понеделник, 30 юли 2012 г.

Бавни и яростни

Ови води първо въже на Бавни и яростни
28-29.07.'12: Този уикенд съм запазил за района на Мальовица. 
Овагим Кешишян, 
"Бавни и яростни"
От доста време не ми дава мира мисълта за състоянието на Бавни и яростни, предвид коментарите в http://climbingguidebg.com/ за него. Ови прие с охота предложението ми да го изкатерим и да ковнем нещо ако има възможност. Впоследствие и Краси се включи, та станахме трима. 
28.07.'12: Избираме Чавдар на Куклата за загрявка, а и за да преминем с катерене част от пътя до Ушите. Към 11:00 ч. крачим през Мальово поле и слънцето приятно напича, но не спирам да поглеждам на юго-изток, откъдето се заформя не особено обнадеждаващо струпване на облаци. Въпросът е накъде ще ги завърти. Силно се надявма да ни се размине.
Краси Стоянов,
"Бавни и яростни"
Под стената на Ушите бързо се оправяме и Ови тръгва да води първо въже.  Предварителната уговорка е за него да са първо и трето, а за мен второ и четвърто. Краси ще се вози тъй като не е във форма. Докато преминем трите въжета започва да духа и става хладно. Облаците се сгъстяват. На четвърто въже потеглям с идея да карам докъдето мога чисто. Малко преди последния клин поставям френд и увисвам на него. След клина още един френд си намира място и поема тежестта ми докато прусика, който някой е оставил на клина привързвам на два ката с идеята да издържа по-голямо натоварване при включване на примка в него. От тук нататък следва пасажа. След френда в цепката набутвам и клема. Дълга лента използвам вместо стълба и стъпил в нея, щракнат изкъсо с дейзито в клемата се изправям колкото мога високо, за да поставя следваща клема. 
Нови клинове на пасажа
"Бавни и яростни"
Алуминиевото тяло се намества в пукнатината и се заклещва. Премествам стълбата и бавно се изправям на нея. Включвам дейзито и внимателно се отпускам. Проверям няколко места за възможност за забиване на клин и накрая намирам подходящо. Докато набивам около двайсетсантиметровото острие Ови ме предупреждава да внимавам да не отвори цепката и да излезе клемата, на която съм увиснал. Само му казвам да има готовност да ме удържи и продължавам да набивам. След малко вече увиснал на клина изваждам клемата и малко по-долу намирам място за още един клин. Сега вече пасажа е осигурен. Нагоре до излизането от тура осигуровките си остават на джаджи. Ови скоро пристига при мен. Докато е на десетина метра отдолу чувам Краси да вика. Извадил се е втория клин в началото на въжето, след площадката, когато Краси се е набирал на примката включена в него. Решавам като се съберем всички горе да се спусна и да го пренабия. 
Поглед към площадката между трето и четвърто въже.
След последния по-стар клин до новите два цепката
предлага възможност за поставяне на джаджи. 
Дъждовните капки обаче ме разубеждават. Събираме бързо инвентара и "дим да ни няма". Така и не заваля, а закапа само колкото да ни изгони.
П.С.: Ако някой отиде да катери тура нека си носи клинци, за да бодне някой между първия и третия в началото на четвърто въже. Нагоре мисля, че вече е достатъчно добре осигурено, а ако възникнат притеснения има възможност за поставяне и на джаджи.


Неделя, 29.07.'12. На припек. На Калбура тура

Няма коментари:

Публикуване на коментар