понеделник, 29 април 2013 г.

По пътя на желязото

Път. Път и желязо. По пътя на желязото. Дори вече не си спомням кога и как се зароди тази идея в главата ми. Май пак с Никола коментирахме някакви идеи за тук и там. И така при едно от ходенията по ждрелото над Енина бродих с поглед по скалата и бележех линия. Линия за пътя на желязото. Достъпа е лесен, мястото е живописно и при идване с разнородна компания всеки би могъл да се изкефи според силите и възможностите си. Пък и за разнообразие.

Енинско, Енинско, напоследък май все натам, все за там. Може би покрай временно ограничената ми подвижност след лавината това в един момент се оказа мястото, на което мога да засищам нуждата си да открехна вратичката, да прекрача прага и да изляза от статичното бетонно ежедневие. И така един ден до плочата с туровете, следващия път след плочата и пет минути по-нагоре по реката разширявах познанията си за района. Седнал на прага на скалата срещу "големия масив" както си го кръстих, неведнъж стоях и гледах притихнал, изследвах от разстояние винкелите и плочите, цепките и надвесите и само чаках момента когато пак ще мога да катеря. И на тебе ще ти дойде времето приятелче!   
Междувременно малко по малко материалите, необходими за виа фератата заемаха в списъка мястото си като налични. И дойде момента да разберем каква ще я свършим. На тръгване се оказа, че не можем да съберем инвентара в багажника на Таньо, а освен това да се натоварим и пет човека и тръгваме от Стара Загора с две коли. Чефо с компания ни чакат от предната вечер там на място и са готови да поемат част от багажа. 
Срещаме се с Никола, Пепо и Васко на отбивката за Енина в края на Казанлък и от тук нататък всичко е въпрос на организация.  
В процеса на работа малко по малко се изяснява отговора на въпроса за линията на трасето. Екипираме отгоре надолу. Привечер двете парчета от по 50 м. стоманено въже са фиксирани. Вечерта на челници оборудваме началото със стъпенки. И става интересно. Хубаво начало по вертикала. Ще ми се да не спираме, но все пак идва време и за сън.
Сутринта е хубава и лъчезарна. Снощната раздумка под звездите, огънят, реката, работата по скалата, всичко малко по малко влива като инжекция нужната във вените доза. 
Вдишвам. Издишвам. Синьо небе. Дървета, скали...
"fallin away..." Тази вечер музиката е още по-приятна, "everybody knows..., the sky is over..." А през деня успяхме да довършим виа фератата почти до край. Един флакон лепило не стигна, но след алпиниадата на Враца, след може би по-малко от час работа линията ще е готова.

събота, 13 април 2013 г.

Хайдукташ

Катеря. Не катеря. 
Ходя, дишам, живея. 
Мисля, гледам, чувствам. 
Там съм, тук съм, пак съм. Аз съм!