петък, 21 март 2014 г.

Котвени клинове - какво натоварване издържат

По alp.org.ua с разрешение от Татяна Сенченко, ръководител "Проект ALP".

В статията са описани резултатите от изпитанията на котвените клинове (малък, среден, голям) и скална фифа при натоварване до счупване.





 
Скална фифа


сряда, 19 март 2014 г.

Канела

Преди няколко години, когато за ден с Никола преодоляхме неизвестността на девствения терен се роди Дзифт на масив Дупките. Изключително приятна и интересна линия в долен, централен район на Враца. Гледката е изключително панорамна, а вниманието несъмнено приковава съседната, монолитна стена с цепката, прорязваща я отдолу до горе. При третото ми изкачване по маршрута в свръзка с Ови и Ицо някак спонтанно разговора се насочи към нея и решението бе взето. Не напразно бяхме на Крим и получихме нови знания, опит, който трябва някъде да приложим. Сдобихме се с тъй интересните котвени клинове, оказали се незаменим помощник не само като изкуствени опорни точки, но и като средство за осигуряване, предимно във вертикални цепки в скалата. При първото ни следващо катерене решихме да опитаме възможността да преминем линията, а тя сякаш вече беше начертана.

Поглед от първа площадка.
При изкачване по сипея към масива Дупките стената се издига вдясно. Характерната цепка прорязва варовика вертикално нагоре до около 40 м. Следва траверс надясно и после по винкел продължава още около 20 м. нагоре. Скалата е изключително здрава, а вече и самата цепка е почистена от растителност и пръст, което разкри някои от скритите части на пукнатината. В началото изчуках все пак триъгълник, който да маркира маршрута.
Траверса.

Линията е изключително богата на възможности за осигуряване с джаджи, като особено благоприятна е за поставяне на клеми. Поради малкия брой клинове, с които разполагахме оставените такива са само няколко. Боравенето с котвени клинове е изключително удоволствие, но наличието им не е задължително.
Последни метри.

А името, името е хрумване на Ови, своеобразна препратка към сгушената под тепетата на Пловдив сладкарница Канела.

При преминаване по маршрута ще ми е интересно споделянето на мнения за адекватното му категоризиране. И моля, без болтове!

вторник, 11 март 2014 г.

Котвени клинове (Якори)

Котвен клин в глуха цепка
По alp.org.ua с разрешение от Татяна Сенченко, ръководител "Проект ALP".

Котвените клинове /Якори/ вече широко се използват както за ИОТ /изкуствени опорни точки/, така и за осигуряване. Като цяло, котвените клинове значително облекчиха живота на алпиниста. Движението на ИОТ стана по-бързо и безопасно, а на участъците със свободно катерене осигуряването стана по-леко - при подходящ релеф, да поставиш котвен клин даже с една ръка  е по-просто, отколкото избирането на джаджа или забиването на обикновен клин.
Забит случайно, извън пределите на зрениео (високо над главата или зад ръб) на котвения клин може да се довериш повече отколкото на клема или френд. Остава обаче въпроса за надеждността на котвения клин като средство за осигуровка. С ИОТ е по-просто - ако котвения клин не падне от тежестта ви, то той вече работи като опорна точка, или поне като релефна небесна кука.

Друг е въпроса котвения клин явява ли се средство за осигуряване?
Приложение на котвените клинове за осигуряване.
Надеждността на точката, преди всичко зависи от материала от който е направена. Котвените клинове (якорите) у нас (Русия/Украйна) биват основно от три производителя - красноярски, питерски и харковски. Забил съм много различни котвени клинове, а някои дори съм счупил (предимно при избиване) и стигнах до извода, че свойствата на стоманата са доста еднакви, якостта е висока. Различията са във формата - ъгъла на на атака на клюна, кривината на крачето, размера на отвора за карабинера, наличие/отсъствие на "бойник" - всичко това добавя или отнема удобства при използване, но по принцип и трите вида котвени клинове са удовлетворителни. 
Котвени клинове /Якори/
Разбира се, производствен брак е възможен - това не е сертифицирано оборудване, значи първи извод:
Не трябва да правите площадка на един котвен клин, даже идеално забит. Освен това не трябва без проверка да правите пандюл на един якор. Същото може да се каже и за клема, френд, както и за болт.
Второ - материала на скалата. Скалата трябва да бъде здрава - надеждността на коя да е точка в трошляк клони към нула. Котвения клин се намира в малко по-добра позиция от джаджите /клеми, френдове, ексцентрици/ и обикновените клинове - в цепки с разрушени краища той държи надеждно ако края на клюна е достигнал монолитна повърхност.
Котвен клин в дълбока цепка
Крачето опира в скалата, клюна е забит
дълбоко
Неправилно положение
на котвения клин
Преди забиване на котвения клин почукайте повърхността с чука - ако звука е глух - потърсете друго място. Не забивайте котвен клин в разслоени места. При забиване гледайте не започва ли скалата да се напуква. Котвения клин се задържа в цепнатините на първо място благодарение на геометричната си форма и на второ - за сметка на забиването си. Цепката не трябва да се разширява в дълбочина и не трябва да се разширява под забития котвен клин, тъй като при натоварване той може да прореже повърхността и да изскочи. 
Ако цепката се стеснява надолу - котвения клин може само да влезе по-дълбоко. Добре е когато котвения клин е забит в основата на цепката, а още по-добре в дълбок, стесняващ се отвор - тогава практически е невъзможно той да се извади при натоварване надолу и изключително трудно нагоре - идеално за организиране на площадка.
В добро положение е котвения клин когато е забит наполовина или повече, при което крачето опира в скалата и е насочено надолу. 
Забитите в наклонени цепки котвени клинове държат значително по-лошо. При силно натоварване се чупят или чупят скалата. Колкото по-голям е ъгъла между възможната посока на натоварване и крачето на котвения клин, толкова е по-опасно.
Неправилно положение на котвения клин
 Най-добро положение
на котвения клин в коса
цепка
Опасно положение на котвения 
клин. При натоварване клюна 
ще излезе от скалата.
В такъв случай по-добре работи
 вертикален клин (забит докрай).
Понякога такива точки се налага да бъдат използвани за ИОТ, но е най-добре в такива цепки да биете хоризонтални клинове. Неголеми отклонения на крачето от посоката на натоварване са допустими.
За себе си съм открил достатъчно прост алгоритъм за поставяне на котвен клин - взима се котвен клин с включена примка, поставя се в цепката, оптималния вариант е да влезе 1/3 от клюна. След това леко се натоварва примката и ако котвения клин не падне - това му е мястото. След това се донабива с чука, може и леко.




Клюна не е достатъчно
дълбоко забит в скалата
 - опасно положение
Достатъчно надеждно
положение на котвения клин
Естествено, в планината се случва всичко, на оскъден релеф се налага да се осигуряваш както дойде, главното е правилно да прецениш степента на риска. Котвените клинове като ИОТ са достатъчно надеждни, но да се използват за осигуровка е опасно и ако няма друг начин опитай да забиеш два успоредно.
Краткия извод е следния: правилно забития в подходящото място котвен клин - надеждна точка за осигуряване. Котвените клинове частично могат да бъдат заменени със скални клинове или малки клеми. За използване на котвени клинове е нужен навик - желателно е да потренирате и тогава при изкачване нещата ще се получават по-бързо. По принцип на работа котвения клин е по-близък до джаджите - по-важно е правилното поставяне, отколкото приложената при забиването сила. Не заменят, а само допълват традиционните средства за осигуряване. 
Харковски (ляво) и Красноярски (дясно) котвен клин