вторник, 31 декември 2013 г.

Милкини скали

Кольо Колев по Ново начало.


Хайдукташ

Мостово - махала Ряката, Хайдушкия камък, Долен масив (до пътеката), тур Магарето пена.
Излизане по последно въже на Айдук.
Ицо води въжето първи, пуска рапел до площадката, а после го водя и аз.
Мостово - махала Ряката, Хайдушкия камък, Долен масив (до пътеката), тур Айдук. Първо въже.
Изключително красиво катерене по малки ръбчета и тук таме дупки.

Мостово - махала Ряката, Хайдушкия камък, Долен масив (до пътеката), тур Айдук.
Христо Платнаров води второ въже.
За да се наслади всеки от нас максимално на катеренето единия води и слиза, а после другия води.
По един от новите турове - първия вдясно от тур Мъката на старите катерачи.
28.12.2013.



сряда, 11 декември 2013 г.

Кръгла маса по въпросите на алпинизма, 2.12.2013г., 18ч., София, Спортната палата.

Поканата беше публикувана в сайта на БФКА на 29.11.2013 г.

Вчера /10.12.'13/ озадачен от факта, че "протокол" или каквато и да е информация относно резултатите от проведената среща вече повече от седмица не бива публикуван, изпратих писмо до Федерацията с копие до всички, на които от office@bfka.org беше изпратено известието. 
Писмото ми е със следното съдържание:

Привет,
бих искал да попитам протокол от "кръглата маса" няма ли все пак да бъде публикуван в сайта на БФКА? Вече мина повече от седмица откакто се състоя срещата.
Все пак коментираните теми и предложенията по тях няма ли да станат достъпни за всички поне информативно?
Едва ли само присъствалите на срещата са единствените заинтересувани относно развитието на алпинизма в България.

П.С.: по въпроса който повдигнах относно възможността за организиране и провеждане на курс за инструктори има ли някакво развитие?

Поздрави и успешна седмица,
Григор

В резултат получих следния отговор: 


Здравейте,
Във връзка с повдигнатия от Григор въпрос, за първи път ми се налага да се позова на Устава на БФКА:
Чл.25. (1) Всеки член има право да участва в управлението на федерацията, да се ползва от нейното имущество и от резултатите от дейността й по ред, определен с решение на управителния съвет.
(2) Всеки член има право да бъде информиран за дейността на федерацията, да преглежда протоколите от заседанията на управителния съвет и да поставя в писмена форма въпроси, на които управителният съвет е длъжен да даде писмен отговор в срок от 45 дни.
Много съжалявам, че не мога да отговоря ВЕДНАГА, както го правя най-често - и с "протокол", и по-пространно по втория въпрос, но само да ви информирам, че сегашният период е изключително напрегнат - приключване на финансовата година и отчет, изготвяне и предаване на проект за финансиране от ММС за 2014г., проверка от Инспектората на ММС, и ред други неща.
Бих искала да отбележа, и както всички знаете, че в БФКА работи само 1 (един) служител и е добре да се знае - помощ приемам всякаква. В тази връзка бих помолила Григор за малка помощ, като председател на клуб - член на БФКА и присъствал на тази "кръгла маса", да информира накратко останалите клубове за резултатите от срещата.
П.П. Накратко - мисля, обясних няколко пъти - БФКА няма лиценз за професионално обучение от НАПО и по тази причина няма как да провежда курсове за инструктори - http://www.navet.government.bg/ За момента няма приети решения на УС или предприети действия в тази насока. Целесъобразно за момента е да се обърнете към НСА - отдел следдипломна квалификация, които могат да провеждат такива курсове.
Поздрави,
--
Дора Маринова
Изп.секретар
Българска федерация по катерене и алпинизъм
Бул."Васил Левски" 75, 1040 София
т/ф: 02 9300 532
м: 0888 742 149
и: office@bfka.org
у: bfka.org

"Като председател на клуб - член на БФКА и присъствал на тази "кръгла маса"", като пряко заинтересуван, като такъв, който смята, че има хора, които също ги засяга развитието на алпинизма в България ще се наема да информирам "накратко останалите клубове за резултата от срещата", което настоявам да отбележа не означава отпадане на необходимостта "протокол" или както щете го нарече от срещата да бъде публикуван в сайта на Федерацията. 
Държа да отбележа, че "информирането", което ще направя може да бъде пристрастно и обвързано с личното ми мнение по коментираните въпроси. 

На срещата присъстваха:
От 11 членния състав на УС на БФКА: 
- Николай Петков, 
- Дойчин Боянов /председател на комисия Алпинизъм/,
- Дора Маринова, 
- Станимир Желязков, 
- Деян Петков

От Комисия Алпинизъм:
- Григор Вътев
- Милен Братанов
- Мартин Маровски
- Елица Павлова

От Комисия “Катерачни обекти – достъп, сигурност, опазване”:
- Боян Петров

От клубове - членове на БФКА:
- Катерина Петкова 
- Овагим Кешишян
- Виктор Варошкин
- др. /няколко човека, които не познавам лично - не изразиха мнение по коментираните теми/.

Озадачаващо за мен се оказа отсъствието на повечето членове от УС на БФКА, което мога да тълкувам като наложено от твърде важни лични ангажименти или липса на интерес към обявените теми и/или проява на пренебрежително отношение към развитието на алпинизма, и ангажимента им към представляваната от тях структура.
Твърде слабо беше и присъствието на представители на клубовете - членове на БФКА, което ще се опитам да тълкувам, тъй като имам преки впечатления. Впечатленията ми са свързани с редица разговори в рамките на които неведнъж и неедин са ми споделяли разочарованието си от работата на БФКА и неефективността на организацията. Пак във връзка с това разочарование е свързана и липсата на интерес от редица катерачи и алпинисти в България въобще да членуват в посочената структура.
Тук смятам за уместно да отбележа мнението си, което винаги съм споделял, че по-ефективно и ползотворно би било не дистанцирането от случващото се и отдалечено изразяване на възмущение. Не оставянето на управлението, от което сме недоволни в ръцете на тези, от които сме недоволни, а пряко участие и поемане на личен ангажимент към това, което искаме да променим. 

За председател, който да ръководи "заседанието" след като бяха предложени Николай Петков, Дойчин Боянов, Деян Петков беше избран Деян Петков, а в дневния ред залегнаха предварително избраните теми:
1. ДП алпинизъм - провеждане - формат.
2. Проекти в областта на алпинизма - подпомагане.
3. Алпинизъм - идеи за развитие.
Накрая зададох отново въпроса за провеждане на курсове за инструктори.

Във връзка с формата за провеждане на ДП по алпинизъм лично мнение изразихме почти всички. 
Моето предложение беше за приемане и прилагане на правилника от шампионата, проведен на Кримския полуостров, в който участвахме с Овагим Кешишян. Връзка към документа и коментар предварително изпратих чрез електронната поща до офиса на БФКА с копие до членовете на УС и на комисия Алпинизъм. В следствие на възникналите дебати между присъстващите установих, че освен Станимир Желязков и Мартин Маровски май никой не беше се запознал с правилника, а Николай Петков открито заяви това. Въпреки това документът не беше приет за уместен и беше обявен за неприложим.
Състезателният елемент в алпинизма беше обявен като цяло за порочен.
Направени бяха предложения за отпадане на състезателния характер и провеждане на ДП под формата на катерачни срещи, включващи презентации, представяне на техники в катеренето, споделяне на опит.
Дойчин Боянов направи предложение за организиране на Купа България вместо провеждането на ДП в точно определени дни и локализация. Идеята е да бъдат извършвани целогодишни изкачвания на нови и/или вече съществуващи линии в рамките на страната. Информация за осъществените изкачвания да бъде подавана в електронен вид, чрез публикувана в сайта на БФКА електронна бланка и така участниците да трупат актив, който да бъде оценен от комисия, имаща задача да обяви носителя на купата за съответната година. По този начин да бъде елиминиран прекия сблъсък на участници, имащи за цел да "победят" останалите и да бъде запазен откривателския дух на алпинизма.
Идеята беше прегърната единодушно, като задачата в близко бъдеще е да бъде предложен, подложен на дебати, изчистен и приет точният ред и начин на провеждане.
Станимир Желязков направи предложение за въвеждане на "Изисквания отнасящи се до участници, които желаят да кандидатстват с проект в областта на Алпинизма". Точно формулирано предложението изпратено от Станимир по електронната поща на 3.12.'13 има следния текст:

Всеки кандидат трябва да предостави списък с изкачвания които включват 
следните видове маршрути:
- 20 маршрута с трудност 6b или повече осъществени в планина над 1700 м.н.в. и с височина на стената над 200 метра. 10 от тези маршрута трябва да са на джаджи (точно - да изискват поставяне на осигуровки).
- 10 маршрута по сняг и лед с денивелация най-малко 250 м и , като 5 от тях трябва да са с трудност над М5 или по-голяма. При поне 5 от тези 10 маршрута слизането трябва да е осъществено по маршрут, различен от изкачването.
- 5 микстови маршрута с денивелация над 500 м и трудност най-малко M4 .5 от тези маршрута трябва да са от списък със задължителни маршрути осигурен от БФКА.
- 10 скални маршрута с трудност най-малко 6b и височина на стената най-малко 150 м.
- 5 замръзнали водопада с височина най-малко 100 м и трудност най-малко 4+. (повечето изкачвания трябва да са като водач)


Изкачванията трябва да са реализирани в рамките на две календарни години.

Текстът до момента не е обсъждан в комисия алпинизъм, а предполагам и на заседание на УС на БФКА.

Във връзка с цитирания по-горе послепис /БФКА няма лиценз за професионално обучение от НАПО и по тази причина няма как да провежда курсове за инструктори - http://www.navet.government.bg/ За момента няма приети решения на УС или предприети действия в тази насока./, от писмото, което получих от Дора Маринова, мога да кажа че на срещата на 2.12.'13 г-ца Маринова разясни, че все пак има начин БФКА да организира курсове, за което е необходимо предприемането на определени действия, които както е видно от извадката до момента от страна на БФКА не са предприети. За това какво и как трябва да бъде направено надявам се тя да намери време и желание да обясни, тъй като мисля би мога да го направи добре. 
Дълбоките български народни мъдрости "няма как" и "няма начин" отдавна са доказали неефективността си, а начини винаги има. И още - считам за неуместна препратката към "НСА - отдел следдипломна квалификация" тъй като това е първо признак за непоемане на отговорност към поставената тема от страна на БФКА и второ не би следвало еиднствено дипломирани висшисти да имат възможността за обучение за треньори/инструктори.

понеделник, 9 декември 2013 г.

8-ми декември на Витоша

На студентски празник като на студентски празник, трябва да има купон. Настроил съм се за нещо хубаво. Първоначалния план за проникване в дълбините на мрака през гърлото на Мачанов трап отидоха по дяволите поне за момента, но пък това отлагане може и да е за хубаво. Остава да решим накъде да се отправим, като предложението ми към Ови е да се заровим в снега на Мальовица или на Витоша. По правилото, че плановете си остават само в сферата на добрите намерения докато не намерят своята реализация, става така че в последния момент се налага да търся свръзка. И така в събота сутрин на 7-ми декември за първи път катеря зимно на Комини. 
Вечерта към нас се присъединява Никола и всички посоки отново ни отвеждат към планини и скални масиви. 
Връщаме се заедно в Патагония. 
Със спомените на Никола се понасям през бивака на смъртта, паяка, студа и премеждията по северната стена на Айгер. Там са Милен и Стамбо. 
В Пакистан бойната дружина се огъва по фланга и смелите планове се разлитат като подплашени яребици.
Колко приятно е чешкото тъмно!
На 8-ми декември по студентски и ние празнуваме. Празник за мен е всяко излизане в планината. Маркираната пътека от х. Алеко към Железница ни отвежда под Резньовете и свръзката ни се слива в едно със скалата. Вятърът ни замеря с пориви и снежни кристали. Като малки снежинки всички мои частички се разпиляват по скалните ръбчета. Потичам като ручейче в каналите на гранитните цепки. Разливам се като в приказка в посока нагоре и потъвам в мъглата на прииждащи облаци. Потъвам в блажена нирвана.
По пътя надолу през пожарището снега е посипан с малки парченца от черните въглени на някога жива растителност. Оголени скелети на иглолистни дървета стърчат да напомнят за своя опит да достигнат небесата с върха си. Даката подхвърля за чувството, че преминаваме през чистилище. И ние днес вече пречистени слизаме надолу към София.

сряда, 27 ноември 2013 г.

Кръгла маса по въпросите на алпинизма

Съвсем скоро в сайта на БФКА беше публикувано Препис-извлечение от Заседание на УС на БФКА, 18.11.2013г. 
Решение № 10 гласи че "УС ще инициира кръгла маса по въпросите на алпинизма". И тръгнаха e-mail-и между комисия алпинизъм /член на която към настоящия момент съм и аз/ и УС на БФКА. Тъй като или не получавам мненията на всички, или чисто и просто не всички си изпращат писмата с копие до останалите, мнения по въпросната "кръгла маса по въпросите на алпинизма" знам само четири, две от които на действащи, изключително елитни български алпинисти и две, които считам за напълно излишно да коментирам.
В този ред на мисли, поради ограничения информационен поток до момента и твърде малкия брой мнения, достигнали поне до мен за сега реших, че след като иде реч за форум, касаещ въпроси свързани с бъдещето на алпинизма в България, то трябва темите да бъдат обсъждани не в ограничен, а в широк кръг от заинтересовани, имащи мнение и мислещи хора. Затова и споделям част от достигналата до мен кореспонденция, та ето:

"Здравейте,

Информирам ви за решение на УС за иницииране на кръгла маса по въпросите на алпинизма (вижте решение 10 -http://bfka.org/news.php?id=820)
Инициативата е във връзка с желанието на УС да получи и подкрепи предложения по отношение на: провеждането на ДП алпинизъм (алпиниади); идеи за бъдещото развитие на този спорт у нас; състав на комисия "алпинизъм", както сте прочели, Дойчин Боянов подаде оставка като председател.

Точки за обсъждане, които може да предложа като начало:
1. ДП алпинизъм - провеждане - формат.
2. Проекти в областта на алпинизма - подпомагане.
3. Алпинизъм - идеи за развитие.

Моля ако имате и други точки / проблеми, които да обявим предварително за обсъждане, пратете. Още по-ползотворно ще е, ако имате предложения / решения по повдигнатите проблеми и ги пратите предварително, за да ги видят всички и помислят по тях."

"Вече в потвърдено от трима членове на комисията съгласие за дата 2.12, 18ч. Място - ММС (Спортната палата), залата на 1-ви етаж (като се качите на I етаж, коридора вляво - има автоматична врата, залата е първата врата вдясно, ако е затворено, звънете на мобилния)
От досега разменените мейли и заседание на УС разбирам за две становища относно ДП:
1. Станимир и Деян - алпиниада / катерачна среща - без състезателен елемент;
2. Григор и Мартин - състезание.
По отношение на първото становище, стана ясно и конкретния формат на провеждане на проявата.
По отношение на второто становище, мисля, добре е да се изясни (поне) следното:
1. По какви правила ще се провежда състезанието? И по-точно - имате ли конкретни предложение за промени в Правилника за провеждане на първенства по алпинизъм - http://bfka.org/docs/Pravilnik_Alpinizam_final.doc.

Ами горе-долу това мога да изясня и обобщя като въпроси / проблеми засега. Много моля който има конкретни предложения, да ги напише и праща."

Въпреки краткия оставащ срок до провеждане на "кръглата маса" /2.12, 18ч. Място - ММС (Спортната палата), залата на 1-ви етаж (като се качите на I етаж, коридора вляво - има автоматична врата, залата е първата врата вдясно, ако е затворено, звънете на мобилния)/ призовавам всеки имащ идеи за теми, които да подложим на обсъждане, както и мнение по вече посочените въпроси да заповяда!

петък, 22 ноември 2013 г.

Първа помощ

Чувствате ли се подготвени да окажете първа помощ в случай на нужда?

Човек с вашите знания и умения би ли бил звеното към живота ви в случай, че изпаднете в беда?


Неведнъж съм си задавал тези въпроси и след като попаднах на покана за Курс „Първа помощ в планината и по време на пътуване“, организиран в София и прегледах конспекта, реших че не се чувствам подготвен да бъда достатъчно полезен ако се наложи. 
Реших, че едва ли съм единствения. Премислих и се сетих освен това и за мнозинството дървени глави, които си мислят, че всичко знаят и за тези, на които пък не им пука. И реших да пробвам с организирането на подобен курс и в моя град. Пък дано освен съпричастните се включи и някой от ония с дървените или самолюбивите глави, пък видиш ли с идеята, че някой получи шанс за глътка въздух, благодарение на него.

И ето:

Курс Първа помощ в планината и по време на пътуване“


Курсът е подходящ за всички практикуващи занимания на открито, свързани с опасността от нараняване от различен тип, както и за всеки, готов да се притече на помощ за спасяване на човешки живот в слуай на нужда.

Курсът ще се проведе в четири вечерни занимания (общо 12 учебни часа).
Дати: 22-23.01.2014 и 29-30.01.2014
Час: 19:00 ч. – 21:30 ч.
Място на провеждане: Залата на ТД Сърнена гора, бул. Цар Симеон Велики 62.

В рамките на курса ще бъдат изнесени лекции на тема:
- Кратка анатомия и физиология на човека.
- Изследване на пострадал при инцидент.
- Дихателна и сърдечна реанимация.
- Травматични увреди на опорно-двигателния апарат.
- Кръвотечения – видове. Методи и средства за временно кръвоспиране.
- Рани.
- Термични увреди – общо преохлаждане, местни измръзвания, топлинен и слънчев удар, изгаряния, поражения от електрически ток.
- Артериална хипертония и хипотония. Стенокарден пристъп. Инфаркт на миокарда.
- Остра дихателна недостатъчност.
- Шокови състояния.
- Отравяния.
- Остър хирургичен корем.
- Особености на транспортирането на пострадали в планински условия.
- Средства за комуникации и търсене на специализирана помощ.
- Хигиенни особености при пребиваването в планински условия.

Практически занимания: техника на сърдечно реанимиране, обследване на пострадал, превръзки и обездвижвания.

Лектор: д-р Владо Пашовски
Краен срок за записване: 10.01.2014 г.
Такса за участие: 30 лева

Записването става при плащане на таксата до посочения краен срок.
Таксата може да бъде платена в брой в ТД Сърнена гора, бул. Цар Симеон Велики 62 или по банкова сметка: BG24
UNCR 9660 1051 6594 07, УниКредит Булбанк.

За записване, въпроси и коментари: ТД Сърнена гора, бул. Цар Симеон Велики 62.
Или на:
0896-890 370 д-р Владо Пашовски, vlado_jp@abv.bg

0896-634 187 Григор Вътев, grigor.vatev@gmail.com

Заповядайте!

сряда, 30 октомври 2013 г.

Демир Капия

Колко пъти стана вече Зоран Майсторски ме кани да покатерим в Македония и все нещо се разминава работата. Този път поканата дойде от федерацията, а Зоран също не пропусна да загатне. Ови, разбира се веднага захапа. Марто и Виктор се включиха в играта, а за някои сякаш се превърна в традиция да заявяват желание и да се отказват, но всеки според приоритетите си.
Едва затваряме багажника на реното и потегляме от София. Малко съм подскрежен заради късното тръгване и пропуснатия ден, който за мен е един от заявените за отпуска, но какво да се прави, ангажименти изникват понякога и когато сме няколко човека заедно се съобразяваме един с друг.
Посред нощ пристигаме пред Калабастър - алпийския дом в Демир Капия и заварваме весела компания подпийнали рибари и няколко незаспали все още местни катерачи. Въпреки че Зоран вече е полегнал го събуждат и бързо пристига да ни посрещне. Поканите на рибарите трудно отклоняваме и пропускаме софрата. Следващият ден ще е изпълнен с катерене и за да сме свежи се нуждаем от живителна дрямка.
Пътеката през Демиркапийската клисура е живописна с изправените от двете страни скални масиви. Зоран разяснява кое как се нарича.
Още по първия тур не се сдържам да бутам всички лабилни камъни когато съм втори. Ама и рибарите на отсрещния бряг на Вардара не се стърпяват и надуват гайдата веднага. Някои от падащите с трясък павета се изсипват директно в реката.
Следобеда ми се удава да се запозная на живо с Александр Кленов, за който досега само съм съм слушал, и с който разменихме няколко писма по електронната поща преди заминаването ни за Македония.
В дома на киното натурализирания македонец с руски произход спечелва овации с филмчета за две впечатляващи експедиции с участието на Михаил Деви, с който пък се запознахме в Патагония миналата година. Премиера на остров Бафин, премиера в Пакистан...
Вечерта в местната кръчма разбира се не се разминава без веселба. Опитваме местните кебапчета като в порцията влиза десятка, но размера определя бройката. 
Чудно защо някакъв холандец е решил да е център на вниманието, но е ужасно досаден. Пред очите ми за завъртат картини с прелитащи през масата шамари, но запазвам благоприличие.
Преминаване на пасажа на тур Златен даб.
Снимка: Зоран Майсторски
Вторият ден преминава отново под палещите лъчи на слънцето. Изложението е южно и яко напича. 
Вечерта отново в дома на киното от 19:30 ч. е организирана презентация. Този път пред хората излизам аз с представяне на изкачването ни на Фиц Рой с Дамян и Никола и въобще за катеренето в Патагонските Анди. Накрая ме засипват с въпроси и надявам се да съм задоволил интереса. В по-късните часове пред Калабастър в чудесна, приятелска атмосфера местното вино обагря с настроение разговорите край огъня.
Стоян /Мулето/, Виктор, аз, Марто и Ови. 
Снимка за спомен с Александр Кленов.
В последния ден на фестивала Александр е организирал интересна надпревара. В пълно бойно снаряжение, със стълби, небесни куки и всякакви помощни средства, единствено с помощта на които е позволено придвижването по скалата се отправяме един след друг по маршрута.
А следобеда? Следобеда купи, медали, ръкостискане, снимки и неизменното местно вино за подарък.
Хвала момци! Чудесна организация и емоции!
Видео: Зоран Майсторски

неделя, 29 септември 2013 г.

Mountchamp

http://mountchamp.com/en
27.09.'13, Петък: След нощувка в Русе към 8:30 ч. потегляме и нагазваме през Дунав мост в Румъния. Бързо преминаваме. Пътищата са добри с малко изключение по околовръстното на Букурещ.
В Молдова състоянието на пътя е като повечето междуселски в България, но разстоянието е малко и скоро сме на границата с Украйна. От тук до Одеса положението не е впечатляващо и се движим сравнително бавно. Коравата глава Ови не склонява да се сменяме в шофирането. От Одеса нататък пътищата са доста по-добри и скоростта на движение се повишава. Късно вечерта се замисляме за почивка, но високите цени по мотелите ни отказват. Ови най-накрая решава да се повози и го сменям на волана. 
28.09.'13: Към 4:30 сутринта на около десетина километра преди Ялта и двамата вече не сме в състояние безопасно да шофираме и спираме за почивка на крайпътна бензиностанция. Бутаме задните седалки и след бързо пренареждане на багажа се настаняваме удобно.
Към 9:00 потегляме отново. Остават ни трийсетина километра до хотела. Липсата на възможност за плащане с дебитната карта ни глътва всичките 300 долара, с които разполагаме, а 200 от тях трябваше да са за таксата за участие. Така стеклите се обстоятелства ни връщат обратно до Ялта, за да изтеглим украински гривни. 
Пред хотела възрастен човек ни заговаря. Разбирам, че е треньора на украинския национален отбор по алпинизъм. На позицията е от седемнадесет години. Освен всичко останало споделя, че руснаците са тук от месец, испанците са пристигнали преди две седмици, а украинците преди една. Споглеждаме се с Ови. Ние пристигаме днес. Шеговито си подхвърляме - кой е най-печен, а? 
Отново в хотела и почивка. Събуждам се чак вечерта.
29.09.'13: Закуска, разходка, игра на успоредката, която си намерихме на брега на морето и пак мотане.
В 14:00 ч. започва записването на свръзките.
За пореден път чета правилника и все повече се убеждавам в трагедията в отношението към спорта в България.

MOUNTAINEERING WORLD CHAMPIONSHIP 2013
COMPETITIONS CLASS – ROCK
R E G U L A T I O N S 

.....
"4.6. All the participants should attend official ceremonies (opening, awarding, closing ceremonies) wearing their national sports clothing."
.....

Утре на откриването България ще покаже уважението си към организаторите, чрез изпратените от Българската Федерация по Катерене и Алпинизъм участници, с не/предоставените ни национални спортни екипи.
Все още се чудим с какво точно да се облечем и накрая все пак ще подберем кой каквото има - вероятно дънки и някоя от наличните ни тениски. 
Пусть всегда будет солнце!

16:30 ч.: на техническата конференция разясняват правилата на играта. Всичко е строго регламентирано. Няма недомислици и неясноти. Записаните за участие мъжки свръзки са 14, а женските 7. Теглим жребий за реда на стартиране. Късмета ми е номер 14. За квалификационния маршрут получаваме схема. 
Сутринта в 7:30 е организиран транспорт с два автобуса. В 10:00 старт! 
Удри Брус Ли!

30.09.'13, Понеделник: Откриване, снимки, разяснения, старт. Всички с нетърпение наблюдаваме свръзките. Първа по маршрута тръгва едната от руските свръзки. Не ни впечатляват с нищо. Две падания за първия водещ и изкуствено катерене, а най-трудните места по тура по схема са 6b. Достигане до най-високата точка, пандюл, смяна на водещия и следва пасаж 6с. Пак изкуствено катерене. Втория само жумари.
След руснаците на старта следват украинците. Подобен стил на катерене. Трети и четвърти вече не помня кои са. Всички с нетърпение очакваме да видим представянето на испанците. Великолепно се движат по тура. За разлика от руската школа, втория не жумари, а също катери като на пасажите се тегли по примките. За него всичко е разрешено. Финишират с време 20 мин. и 32 сек. - с 5 мин. подобряват най-доброто време до момента, а контролното за преминаване на маршрута е 35 мин.
Още една свръзка застава на старта и след тях за днес всичко приключва. Останалите ще пробваме силите си утре. По регламент най-добрите в класирането първи избират маршрути в следващия етап.
Всички се отправяме да погледаме как се представят дамите. Свръзките при тях са седем. Докато шестите катерят започва да ръми. Испанките стартират последни. Вече е мокро и им предлагат да отложат, но те са твърдо решени да пробват. Предпазливо минават първо въже и сменят водачеството. Момичето успява да мине не повече от 7-8 метра и пада. Жалко, надъхани са много.
Всички на автобуса и обратно в хотела.
С трепет преглеждам прогнозите. Тази вечер е ясно, че ще вали. Ръми ситно и постоянно. Ако спре през нощта ще е добре. Снощи е валяло, но скалата както на Враца бързо изсъхва. За следващите два дни прогнозата е за дъжд. Утре сутринта ще разберем как мислят да процедират организаторите.
1.10.'13: Казахстанците започват първи днес. Добри са. Бързо и умело се справят с маршрута. Минута след минута времето тече и наближава нашия ред.
Квалификационен маршрут.
Загрявяме. Слагаме седалките и оправяме инвентара. Започва да ръми. Цял ден се мъчи да завали. 
Третата руска свръзка е преди нас и след тях заставаме на старта. Ови изяви желание да е първи. Маркират ни въжето на 2,5 м. от възела на всеки от двамата. Това е точката, която не трябва да премине през осигуровка без да имаме вече включване в следваща. 
На първия е забранено да хваща съдийските примки /отбелязани с триъгълник на схемата/, а всичко останало, което сам е поставил може да хваща ако види зор, а може да поставя и стълби. Ако състезателя се изпусне и друсне на собствена точка катеренето може да продължи. Ако падне на съдийска примка катеренето се преустановява. На втория всичко е позволено. В случая при повечето свръзки втория премина с жумарене, а много от водещите преминаха пасажите с използване на стълби.  
Сигнал и старт. Ови потегля нагоре. Нервите ми са опънати докрай и дудна постоянно. Френд, френд, слагай френд. Давай Ови, давай, давай... Преминава първия пасаж без проблеми. Наближава втория. Движи се чудесно, но въпреки това ми се струва, че трябва да бърза. Наближава втория пасаж и включва в съдийската примка. 
Давай, давай Ови-и-и! Слагай френд, братле! Слагай френд! 
За миг чувам само "Не мога, не мога!" ... и пада.
Не-е-е-е-е!  Викам с все сили от ярост. Викам и не искам да повярвам, че падна на съдийската! 
Не-е-е-е-е!
Всичко приключва. Долу имам пяна устата. Питам защо? Защо? Думите на Ови са, че се е изпомпал и не са му останали сили. Многократно повтарям, че аз трябваше да водя първо въже, уверен че щях да го преборя.
Класиране 1-ви етап..
Долу сбираме багажа и се спускаме по пътеката.
Хрумва ми идеята да пробваме да си го изкатерим. Съдиите разрешават да го направим на собствена отговорност, тъй като всички се изнасят надолу.
Тръгвам първи аз. Скалата е с чудесно сцепление. В началото включвам само по съдийските примки. И да падна няма значение. Катерим извън шампионата. Нагоре все пак вкарвам и френдовете в играта. Стигам втория пасаж и почвам да го боря. Още малко, още малко! Политам и друсвам на френда. ОК, явно е по-трудно отколкото ми се струваше. Изял и аз шамарите вече не се сърдя на Ови. Все пак ме е яд, че не успя да сложи френд над съдийската примка, за да имаме възможност да продължим. Ето защо и повечето участници тук ползваха стълбите. Все пак да продължиш до края е по-важно отколкото да преминеш свободно. Да-а!
2.10.'13: Днес в 11:00 ч. избираме маршрут за утре. 
Подаваме попълнените маршрутни листи при съдията. Разяснения. Записване на телефона на шефа на спасителния екип в случай на нужда и на съдията, за да подадем заявка за маршрут за следващия ден при излизане от маршрута утре и за днес това е. 
3.10.'13: Малко след 6:00 ч. отпрашваме от хотела със сидията, който ни води до тура.
Фороский кант, тур Правый ромб.

В 7:35 тръгвам нагоре, а съдията включва таймера. Първо и второ въже са лесни и ги събираме в едно. Редуваме се във воденето. Скалата е чудесна. Френдовете и клемите влизат отлично. На места заради вчерашния дъжд мокро, но преминаваме без проблеми. Цял ден и вечерта се изсипа доста водя, но днес духа силно и скалата очти навсякъде е суха. 
Фороский кант, тур Правый ромб, четвърто въже.
Варовика съхне бързо. Всичко изкатерваме совободно. А1 по гидовник има на последното въже, но и с него се справям чисто. Накрая сме щастливи и заявяваме по-труден маршрут за следващия ден за повече точки.
Долу при колата съдиите ни стискат ръце и ни прегръщат.
4.10.'13: Тръгваме към тур Вербы на Челеби. По пътя към масива вали. Горната част е обвита в мъгла. Предлагам да пробваме. Гъстия облак обаче е обхванал Ови в своята влажна, студена прегръдка. Увещанията ми остават напразни. Александр Верба, нашия предводител и един от съставителите на гидовниците за района казва, че тъй като маршрута е почти изцяло надвесен би могло скалата да е суха и подходяща за катерене. Според него в настоящата обстановка катеренето би било чисто самоизмъчване, но ако той участва в шампионата ще пробва. Искрица разпалена от думите му запалва надеждата ми, че би могла да сгрее и моя партньор. Тъмата обаче потулва всички мераци. Увесил нос се потапям дълбоко в очакване на по-добро утре. Сядам в колата и отлитам далеч, сливам се с Кримския варовик.
Челеби. Тур Вербы. Ови води второ въже.
5.10.'13: Ще успеем! Знам, че днес ще успеем. Стълбарията започва още на първо въже. На площадката сменяме водачеството. Редуваме се така до края. С напредването нагоре по тура разбирам думите на Александр, че връщане назад няма. Силният надвес ни отдалечава на метри от основата на стената. Пускането на рапел означава увисване в голяма камбана, далеч от скалата. Единствения път е нагоре. Напред и нагоре момче! Пътят е само напред и нагоре! След осем часа сме на върха и ни посрещат с чай и бонбони.
Челеби. Тур Вербы. Последни метри.
Съдията звъни по телефона да съобщи часът на излизането ни от тура. Заявяваме Орел на масива Морчека за утре.
6.10.'13: В 8:35 ч. тръгвам по първо въже. Чака ни дълго А2. Плочата е страхотна. Цепката я прорязва право нагоре. Опипвам началото. Вадя стълбата и зацепвам набесната кука, за да мога да тръгна. Прилепвам плътно и пазя баланса. 
Орел на Морчека. Първо въже.
Закачам и втората кука с провесена на нея стълба. Стъпвам и при натягането тя се откача и се озовавам на земята. Втори опит и полека изправям нагоре. Пукнатината позволява да забия един от прословутите якори. Ето и първата сигурна точка. Малко по малко напредвам. Пълня с клеми и френдове. Далеч нагоре се вижда площадката на три болта. Изкуствено и не особено приятно катерене ме отдалечава от земята. Пристига и Ови. До тук почти 2 часа. 
Оглеждам предстоящата глуха цепка. Следва смяна на водачеството. Имам нужда да отдъхна. Оглеждаме и обсъждаме релефа. Колебание. Усещам колебанието в ефира. Прокрадва се и се впива във въздуха. Сгъваме по сандвич набързо и тихомълком подканям с безмълвна надежда куража в човека до мен. 
Следва внезапния отказ. 
Трясъкът на отрицанието в решението на партньора се забива като ъпъркът в брадичката и сякаш зъбите ми изтракват в опит да усмирят инерцията на удара. 
Морека. Тур Орел. Глухата цепка.
Пътят надолу е тежък. Изцеждам се като в преса, затиснат от угризения, че не поех и това въже.
7.10.'13: На брега на морето флаговете се веят под порива на тихия бриз. Украйна и Русия ликуват. Усмивки и весели хора в пъстри национални екипи. И ние там двама редом с представителните отбори, застанали до казахстанските ни приятели. И ние гордо изправени, макар и с различни, по свой вкус "национални, представителни екипи". Аз в дънки и поларена блузка и Ови със сивия Diesel суитчър и удобното панталонче до колене, представяме България в церемонията по награждаване на победителите.
И все пак научихме правилата на играта. И знаем за догодина как да се готвим и какво ни очаква.

сряда, 14 август 2013 г.

Алпиниада “Райски скали 2013”

Организатор

СНЦ АК "Железник", ТД Сърнена гора, гр. Стара Загора
бул. “Цар Симеон Велики” 62, ТД “Сърнена гора”, гр. Стара Загора; 
тел. 0896-634 187; 0899-662 436; 0878-464 763
akzheleznik@gmail.com

Технически ръководител: Дамян Чолпанов

Място на провеждане
Скалите край Райско пръскало (най-високият водопад в България), района на вр. Ботев, Стара Планина

Цели и задачи, очаквани резултати
Целта на Алпиниада “Райски скали 2013” е провеждането на традиционния лагер със състезателен характер на любителите на алпийското катерене

Програма
30.08.’13 (петък): Пристигане и настаняване. Регистриране на участниците. 
31.08.’13 (събота): 07:00 ч. Техническа конференция
До 20:00 ч. – изкачвания.
1.09.’13 (неделя): до 15:00 ч. – изкачвания.
15:30 ч. – закриване и награждаване на призьорите, х. Рай.

Право на участие
В Алпиниада “Райски скали 2013” участие могат да вземат всички желаещи алпинисти, които отговарят на следните задължителни условия, валидни за всички без изключение:

- имат извършен предсъстезателен медицински преглед, удостоверен с документ по образец на МЗ, подписан от лекар и подпечатан с печата на здравното заведение; 
- имат планинска застраховка; 
- представят попълнена и подписана декларация за участие;
- имат навършени 16 г. (участници на възраст 16-18 г. трябва да представят декларация за съгласие от родител!); 
- разполагат с необходимата алпийска екипировка и съоръжения.

Други условия
Командировъчните разходи са за сметка на клубовете или на самите участници.
Регламентът за класиране ще бъде обявен на техническата конференция.

Информация за маршрутите:
http://www.verticalworld.hit.bg/rai_list_routes.htm
http://www.verticalworld.net/guidebook/face.php?id=96
Guidebook - Rai cliffs

Забележка: Организаторите си запазват правото за промени в програмата!

ПРЕДПИСАНИЕ ДИРЕКЦИЯ  НП "ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН"

ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ И ПРОТИВОПОЖАРНИ ПРАВИЛА НА ТЕРИТОРИЯТА НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН


неделя, 11 август 2013 г.

"There goes my heart" - Iré


There 
There goes my heart 
No mind to judge me on the road
No regrets behind

There
There goes my heart
Praising every single beat
Crying for the moon
Of love

My heart
Be with me
You, one and only
Really know
How to feel a thirst for life
Breethe
Amazed
Alive


http://ireband.bandcamp.com/track/there-goes-my-heart

понеделник, 29 юли 2013 г.

Мальовица

Рай на земята.
26.07.'13, петък: Петък. С нетърпение очаквам да отпраша. Спирка в Пловдив за Ови. Хапваме набързо отново чудесно приготвена вечеря и продължаваме за Мальовица. Ушите са нашата цел, а бивака ще бъде на поляната с изворите под върха. Късно, в 02:00 ч. сме на хижата. Байно с двама за мен непознати е още отвън. Единият от новаците разбирам е новоназначеният от БТС хижар. Няколко минути отмаряме и продължаваме гонитбата със светлината на челниците. 
Искаш да опиташ ли?

Малко след 04:00 палатката е опъната върху гъстата мека трева. Усещането е като да си на най-мекото легло на света. Повече от ясно е, че няма да бързаме със ставането.
27.07.'13, събота: Нямам часовник. Вероятно е малко преди 12:00 ч. Открехвам палатката и рая се открива пред очите ми. Слънцето е напекло, а отсреща е Мальовица. Бавно, кристалната вода се стича някъде надолу, където забързва хода си, впускайки се в стремителното си ежедневие. Ошетваме се и Черен остава пълноправен властелин на околността. 
Скоро сме под стената. Ови е заплюл Разпятие. Тура е три въжета. Теглим чоп и на мен се пада да съм първи. Радвам се, че ще водя две въжета. Приказка! Чудно хубаво катерене! Горе на върха включвам телефона и виждам, че съобщението ми от снощи е останало неизпратено. Обхвата е бил недостатъчен. Жалко, дано все пак го види! "Среща на Ушите! ;)"
Ови по трето въже на Разпятие.
Долу на поляната Арес сякаш ме е усетил и докато премина оставащите ми петдесетина метра изскача от палатката и търси с поглед откъде ще се покажа. Радостта при срещата ни е като след дълга раздяла. Винаги ще си останем предани. Вечерта е прекрасна, но умората си казва думата и сме в чувалите още преди мръкване.
Ушите - горна част.
28.07.'13, неделя: 
Днес в графика е Червената плоча. Скоро не съм катерил там, а Ови никога не е. Закуска, раниците на гръб и хайде нагоре. Малка почивка на върха и се спускаме към Мальовишки езера. Целим се в пътечката между второ и трето езеро. Пътьом срещаме Цеци с компания запътени към Класическия на Триъгълника. След кратка раздумка всеки продължава по пътя си. Долу край езерото куче, вероятно маламут или хъски се изтяга на припек пред двуместна палатка.
Тъкмо минаваме между езерата и спирам да изчакам Черния. Изостанал трийсетина метра назад кротко пасе трева, както често прави, когато сме в планината.
При нужда си помагаме.
След малко пристига наперен четирикракият обитател на околността. С високо вдигната опашка и изправени уши демонстрира превъзходство над по-дребния си събрат. Предусещам задаващата се буря и полека тръгвам към тях като свалям раницата.  Усещайки чуждо присъствие зад себе си Арес се обръща да погледне и в същия миг свирепа захапка се стрелва към главата му и неколкократно по-голямото куче започва да го размята като парцал. Черен пищи от ужас и болка. За миг откопчавам алпийския чук от раницата, хуквам към беснеещия натрапник и викам с все сила. Гадът, усетил приближаващата заплаха пуска Арес и хуква да бяга към палатката на стопаните си. Едното око и главата на Черния са целите в кръв и ме обзема ужас от мисълта за възможните последствия. За кратко прекрасния ден с вкус на предстоящо след минути катерене се облива в мораво червено и тежък, потен, противен шамар ме изважда от приятното опиянение. Обезумял от ярост се стрелвам след гада, настигам го при палатката и замахвам с чука към оголените насреща ми зъби. За малко не уцелвам и с лай срещу мен кучето причатква със зъби. Замахвам наново и след миг между мен и него се озовава човек на около 45-50 години видима възраст. От палатка изскача и светлокоса девойка, която заедно с наречения от нея Тишо се опитват противно на случилото се да ме убедят, че кучето не е войнствено, било е вързано и не знаят как може да се случи такава атака. Избухвам в яростен пристъп и започвам гневно да викам срещу безотговорните "стопани" на бясно лаещия изрод. Още по-ужасни са обясненията, че "кучето не е наше", а на някой си Андрей, който е с приятеля си Тодор по стената на Мальовица. Беснеещия гад бива вързан с търкалящия се по земята синджир. 
Измивам кръвта от главата и окото на Арес и зейват няколко дупки, а клепачът му е съдран.
Катери ми се, катери ми се, а зная че раните от ухапване крият риск от лоша инфекция и трябва по-скоро да идем на лекар. Русокосата кака поне изявява готовност да дойде с нас до Самоков, за да поеме медицинските разходи.
Всички хубави планове за деня остават назад и само си мечтая да ме настигнат и с приятелско потупване по рамото да ме извадят от случващия се кошмар. С бърза стъпка през Мальово поле, заешкия улей, малка почивка на хижата... 

Хижата! Нещо тук не е както трябва. Няма я усмивката на Людмил Янков. Няма го Лъчо, отправил взор някъде над Страшното езеро. Няма върхове. Няма го Байно да се усмихне за довиждане. Няма я Катя да гълчи непослушните. Няма... Има някакви хора, незнайно откъде непознати.

...и бързо спускане до ЦПШ сме при колата и потегляме. 
Търсенето из Самоков се оказва напразно. Със сънен глас докторът от клиниката на влизане в града по пътя от Говедарци отказва на апела за първа помощ на постадалото куче. Проверяваме още две места, към които ни насочват, но и там кепенците са затворени. Няколко още телефонни разговора дават възможност за отреагиране на ситуацията и дестинациите са София или Пловдив. Все пак Пловдив ми е по път и решавам да тръгна натам. Тъй наречената стопанка слага няколко банкноти в ръката ми с надеждата да стигнат за манипулациите на ветеринарите. Опитвам да се съсредоточа в шофирането и дори с Ови по пътя малко говорим. В клиниката в Пловдив лекарите уверяват, че окото се е разминало на косъм, а дупките по главата не са страшни. Все пак ще са необходими антибиотици против евентуална инфекция, ежедневни промивки на раните, капки в окото и преглед след 2-3 дена.



Хора, опитайте да опознаете добре домашните си любимци и да давате адекватни съвети на хората в чиито ръце ги поверявате при необходимост! Те все пак независимо от вид или порода са наши верни спътници в живота и не е нужно да създаваме главоболия на тях или околните с безхаберие и безотговорно отношение!