сряда, 30 ноември 2011 г.

С надежда за светли бъднини!


Серо Фиц Рой (3 405 м.), Патагония, Аржентина

http://pataclimb.com/climbingareas/chalten/fitzgroup/fitz.html
В България катеренето във всичките му форми не спира своето развитие. Категориите на трудност на изкачените маршрути растат непрекъснато. Многобройни са вече и стените за спортно катерене, изградени в зали и на открито в различни градове на страната. Все повече са младите хора, а и децата които избират катеренето за свое занимание, а в много случаи и за начин на живот.
Броят на експедициите обаче, в големите планини по света - Хималаи, Каракорум, Анди, Памир, Хиндокуш е незначителен и все по-трудно става организирането на такива, поради нуждата от значителни финансови средства. По-достъпни са единствено Алпите, което не е очудващо поради географското им разположение. И докато в годините до 1989 г. Памир и Кавказ например са били "тренировъчните лагери" за българските алпинисти, то в днешни дни дори те са труднодостъпни. Труднодостъпни не поради ограничение във възможностите и уменията на съвременните алпинисти, а поради трудностите в осигуряването на така необходимите финансови средства за заплащане на логистичните разходи, закупуването на специализирана екипировка, заплащане на държавни и административни такси и покриване на други разходи. И докато преди настъпването на т. нар. "демокрация" държавата е полагала грижи и оказвала подкрепа за това, чрез използване на производствения и финансовия си ресурс, то в сегашно време вероятно поради липса на интерес от страна на управляващите или поради неразбирането им на смисъла, на начинанията които предприемаме, алпинистите в България са захвърлени в трета глуха. А нима забравихме Христо Проданов!? А нима забравихме "Между светлината и сянката" - българският премиерен маршрут в Хималаите, едноименният филм, за който беше излъчен по БТВ?! Престижното годишно, американско издание American Alpine Journal, отразяващо най-значимите изкачвания през годината, публикува на своите страници през 2004 г. статия за това уникално българско постижение. 
А къде са днес представителите на българския бизнес и има ли такива, които са готови да застанат зад нас и да “стъпят” ТАМ горе и да погледнат наистина отвисоко?! До момента май че не съм ги срещнал. А времето тече и не спира, но все пак надеждата не умира!
Untitled from Grigor Vatev on Vimeo.


понеделник, 28 ноември 2011 г.

Габрово

Размисъл, идеи, решение, уикенд... Габрово. 
Само бях слушал за скалния венец край града. 
Не много на брой, маршрути от V, VI до около VII категория по UIAA, според маркировката оставена в основата на всеки от тях, с дължина до около 15 метра. Нещо ново поне за мен. 
Кольо и Зори знаят къде и как да стигнем. 
Сутринта е поносимо студена. Над Габрово всичко е задънено с облаци, но подкарваме туровете подред. Следобед Райчо успява да пробие и се усмихва от високо. 
По пътя обратно за Стара Загора изпадам в размишления. Обзема ме онази носталгия, която ми се забива като костица в гърлото,  и знам, че ще ме дразни до следващия петък. Във времето до тогава поне стената е малка утеха.



вторник, 15 ноември 2011 г.

"Не търси пътя. Отиди там, където го няма и остави следа."

12.11.'11. Идеята беше за уикенд на Търново. Помислихме малко и приумицата, хрумнала ми при делничните обиколки по селата в изпълнение на служебните задължения породи желание за поглед към непознатото. И така първо поехме към Ждрелото над Енина, за да изкатерим и документирам маршрутите, което и направихме. Те за сега са три и при поглед фронтално срещу скалата са поименно както следва от дясно на ляво: Радост, Берое и Августа Траяна.


Радост.
Дължина: около 30 м.
Необходим инвентар: 13 примки.
Път за слизане: на рапел по тура.
тур Радост, Енинско ждрело
Берое.
Дължина: около 32 м.
Необходим инвентар: 12 примки.
Път за слизане: на рапел по тура.
тур Берое, Енинско ждрело
тур Берое, Енинско ждрело
Августа Траяна.
Дължина: около 30 м.
Необходим инвентар: 14 примки.
Път за слизане: на рапел по тура.
тур Августа Траяна, Енинско ждрело
След Енина се отправихме към "новото" място. Землището на с. Ясеново, общ. Казанлък. Още когато видях дерето, наближавайки селото в четвъртък, 10-ти ноември, зяпнах. Стигнах донякъде нагоре с колата по черния път и това, което видях ме остави в недоумение. Как досега не бях виждал това кътче или поне да бях чул нещо за него!? Местен човек ме подучи за името. Каял дере или преведено от турски - Каменно дере или Каменна река. Веднага исках да тръгна нагоре и да огледам, но трябваше да почакам. 
Сега дори си имам компания. И ето, спирам колата, слизаме, нарамвам раницата, фотоапарата и... Нека снимките говорят! Аз тогава онемях.
с. Ясеново, Каял дере, Балкана.
А казват, че "Балкана крие своите тайни".

Мястото освен очарователно красиво е и малко странно. Създава чувството за топлина и уют толкова силно, че не ми се иска да си тръгна. Оставам замаян от гледката и от спокойствието, което ми всява. Чувствам се сякаш целия светя от щастие, а очите ми шарят по скалите наоколо в търсене на линии за нови маршрути.





понеделник, 7 ноември 2011 г.

Винаги ще има утре

04.11.'11, Петък.
Наближава краят на работния ден и нетърпението все повече нараства. 
Мятам всичко необходимо в багажника, вземам Милен и се отправяме към междинна точка София. Борко ни чака с нетърпение, защото утре... Защото след кратка нощувка, поради среднощното ни пристигане на поляната под алпийския дом, ще дойде толкова очакваното утре, когато излизам от ежедневието, отварям вратичката към МОЯ СВЯТ, прекрачвам, хлопвам я зад мен и се втурвам с все сили нагоре по онзи, мечтания път, за да остана сам. Сам, само с приятели и със скалата.

05.11.'11, Събота.
Макар, че ставаме малко по-късно от предвиденото, студът настървено хапе голите пръсти. Милен и Борко още не знаят какво ги очаква, но знаят, че отиваме на Централна. Не знаят още какво е да се докоснеш до голямата стена, да овладяваш нейните форми и да гледаш отгоре обзет от притегателната й сила. Макар, че вече съм бил тук и то сравнително скоро, успявам да се подведа на второ въже и да поема в грешна посока. Чудя се, обмислям, оглеждам... Оставената лента на дървото под мен и на клина пред мен ми подсказват, че тук и  друг е бил пред дилема и е поел надолу. Откатервам няколко метра и траверс надясно под тавана ми изглежда най-логичното решение за изход от ситуацията. Хубаво, но ми липсват места за стабилна осигуровка. Малките френдове, които успях да поставя не ми вдъхват увереност. Онзи CASSIN, скалния клин от Пиц Бадиле си намери новото място и пандюлвам от него, за да достигна линията на маршрута. 
От там вече няма проблеми, всичко е ясно и отново сме в Огледалата
Две въжета преди края звъни телефона, а съм на площадка и успявам да вдигна. Добра новина! И пак тръгвам и бързам, за да стигна по-скоро догоре и да си получа десерта.  




06.11.'11, Неделя. 
Днес пристигат Никола и Любо. Чака ни среща с Веселият Гринго
Минавам последен по петте въжета и прибягвам до саморазправа с всички лабилни павета, отломъци разни и клони. Всяка площадка е вече осигурена с болт и една дублираща точка, останала от премиерното изкачване. Никола пак е намислил нещо. Докато правя дупка за анкер на площадката накрая на пето въже, поема нагоре, а Любо го осигурява. И така, вече маршрута е с дължина шест въжета и си има хубав рапелен път. Докато катерим, мъглата залива като морски прилив всичко под нас и за миг оставаме насаме с прелитащите гарвани. Чувствам се чист и свободен.
Погълнат от мисли, залисан от красотата на момента чувам вик и разбирам, че не сме съвсем сами. Юлски (Юлиян Стоичков) и Балу атакуват в опит да превземат бастиона.

вторник, 1 ноември 2011 г.

Трети по ред

30.10.2011, Енинско ждрело.
Този път сме 5+1. Достатъчно хора да се появи на бял свят и третия нов маршрут в ждрелото. След като вече Радост и Берое са готови след предишните ни атаки за почистване на скалата, Августа Траяна също очаква посетители. Мъхове, лишеи, лабилни камъни са почистени и точките за осигуряване са поставени с изключение на най-долната или първата при водене, поради изчерпване заряда на батериите, на перфоратора. Освен това още една линия е подготвена за екипиране и виновнкика да не се ослушва ами да измисля име.