понеделник, 18 юни 2012 г.

Мачанов трап

Мачанов трап. 
Някъде в началото.
Иван Аврамов.
Поканата дойде ненадейно. На заседание на УС на ТД Сърнена гора Иван Аврамов от спелео клуб Саламандър представи проекта за експедиция "Плато Стражата" и отправи апел за подкрепа, а мен покани да участвам в екипирането на отвес, до който са достигнали при проучванията на Мачанов трап. Бях запленен от идеята. Никога не бях прониквал в пещера, особено пък като участник в експедиция. Воденето "за ръчичка" като клиент с билетче в ръка не го броя, макар и по този начин да съм имал възможността да се удивя от красотата на Ягодинската пещера, Дяволското гърло, Бачо Киро, Леденика и Харамийската. 
Сега бях сигурен, че ще е друго, много по-вълнуващо и интересно.
При предварителните разговори с Ванката трябваше да избера дните, в които да се включа. Определихме окончателно датите 16-18.06.'12, но по една или друга причина в края на краищата свихме графика в рамките само на два дни.
16.06.'12. Пристигаме сутринта с Ови на уреченото място след, разбира се известна доза лутане по "чудесните" родни пътища. Указателни табели или никога не е имало или просто са изчезнали, но за пореден път се убеждавам че навигацията по родните ни пътища е пълна скръб и ако човек не знае наизуст къде отива то вероятността да се отклони от правилния път е огромна. Като един абсолютен лаик в пещерното дело съм почти неподготвен, но нашите домакини ни посрещат приветливо, екипират ни с всичко необходимо и към 10:30 ч. се спускаме в подземния свят. Входът на пещерата представлява малка дупка, закътана на място, където нищо неподозиращия, незапознат със спелеологията човек, никога не би предположил какво го очаква. 
Малка частица от смайващата красота на пещерния свят.
Иван Аврамов е тук вече над двадесет пъти. 
Влизаме един по един като си подаваме прониквачките, натъпкани с всичкия необходим инвентар, храна, дрехи и материали. Първоначалното ми притеснение малко по малко отстъпва място на безкраен интерес и любопитство. След 150 м. патешко ходене излизаме в първото уширение. Става ми все по-интересно. Стигаме и до първите тесняци, през които преминаваме пълзейки. Прониквачките придвижваме с нас, кой както намери за добре. Бутане, дърпане, връзване за сбруята или за крака, всичко е от полза.
Време е да се екипираме за спускане.
Напредваме малко по малко и откривам с колко изненади е пълна пещерата. Никога не бях си представял нещо такова. Преживяването е уникално. Тесняци, зали, меандри, релефа е толкова разнообразен и интересен. Оставам без дъх, без думи, искам да опиша видяното, но като се замисля осъзнавам, че няма думи, няма изразни средства, които да дадат ясна представа за това, което окото е способно да погълне на място. Снимам, снимам, искам всичко да запечатам в кадри, но явно възможностите на фотоапарата са прекалено ограничени. Високата влажност в пещерата и парата, която се вдига от дишането и изпарението от дрехите допълнително усложняват фотографирането. Остава ми да гледам и да попивам всичко. 
Удовлетворението е безгранично и се радвам на възможността да бъда тук във вълшебните дълбини на земните недра. Настъпва и момента, в който да обуем сбруите и да започнем поредица спускания. 
Водата е наш неизменен спътник и преминавайки покрай нас, водопадите се изсипват долу в непрогледния мрак.
Достигаме мястото за бивак. Събираме се всички и всеки се залавя с отредените му задачи. Към 22:00 ч. Ванката, Ови, Игор и аз, поотпочинали и поели известно количество калории, се отправяме към крайната, достигната до момента в пещерата точка. Не след дълго, след поредица калища, блокажи, меандри се озоваваме в голяма зала, измита прилежно от изсипващия се от тавана водопад. 
Ови леко поокалян.
Силното въздушно течение поражда учудване. Трудно ми е да преценя височината, но общото мнение е, че е някъде около 50 м. Диаметъра в основата е около 15 м, а нагоре се стеснява и във височина се виждат две дупки, незнайно колко дълбоки, които може да бъдат възможно продължение на пещерата. Неизвестността за очакващото ни подгрява интереса и любопитството до точката на кипене. Изваждаме инвентара и след щателен оглед и преценка тръгвам нагоре. В началото е лесно, скалата предлага богатство от възможности за хващане и стъпване. С машината правя отвори и поставям анкери с планки за осигуровка. С набиране на височина скалата изгубва все повече първоначалния релеф и започвам изкуствено катерене. В процеса на работа забравям че съм мокър. Изгубвам и представа за време. Не ми е студено и все повече ми се иска да стигна до първата дупка. Някъде към средата на отвеса поглеждам нагоре и избирам място за следващата осигуровка. 
Гласът на Ови се преплита с шума от изсипващия се от тавана водопад. Почти невъзможно е да разбера която и да е дума, заради кънтежа в празната зала. Успявам да разбера, че долу им е ужасно студено. ОК, отбой! Правя отвор, слагам анкер с планка, фиксирам статичното въже тук и на долната точка. Обирам примките по пътя надолу и фиксирам статика в междинна точка. Стъпвам на пода и виждам треперещите си приятели. 
Докато ние се приготвяме за излизане, за други работата продължава.
Четири човека, въоръжени с необходимите средства започват
картиране.
Докато аз бях горе, в движение и без контакт с водата, Иван и Ови са били под непреставащите водни пръски и изложени на силното въздушно течение. Игор е тръгнал назад отдавна. Сбираме всичко в прониквачките и бързо се изстрелваме към бивака. Към 02:00 ч. намираме всички заспали.
Поемаме малко чай и храна и настъпва време за почивка. Трудна нощ ще е. Прониквачката, в която бяха спалните чували, моя и на Ови, и сухите дрехи изгубихме или забравихме някъде по пътя от входа на пещерата до бивака. Така и не можахме да я намерим. Остана надеждата някой от излизащите по-рано да я открие и да ни я донесе или да я изкара обратно навън. Оправяме се с подръчни средства. Палатка, донесена тук при предишно проникване тази нощ ще бъде нашата завивка. Умората по някое време надделява. Заспал съм. Събуждам се, тресейки се целия от студ и не мога да спра. Заспивам. Събуждам се и пак заспивам. Така няколко пъти. Нощта тук е безкрайна. Ванката по някое време се пробужда, отваря си чувала и се завиваме заедно с него. Заспивам отново. 
Готови за път навън.
17.06.'12. В 11:50 ч. сме готови и тръгваме по пътя за излизане. 
Тримата с малко багаж се движим бързо и след 3 ч. и 25 мин. подаваме глави навън един по един. Зеленината на мъховете, тревата, деърветата ме смайва. Всичко изглежда някак нереално, фантастично. Усещам аромата на въздуха. Отново сме в другата, горната земя и всичко в нея е някак по-различно от преди, някак прекрасно.
Изпълва ме мисъл с всепоглъщаща сила. Искам по-скоро да се добера до телефона. Искам да Я чуя. Искам да чуя онзи любим глас и по-скоро да Я видя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар