клиновете са стари и ръждиви. Опипвам, пробвам възможностите за хващане и стъпване и накрая избирам варианта за изуствено катерене. 
Пето въже.
Излизайки от надвесчето получавам прозрение. Бил съм тук и преди, посоката е правилна. Продължавам нагоре. Лека полека. Възможностите за осигуровка не изобилстват. Достигам до място, където отново изгубвам ориентирите. Поел съм с тенденция леко надясно. Струва ми се, че с Ицо следвахме тази посока. Отново обаче окото ми е привлечено от клин някъде вляво. Знам, дори вече съм сигурен че натам не съм ходил, но решавам да пробвам какво следва. Намирам място за френд, тъй като последната ми осигуровка остана някъде вече далеч надолу. Слагам дълга лента и траверсирам към клина. Нагоре вече имам ориентири, но състоянието им не е задоволително. Залагам отново на това, което си нося. Нервите ми са опънати като струни. Давам всичко от себе си. Стъпвам и пипам внимателно. Стигам площадката накрая вече със зор. Изпънал съм цялата дължина на въжето. Намирам два клина. Единия има нужда от грижи. След няколко удара с помощта на съветника старото желязо си влиза стабилно на мястото. Дублирам с клема. Поставям и френд, а накрая обединявам всичко. Обирам въжетата и червено започва да отпуска, а аз усещам че съм си получил дозата. Избива ме на смях. Да, а до преди малко не ми беше смешно. Жадно поглъщам гледката, докато момчетата напредват отдолу. Разучавам с поглед предстоящия надвес. Гъсто набитите клинове ми подсказват какво ни очаква. Събираме се отново. Предлагам смяна във воденето с тайната надежда аз да продължа. 
Проверявам клиновете с чука. Налага се и пренабиване. Френдовете отново влизат в употреба. Има и реликви. Дървен мертек с прусик напомня за старите средства за осигуровка. Преминавам изцяло изкуствено, а в края на надвеса не се стърпявам да извадя фотоапарата. Стефко пък стреля отдолу.
Още малко остава. По полегналата горна част излизам на големия, масивен ПСС клин, свалям инвентара от себе си и поседнал започвам да осигурявам.
От тук нататък само бирата ми е в главата. В хижата сме по тъмно. 
Докато лежа в чувала, под купола на палатката само едно ми е в главата. Баланс. Необходим ми е баланс. Постигна ли го вярвам всичко ще се нареди. Дано не е твърде късно! На човек е нужно понякога да мине през куп неща, за да прогледне, да свали капаците и да разшири кръгозора. Само се надявам да не е твърде късно! Замислен и потънал в мечти излизам от унеса с мелодията на будилника. Устремен към своята идея за баланса твърдо съм решен какво да направя. В мислите ми е само тя, само нейната усмивка, само нейните очи. В ранния следобед съм там, до нея, докосвам кожата й, чувам гласа й, а малкия разбойник дивее покрай нас.

Baintha Brakk 2012 - новини

В събота, 14 юли излизаме на Двуглав след изкачване на Иглата със Стефко и Живко. Телефона в джоба ми започва да звъни. Валя е. Отговарям с нетърпение. Никола се е обадил и имаме новини.

На три часа от базов лагер са изградили преден базов лагер. Започнали са работа по огромната трикилометрова стена на исполина. Времето е хубаво и топло. Притесненията ми дали получават съобщенията с метеорологичната прогноза се оказват напразни. Всичко е наред. Сотко е получил главоболие, което ги е накарало с Костас да слязат малко надолу за възстановяване.

Стискам палци новините занапред да са все така добри!

сряда, 11 юли 2012 г.

Българска експедиция Baintha Brakk 2012


Bulgarian Baintha Brakk 2012 Expedition


Тръпна всеки момент какво се случва с нашите момчета в Пакистан. Трябваше и аз да съм там, ама си останах. Останах не поради някоя друга невероятно важна причина, а заради най-важната за мен, да хвърля всички сили, за да оправя нещата. Да вкарам в пътя моите си, лични работи. Експедицията е факт, въпреки всички притеснения. И аз съм там, но само духом, а нещата... това, заради което не заминах май замирисва на изгубена кауза.
Днес се чухме с Валя (Валерия Цолова). Освен това писмото, което ми изпрати, бързам да го споделя. Новините на изток са хубави!


"На базов лагер сме. Всички са ОК. Поздрави на всички. Дайте време."

Това е съобщението от Коцето, Жеко, Любо, Соте, Марто и Никола, които вече са на базов лагер. Той е разположен върху ледника Чоктой /Choktoi glacier/, откъдето е подхода към източната стена на вр. Baintha Brakk /The Ogre/.

Ето и малко подробности по пътуването до BC:
След полет на 2 юли от Истанбул кацнаха в Исламабад на 3 юли рано сутринта.
С неоценимата помощ на посолството на РБългария в Исламабад направиха всички приготовления за десетина часа и в 2 ч. през нощта отпътуваха за Скарду.
Ето как описват това: "Пътувахме, спирахме, ядохме, спахме в буса и се донесохме до Скарду за 36 часа.” Два дни в Скарду – брифинг, среща с обслужващата агенция Jasmine Tours препоръчана от Дойчин Боянов. Отпътуване за Асколе на 7 юли и трекинг до базов лагер.


"Дайте време" е отправено към Григор Вътев, който осигурява метеорологичната прогноза за експедицията.


Информация ще очакваме на 5-7 дни. До скоро. 
Здраве, късмет и хубаво време за тях!