сряда, 27 юли 2011 г.

V.I.O. POV HD Camera

Лутайки се из дебрите на широката световна мрежа (www) в търсене на информация за нещо друго, съвсем случайно попаднах на това - V.I.O. POV HD Camera.

Електронният магазин http://www.backcountry.com, от който си купих някои джаджи за катерене докато бях в САЩ преди пет години, излиза с привлекателно предложение. По дадените в сайта технически характеристики за камерата стигам до извода, че това е една превъзходна машинка (поне по моите представи), която може да бъде използвана буквално навсякъде или поне по планини и чукари, а именно точно там където мен най-много ме влече.
Устройството е разработено така, че да може да бъде монтирано не само на каска, а дори на ски-маска.
"Никоя друга преносима камера на планетата няма HD-видео на такова професионално ниво, изключително широкото видимо поле, и възможностите за редактиране в движение като камерата V.I.O. POV HD.
POV HD снима и запаметява видео до 4,33 часа при 1080p в свързаното с кабел запаметяващо устройство. Посредством вградения 2-инчов LCD дисплей и безжично дистанционно може да изтриете излишните кадри и да запаметите само най-добрите моменти..."

И въпреки, че рожденния ми ден не е скоро, не бих се разсърдил за един такъв подарък. ;)

Повече подробности на:

http://www.backcountry.com/v.i.o.-pov-hd-helmet-camera

http://pointofviewcameras.com/blog/pov/article/v.i.o.-pov.hd-advanced-1080p-camera-initial-review



сряда, 13 юли 2011 г.

"Радост"

10.07.'11 г.: Отправяме се към Ждрелото с идеята да дадем всичко от себе си за по-скорошното екипиране на маршрути. Този път сме много, даже повече отколкото може да се пуснат да обработват скалата, но пък и от водоноски има нужда. 
Имаме си и дама в отбора. Зори откара
целия ден без да слезе от въжето.
Опъваме статиците и един по един се пускаме надолу, въоръжени с телени четки яростно атакуваме налепилите се лишеи и мъхове. Малко по малко се откриват къде по-малки, къде по-големи ръбчета. Скалата се изчиства идеално. Жегата  е палеща. Долу край реката между дърветата обаче е рай. Прохладната вода по вирчетата дава сили за нова атака. 
Жоро дали се нуждае от баня!?
В късния следобед има вече прилично изчистени линии за прокатерване и маркиране на точките за осигуровка. Четиринадесет хикса отбелязват местата за лепени клинове по маршрута, а в края маркирам и точките за бъдещата площадка. Бръмвам с машината и не след дълго дупките са готови. После вече е лесно. Боян изстрелва нужното количество двукомпонентно лепило в отвора, а аз след него вкарвам клиновете по местата им. Бързаме, че стана късно. Помощта на Боян е нужна и на Радост, а тази тук, Енинска "Радост" вече чака първото си преминаване на водене.