"Не търси пътя. Отиди там, където го няма и остави следа."

12.11.'11. Идеята беше за уикенд на Търново. Помислихме малко и приумицата, хрумнала ми при делничните обиколки по селата в изпълнение на служебните задължения породи желание за поглед към непознатото. И така първо поехме към Ждрелото над Енина, за да изкатерим и документирам маршрутите, което и направихме. Те за сега са три и при поглед фронтално срещу скалата са поименно както следва от дясно на ляво: Радост, Берое и Августа Траяна.


Радост.
Дължина: около 30 м.
Необходим инвентар: 13 примки.
Път за слизане: на рапел по тура.

тур Радост, Енинско ждрело

Берое.
Дължина: около 32 м.
Необходим инвентар: 12 примки.
Път за слизане: на рапел по тура.

тур Берое, Енинско ждрело

тур Берое, Енинско ждрело

Августа Траяна.
Дължина: около 30 м.
Необходим инвентар: 14 примки.
Път за слизане: на рапел по тура.

тур Августа Траяна, Енинско ждрело

След Енина се отправихме към "новото" място. Землището на с. Ясеново, общ. Казанлък. Още когато видях дерето, наближавайки селото в четвъртък, 10-ти ноември, зяпнах. Стигнах донякъде нагоре с колата по черния път и това, което видях ме остави в недоумение. Как досега не бях виждал това кътче или поне да бях чул нещо за него!? Местен човек ме подучи за името. Каял дере или преведено от турски - Каменно дере или Каменна река. Веднага исках да тръгна нагоре и да огледам, но трябваше да почакам. 
Сега дори си имам компания. И ето, спирам колата, слизаме, нарамвам раницата, фотоапарата и... Нека снимките говорят! Аз тогава онемях.

с. Ясеново, Каял дере, Балкана.

А казват, че "Балкана крие своите тайни".

Мястото освен очарователно красиво е и малко странно. Създава чувството за топлина и уют толкова силно, че не ми се иска да си тръгна. Оставам замаян от гледката и от спокойствието, което ми всява. Чувствам се сякаш целия светя от щастие, а очите ми шарят по скалите наоколо в търсене на линии за нови маршрути.