сряда, 27 октомври 2010 г.

Стена за спортно катерене - Курсове и такси

          На заседание на ТД “Сърнена гора”, гр. Стара Загора, проведено на 26.10.2010 г. след набавяне на нужната информация, обмислянето и прецизирането й бяха обсъдени и гласувани курсовете, които да бъдат провеждани на Стена за спортно катерене в спортна зала “Стара Загора”, както и стойността на таксите за ползване на съоръжението, които влизат в сила от 01.11.2010 г.

          I. Кратко представяне на АК “Железник”. Курсове.

АК „Железник” при ТД „Сърнена гора”, гр. Стара Загора

Кои сме ние?
Алпийски клуб „Железник” при ТД „Сърнена гора”, гр. Стара Загора е основан през април 1959 година по инициатива на тогавашния председател на ТД „Сърнена гора”.
Туристическо дружество „Сърнена гора”, Стара Загора, е сдружение на граждани и юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за развитие, популяризиране и масовизиране на туризма, както и свързаните с това спортове и прояви в страната и чужбина.
Целта на дружеството е да създава сред населението трайни навици за общуване с природата и за задоволяване интересите и потребностите на своите членове в областта на туризма и туристическите спортове и прояви в страната и чужбина.

Целите на АК „Железник” са:

·   Да работим за „бъдещето”, а именно чрез провеждане на курсове и тренировки по катерене да спомагаме за натрупване на знания, умения и навици, свързани с катеренето и алпинизма на ниво начално обучение и високо спортно майсторство.
·   Да развиваме  и популяризираме  катеренето и алпинизма във всичките им разновидности.
· Чрез провежданите курсове и програми,  свързани с катеренето и алпинизма, и последващите тренировки и занимания, както на стената за спортно катерене, така и на открито, да се стремим да помагаме на младите хора да преодоляват трудностите заедно, както и да развиват отговорност към природата и заобикалящият ги свят.
·   Да работим за формирането на природозащитна  етика и култура сред младите хора.

Програмите:
Всички програми са съобразени с възрастта на съответната група, за която са предназначени.

Инструктор:
Росен Тотев – роден на 29.08.1979 г., дългогодишен член на АК „Железник”, сертифициран инструктор към БФКА (Българска федерация по катерене и алпинизъм), Удостоверение №
4716/20.12.2004 г.

Дни и часове:
Дните и часовете за провеждане на курсовете се съобразяват с включените в групата участници. Минималният необходим брой участници за формиране на група е 5 (пет) човека.
Къде точно?
Стената за спортно катерене се намира в Общинска спортна зала „Стара Загора” (бивша ДЗУ).

За контакти:
АК „Железник”
Григор Вътев - председател, 0896-634 187, grigor.vatev@gmail.com 
Росен Тотев - инструктор, 0898-200 742, rosen.totev@gmail.com

Туристическо дружество „Сърнена гора”
бул. Цар Симеон Велики 62
Стара Загора, 6000
Велко Велков - секретар, 0896-688 558


Курсове.

1. Катерене за деца
Спортно катерене за най-малките. Курс за деца до 16 г.

Катеренето е един от “природно естествените“ спортове, характерни за човека. То е идеалният начин за пълноценно задоволяване нуждата на децата от движение, а курсът по спортно катерене им осигурява основата за правилно провеждане на заниманията. Катеренето натоварва и развива цялостната мускулатура на тялото. Използването на всички двигателни умения, преодоляването на чувството за страх, развиването на пространствената ориентация и уменията за бърза и ефективна преценка за преодоляване на трудностите в екстремни условия  правят катеренето подходящ спорт, както за големи, така и за малки.

Курсът се провежда в рамките на един месец и се състои от осем занимания по два часа, по две занимания седмично в Спортна зала „Стара Загора” (бивша ДЗУ).

Цена: 55 лева.
В цената е включена екипировка (седалка и въже), такса за залата и инструктор.
В цената на курса не са включени: Медицинска застраховка, катерачни обувки.

Удобни дрехи и обувки са всичко, което Ви е необходимо.

2. Курс начално обучение по катерене на „Изкуствена стена“.
Целта на курса по катерене на изкуствена стена е да придобиете основни знания и умения отностно принципите на катерене и осигуряване. Курсът е предназначен за лица над 16 г.
Какво ще научите по време на курса:
Основно: Основни и спомагателни въжета. Карабинери, ленти и примки. Осморки и други съоръжения за осигураване и слизане по въже. Лични съоръжения. Същност на катеренето и алпинизма. Същност на осигуряването. Алпийски възли и обързвания. Типове възли. Видове възли. Развързване. Определяне на момента за осигуряване. Поносимост към динамични натоварвания. Закони, действащи при осигуряването. Начини за осигуряване. Фактори за поглъщане на енергията при динамични удари. Самоосигуряване. Изработване на навици при осигуряване. Основни принципи при катерене. Рапели. Установки. Боулдър катерене. Катерене на горна осигуровка. Катерене на долна осигуровка - организиране на рапел в края на маршрута и събиране на инвентара.
Съкратено:
Лични и специални съоръжения за алпинизъм. Правила за съхранение. Специални алпийски съоръжения. Клинове, лепени клинове, анкерни болтове, лонг-лайф, спит, клеми, френдове, ексцентрици и др. средства за осигуряване и установки. Ролки, самохвати, седалки. Съхранение на алпийския инвентар. Норми щемпел на UIAA и CE, сертификати. Изисквания към личната екипировка. Материали.
Долекарска помощ.
Спортни обекти в България. Видове катерачни обекти.
Сигурност и екипиране на спортни обекти.
Екологични проблеми. Маркировка в планините.

Курсът се провежда в рамките на един месец и представлява осем занимания по два часа, по две занимания седмично в Спортна зала „Стара Загора” (бивша ДЗУ).

След завършване на курса вие ще можете да практикувате безопасно Boulder, катерене с горна и долна осигуровка на изкуствена стена и спортни обекти на скали.

Цена: 100 лв.
В ценaта е включена екипировка, такса за залата и инструктор.
В цената на курса не са включени: Медицинска застраховка, катерачни обувки.

3. Курс „Усъвършенстване
Но… какво е това усъвършенстване в катеренето?

Основни цели:
Разширяване рапертоара от движения, използвани при катеренето.
Работа за подобряване на общата издръжливост.
Запознаване с основните стилове в свободното катерене.
Тактика на катерене при различните стилове.
Средства за преодоляване на ограничаващите фактори.
Методи за изкачване и слизане по фиксирано въже.


След завършване на курса ще можете да използвате тренировъчна програма в зависимост от конкретните ви цели.

Курсът се провежда в рамките на един месец и се състои от дванадесет занимания по два часа, по три занимания седмично в Спортна зала „Стара Загора” (бивша ДЗУ).

Цена: 120 лв.
В ценaта е включена екипировка, такса за залата и инструктор.
В цената на курса не са включени: Медицинска застраховка, катерачни обувки.


            II. Цени за посещение на Стена за спортно катерене в спортна зала “Стара Загора”, валидни за всички от 01.11.2010 г.
 
1.     Карта за месечен достъп. Дава право на притежателят й за ежедневни тренировъчни занимания по катерене в делничните дни от седмицата от 17:30 до 21:00 ч., в рамкиите на един месец, считано от датата на заплащане на таксата до същата дата на следващия месец (четири седмици).
   - Месечна карта:                          20 лв.
   - Месечна карта за членове на БФКА:  
                                                    15 лв.
      В цената е включено: такса за залата и ползване на въже.     



2.     Карта за 10 посещения. 
   Дава право на притежателят й за провеждане на тренировъчни занимания в рамките на 10 посещения в делничните дни от седмицата от 17:30 до 21:00 ч.. Картата е валидна в срок от 3 (три) месеца, считано от датата на издаването й.
 - Карта за 10 посещения:         25 лв.
 - Карта за 10 посещения:    18 лв. (ученици и студенти)
    В цената е включено: такса за залата и ползване на въже.

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Патагония

Месец преди заминаването ни за Патагония с Никола Леваков и Сотир Стойчев (Соте), продължавам да търся информация за района и по-скоро за туровете по огромните гранитни кули Серо Торе и Фиц Рой. 

Често попадам на разказите на хора, сблъскали се с мразовитото време и постоянните ветрове, владеещи това колкото приказно, толкова и истинско място. 

Ровейки в необятната world wide web, се сетих и за историята на нашето пребиваване в Патагония, разказана от Никола в www.ekipirovka.com.

Какво се случи може да прочетете тук, а ето и кратко видео.



вторник, 19 октомври 2010 г.

Истории за мъже, планини, скални стени и мечти

"...мечтани истории, преследвани и осъществявани в далечни планини и по нови маршрути. Естествено това са различни, трудносравними истории, откакто в планинарството някои живеят за неповторимия момент на действието, който е уникален и никога един и същ. Всички изкачвания са продиктувани от една страст и имат еднаква посока. Или, още по-добре, изследване наречено „алпийски стил”, истинска мечта в планинарството. Всичко започва с идея (планината, скалната стена, линията), която е преследвана и мечтана непрестанно. После, когато „играта” започне наистина, едни тръгват за върха, естествено без никога да се върнат обратно. И, това е пътуване, което предприемат малцина избрани, в малки групи, или дори напълно сами, защото в края на краищата, идеята е да се катери с минимално тегло и бързо в търсене на нова линия, нови планини, нови стени и нови граници, както лични така и за планинарството като цяло. Компонентите на успеха също са почти еднакви: идеи, стремежът към приключение и желанието да се подложиш на изпитание (за всички сетива). За всичко това е нужна също и солидна доза късмет... или по-скоро, предпазливост и познание за вземане на верни решения, за контолиране, разбиране, приемане и превъзмогване на неизброимите изненади, които планината има в запас. Тълкуването също е от значение; за това „как”, най-важният фактор в този контекст: планините, маршрутите, планинарите и техните намерения, всичко се слива в идеалното преживяване. Но, както всички знаят, съвършенството е непостижимо, то може само да бъде преследвано..."

Vinicio Stefanello
http://www.planetmountain.com/english/News/shownews1.lasso?l=2&keyid=35439

петък, 15 октомври 2010 г.

Служителят на BD Крис Томас (Chris Thomas) изкачва Aguja Guillaumet в Аржентина, Патагония

Една история за тръпката от катеренето. Разказ, описващ обаянието и суровите условия на Патагония, представен от екипа на Black Diamond.

Понеделник, 7 юни, 2010 – съобщение от екипа на BD
Служителят на BD Крис Томас (Chris Thomas) изкачва Aguja Guillaumet в Аржентина, Патагония
Мениджърът на службата за гаранционно обслужеане на Black Diamond Крис Томас (Chris Thomas) изкара три седмици и половина по-рано тази година в Аржентина, Патагония, чакайки и надявайки се да покори един от зашеметяващите върхове в района. По-долу е доклада за неговото пътешествие с всички детайли, заедно с няколко страхотни снимки и видео от неговия партньор , катерачът фотограф Бен Дито (Ben Ditto).

Никога не съм си мислил, че бих отишъл в Патагония. Да, дърховете и кулите са толкова островърхи, колкото изглеждат, цепнатините са зашеметяващи и красотата е несравнима. Твърде обичайни са обаче историите за катерачи, прекарващи месеци поред в района и поради ужасното време нямат шанса дори да използват инвентара си. Не мислех, че мога да понеса това.  Ставам неспокоен ако спя до по-късно от 7:00 сутринта – какво ще правя ако трябва да чакам в палатката няколко седмици?  Отговарях си, че ако чакам достатъчно дълго ще получа шанса да изкатеря нещо, но израженията по лицата на хора, покрити със скреж и истории за хора, буквално издухани от непрестанния западен вятър упорито си проправяха път в мислите ми
Всичко се промени това лято. След окончателното завършване на Harvard Route на Маунт Хънтингтън (Mt. Huntington) в Аляска, се почувствах сякаш съм свалил огромна тежест от раменете си. Нямаше да се налага да се връщам на ледника Токоситна повече (Tokositna Glacier).  В началото беше приятно да бъда ОК с това да не ходя в планините повече, да бъда задоволен. Колкото бързо обаче избледняха спомените за измръзнали пръсти, крайно обезводняване и халюциногенно изтощение, толкова бързо избледня и наркотикоподобното възвишаване, получаващо се след невероятно приключение. Имах нужда от още. КАтеренето по катерачните обекти не беше задоволително. Но сега, следващия въпрос: Къде?

Бен Дито (Ben Ditto) се разхождаше в офиса на службата по гаранционно обслужване тук в
SLC и полушеговито попита дали искам да отида в Патагония тази зима. Без миг колебание, изненадах дори себе си с положителния отговор. Няколко подгряващи пътешествия до Боузман (Bozeman) и Оурей (Ouray) за малко алпийско катерене и не след дълго се озовахме в Ел Чалтен, for some alpine training, and before long we found ourselves in El Chalten, отправили поглед към масивните гранитни кули в Патагония.

Бях изненадан при пристигането ни от перфектното като на снимка време. Трите дни пътуване взеха своя дан, но въпреки умората стегнахме раниците си и се подготвихме за незабавно тръгване, без да пропиляване безценното високо атмосферно налягане. С погледи, отправени към Поансенот (Poincenot), се заредихме с бифтек и мате, нарамихме раниците и закопчахме палатките.

Десет крачки след началото на приключението ни с Бен се спогледахме и разбрахме, че се издухваме – нуждаехме се от сън преди да се впуснем в 30-часово усилие без почивка. Това просто не се случваше, бяхме изтощени преди дори да напуснем лагера. Нагласихме се за заминаване в 6:00 сутринта на следващия ден, но вместо да тръгем към върха, просто скрихме инвентара си на Пасо Сюпериор (Paso Superior) в снежна пещера и слезнахме в града, за да изчакаме следващия прозорец с добро време, когато ще сме отпочинали и готови за действие. Поансенот щеше да е приятен, но ние имахме по-големи цели за нашето пътуване и не искахме да рискуваме да пропуснем опит по Касарото Пилар (Cassarotto Pillar) на Фиц Рой, защото бяхме пропуснали оскъден времеви прозорец през първия ни ден в района.  

Няколко седмици по-късно: не един период от хубаво време беше продължил повече от 12 часа. Бяхме залепнали за мониторите на компютрите ни, проверявайки последните метеограми и постоянно кроейки планове за времето. Занимавахме се с катерене в района и консумирахме mucho litros бира с нашите приятели в града, но всеки ставаше все по-неспокоен. Дойдохме, за да катерим в планините и като пиянките надничащи през прозореца на затворения бар, се нуждаехме от действие.  

18-часов времеви прозорец се очакваше до ден-два, и въпреки че бяхме скептични, тъй като нямахме нищо по-добро за вършене се качихме до Пасо Сюпериор в яростна виелица, планувайки да сме в готовност за опит при проясняване на времето. Ежедневните туристи ни гледаха сякаш сме луди, когато им споделяхме плановете си, но това смо ни предисвикваше още повече. 

След мразовита нощ в снежната пещера се събудихме за наистина срреалистична гледка – поглед в близък план на групата на Фиц Рой - обсипана със скреж и сняг. Щеше да отнеме известно време всичкия нов сняг да се поразчисти и Касарото Пилар (Cassarotto Pillar) не беше изключение. Планувахме нощно тръгване за опит на маршрута Уилянс (Whillans Route) на Поансенот (Poincenot), единственият маршрут, който решихме че може да пробваме, имайки предвид условията. Излежавайки се на слънце и изяждайки колкото е възможно храна в такава вдъхновяваща алпийска обстановка беше великолепен начин за изкарване на следобеда!

Въпреки, че духът беше приповдигнат и имахме прилив на сили, се върнахме обратно, едва достигнали бергшрунда в дълбок до гърдите сняг – лавинната опасност беше твърде голяма и високите стотици метри скали точно под нас привличаха вниманието ни. Отново обратно в лагера и обратно в Ел Чалтен. Трябваше да съм на автобуса за Ел Калафате само след три дни, времето беше нестабилно и всякаква възможност за изкачване на нещо голямо изчезваше. Въпреки безделието, бях облекчен – не трябваше да се притеснявам за времето и това, което щяхме да катерим беше добра възможност за упражнение. Бях доволен да направя няколко разходки през следващите дни, да покатеря на боулдъри и дори да свърша малко работа преди да се върна в SLC. Спрях да гледам метеограмите.

Два дни преди заминаването ми, Бен замисли план с намерението да ме изкара от спокойното ми състояние.  Ще тръгнем тази нощ, в полунощ, на сложна мисия, притиснати до стената на Гюйламет  (Guillaumet), по класическия Gullot Route. За следващия ден се очакваха около 8-12 часа затишие на времето, точно колкото да се качим и да слезем. Това не беше маршрура Ферари (Ferrari Route) или Касарото Пилар  (Cassarotto Pillar), но по дяволите, това със сигурност ще е по-добре отколкото да си тръгнем с празни ръце.

Тръгнахме си от домашно парти в Чалтен към полунощ, хванахме си такси до началото на пътеката при слаб дъжд. 1600 метра над нас се издигаше Aguja Guillaumet. Докато вървяхме покрай коритото на реката и се промъкнахме покрай станцията за плащане на такса при Пиедра Фрайле (Piedra Fraile), слабият дъжд се превърна в силен порой, а докато се придвижвахме по скандалният Полски хълм (Polish Hill), силният порой се превърна в брутална виелица. Поривите на вятъра ни връхлитаха на всеки няколко крачки и двамата бяхме измокрени до кости. Все още обут с обувките за бягане, отчайващо се нуждаех да открия място, за да ги сменя, но не намирайки къде да се скрия от лошото време, не можех да рискувам да измокря босите си крака и единствения си чифт резервни чорапи. В затрудняващия ни в ранната сутрин мрак сме пропуснали критичния завой към Пиедра Негро (Piedra Negro), и се оказахме вторачени челник, осветяващ палатка 300 метра по-надолу – бяхме прецакани. Ядосани на себе си за грешката, се спунахме бързо по каменистия баир, който бяхме изкачили с толкова усилия, и  се заоглеждахме за пещера, надвиснала скала, или свободна палатака, където да изчакаме отминаването на бурята. За щастие, група Аржентински катерачи беше достатъчно щедра да сподели с нас палатката си,  така че се сгушихме в тясната квартира и няколко часа си разказвахме вицове, истории и шеги, докато чакахме времето стане малко по-приятно. 
Точно като по часовник, около час преди изгрев, ветровете утихнаха, снеговалежът спря и беше време да се размърдаме. Отне ни още около час да стигнем до основата на маршрута, без да броим 20-минутната дрямка, излежавайки се на слънце под Paso Guillaumet. 
Разбрахме се да минем солово началния кулоар, което направихме, за да преминем извънредно бързо. Имаше перфектен лед и сняг по целия път до билото. Катеренето през цялото време беше интересно и в нито един момент безкрайно трудно, и цялото чакане, и разходката в дъжда се оказа че са си заслужавали. Следвахме оформеният като острие гребен в продължение на няколко въжета с къси боулдър пасажи с категория до около 5.9 по перфектен гранит, крещейки по целия път. Гледките към ледената шапка, Пиерджорджо (Piergiogio), кулите Торес (the Torres), и разбира се Касарото Пилар (Cassarotto Pillar) на Фиц Рой (Fitz Roy) накараха устите ни да се разпенят!
Задължителни снимки на върха, предшестващи неизбежното спускане по маршрута, последвано от 1600 метра, разбиващ коленете преход надолу до реката. След няколко неуспешни опита по-късно да се качим на стоп се предадохме и си хванахме такси до града, където вероятно чухме най-пронизителното „пссссст” от отваряне на бира!

На края, казвам го с усмивка на уста, да отида в Патагония и да бъда притиснат от времето беше едновременно по-различно и по-лошо от първоначалните ми страхове. Не е толкова лошо да чакаш високото атмосферно налягане -  It’s not so bad waiting around for high pressure - висенето е първокласно. Изобилни количества превъзходен бифтек, червено вино и добри приятели, правят приятно приятно изчакването дори на най-лошите бури. Да изкатерим Guillaumet беше страхотно, но да се хвърлим в още един въртоп като идея-фикс се загнезди в умовете ни. Имам чувството, че този път ще е по-трудно от последния. Серо Торе и Фиц Рой! Тъй като порочният кръг продължава, перфектният като на снимка хоризонт на Патагония е тежък товар за моя гръб и моя мозък. Ще се върна!