вторник, 28 септември 2010 г.

Мисли в снимки


Завинаги! 
На загиналите при покоряване на Матерхорн! На покорителите! На следващите! На тези, които осъществяват мечтите си!




Той беше първият! Първият от големите. И искрата се превърна в огън. И огънят гори и все повече се разгаря, и колкото повече гори, толкова повече се подклажда. Чувството е страхотно. Тръпката изпепелява. И гледам напред, гледам към следващия.

Cervino/Matterhorn - 4478 m., Italy/Switzerland, Pennine Alps 






Tilicho peak 7134m, Nepal 

 Под върха се намира езерото Тиличо (4920 м.), подхранващо водния си запас от ледниците на седемхилядника. Някои Непалски източници го посочват като най-високото в света. Дали е така не знам, но знам че гледката е изумителна!







Прах, мъгла или видение в облаците? На високо трудно се разбира. Всичко е близо, всичко е далечно. Миг е и е вечност. В момента е връх, а после е облак. Радвам се на всеки миг, в който съм тук и  ме има. 
Хималаи, Непал









Какво са мечтите? А какво става като ги постигнем? Какво е реалността? А докосването до мечтата, превръща ли я в реалност? Нека отправим поглед! Натам! Някъде Там. И се опитаме да разберем. Всеки по своему.







Буря. Облаци вълшебни. 
Думите са сякаш непотребни. Вдишвам и издишвам. Крачка. Вперил погледа напред. Крачка. Аз съм. Вдишвам. Мога! Май по-добре е да мълча. Думите объркват. Мислите летят.







Там на място. Там на място е друго. Може и на филм. Може и на снимки. Но там на място е друго. Там на място вдишваш въздуха. Там на място стъпваш по земята. Там на място те топли слънцето. Студа те щипе. Боли главата. Споделяш усещането. Реагираш на възникналите ситуации. Там на място виждаш, докосваш, чувстваш. Не е ли по-добре така, а? А местата са много. Близки и далечни.


Свещеният връх.
Machapuchare (6993 m), Annapurna Himal, North Central Nepal



Отправям взор натам
където в облаци и хали
се крие цел една.
Отправям взор натам
където искам да се изкача.
Отправям взор натам
и в мен заражда се мечта,
мечта като тази,
заради която тук съм сега,
една такава като тази, заради която живея и се боря, и копнея.



Вятър вее, канари ехтят.
Облаци обгръщат небосвода.
А душата пак се рее,
вихрите не могат да я спрат.









Няма коментари:

Публикуване на коментар