Стената на Вихрен

Маршрутът

Трима сме. Мартин Маровски, Дамян Петков и аз. За първи път сме в свръзка заедно. Събираме се в София и тръгваме за Вихрен. Мартин е харесал линия за премиера и взимаме всичко необходимо, за да си свършим работата.

           

12.02.2011 г. Ставаме в 04:00 ч. Закусваме стабилно и дооправяме багажа. Всичко разпределяме в две раници. Дамян поема въжетата. Към 05:30 ч. тръгваме от х. Вихрен. По прогноза в страната през деня ще има умерени до силни ветрове. Проверил съм прогнозата и в www.ready.noaa.gov. Синоптиците там предвиждат слаб вятър за географските координати на Вихрен.                                                                          

Към 08:00 ч. Дамян потегля по първо въже на “Народна армия”. Разбираме се предврително, че ще се сменяме във воденето на всеки две въжета. Времето е прекрасно. 

На второ въже чуваме Дамян яростно да ругае и след малко комлекта клеми прелита покрай нас. Марто вече е катерил тук и знае, че клемите ще ни трябват. Организираме площадка на около 10-15 метра под мястото, където е Дамян. Свързваме двете въжета, за да стигнат до долу и Мартин се спуска по тях. Когато отново се събираме тримата е мой ред да продължа във воденето.                                                                              

В началото на четвърто въже.

Страхотно удоволствие е катеренето по тази стена. 

Снегът е фирнован и сечивата държат здраво. 

Дамян на пето въже.

След четвърто въже нагазваме в участъка, който трябва да е премиерен. Мартин тръгва смело напред, преминава поредица нестабилни камъни и достига надвес, който безпромлемно преборва. Докато катери едното му сечиво полита надолу. За щастие попада в снега близо до нас. Малко след това го чуваме да вика, че премиерата ни е дотук. Достигнал е площадка с болт. Тук преминавам трети и тъй като няма никой отдолу бутам каквото мога, за да не оставям нещата на случайността. Камъните политат с грохот надолу и скоро се изгубват от погледа ми. Още едно въже и е ред на Дамян да води. Късметът е в негова полза и получава “черешката на тортата”. Седмо въже се оказва най-трудно от целия маршрут. Удоволствието от преминаването му е несравнимо. От тук нататък губим площадките, но какво от това, организираме си ги сами. 

Мартин на излизането от тура.

Заедно на върха.

Към 16:30 ч. излизаме от тура. 

Все още е светло и времето е чудесно, та  решаваме да се разходим до върха. Няколко снимки и слизаме надолу.

Невероятен ден! 
След като за днес приключваме започваме да кроим планове за следващия път.