сряда, 30 ноември 2011 г.

С надежда за светли бъднини!


Серо Фиц Рой (3 405 м.), Патагония, Аржентина

http://pataclimb.com/climbingareas/chalten/fitzgroup/fitz.html
В България катеренето във всичките му форми не спира своето развитие. Категориите на трудност на изкачените маршрути растат непрекъснато. Многобройни са вече и стените за спортно катерене, изградени в зали и на открито в различни градове на страната. Все повече са младите хора, а и децата които избират катеренето за свое занимание, а в много случаи и за начин на живот.
Броят на експедициите обаче, в големите планини по света - Хималаи, Каракорум, Анди, Памир, Хиндокуш е незначителен и все по-трудно става организирането на такива, поради нуждата от значителни финансови средства. По-достъпни са единствено Алпите, което не е очудващо поради географското им разположение. И докато в годините до 1989 г. Памир и Кавказ например са били "тренировъчните лагери" за българските алпинисти, то в днешни дни дори те са труднодостъпни. Труднодостъпни не поради ограничение във възможностите и уменията на съвременните алпинисти, а поради трудностите в осигуряването на така необходимите финансови средства за заплащане на логистичните разходи, закупуването на специализирана екипировка, заплащане на държавни и административни такси и покриване на други разходи. И докато преди настъпването на т. нар. "демокрация" държавата е полагала грижи и оказвала подкрепа за това, чрез използване на производствения и финансовия си ресурс, то в сегашно време вероятно поради липса на интерес от страна на управляващите или поради неразбирането им на смисъла, на начинанията които предприемаме, алпинистите в България са захвърлени в трета глуха. А нима забравихме Христо Проданов!? А нима забравихме "Между светлината и сянката" - българският премиерен маршрут в Хималаите, едноименният филм, за който беше излъчен по БТВ?! Престижното годишно, американско издание American Alpine Journal, отразяващо най-значимите изкачвания през годината, публикува на своите страници през 2004 г. статия за това уникално българско постижение. 
А къде са днес представителите на българския бизнес и има ли такива, които са готови да застанат зад нас и да “стъпят” ТАМ горе и да погледнат наистина отвисоко?! До момента май че не съм ги срещнал. А времето тече и не спира, но все пак надеждата не умира!
Untitled from Grigor Vatev on Vimeo.


Няма коментари:

Публикуване на коментар