неделя, 29 септември 2013 г.

Mountchamp

http://mountchamp.com/en
27.09.'13, Петък: След нощувка в Русе към 8:30 ч. потегляме и нагазваме през Дунав мост в Румъния. Бързо преминаваме. Пътищата са добри с малко изключение по околовръстното на Букурещ.
В Молдова състоянието на пътя е като повечето междуселски в България, но разстоянието е малко и скоро сме на границата с Украйна. От тук до Одеса положението не е впечатляващо и се движим сравнително бавно. Коравата глава Ови не склонява да се сменяме в шофирането. От Одеса нататък пътищата са доста по-добри и скоростта на движение се повишава. Късно вечерта се замисляме за почивка, но високите цени по мотелите ни отказват. Ови най-накрая решава да се повози и го сменям на волана. 
28.09.'13: Към 4:30 сутринта на около десетина километра преди Ялта и двамата вече не сме в състояние безопасно да шофираме и спираме за почивка на крайпътна бензиностанция. Бутаме задните седалки и след бързо пренареждане на багажа се настаняваме удобно.
Към 9:00 потегляме отново. Остават ни трийсетина километра до хотела. Липсата на възможност за плащане с дебитната карта ни глътва всичките 300 долара, с които разполагаме, а 200 от тях трябваше да са за таксата за участие. Така стеклите се обстоятелства ни връщат обратно до Ялта, за да изтеглим украински гривни. 
Пред хотела възрастен човек ни заговаря. Разбирам, че е треньора на украинския национален отбор по алпинизъм. На позицията е от седемнадесет години. Освен всичко останало споделя, че руснаците са тук от месец, испанците са пристигнали преди две седмици, а украинците преди една. Споглеждаме се с Ови. Ние пристигаме днес. Шеговито си подхвърляме - кой е най-печен, а? 
Отново в хотела и почивка. Събуждам се чак вечерта.
29.09.'13: Закуска, разходка, игра на успоредката, която си намерихме на брега на морето и пак мотане.
В 14:00 ч. започва записването на свръзките.
За пореден път чета правилника и все повече се убеждавам в трагедията в отношението към спорта в България.

MOUNTAINEERING WORLD CHAMPIONSHIP 2013
COMPETITIONS CLASS – ROCK
R E G U L A T I O N S 

.....
"4.6. All the participants should attend official ceremonies (opening, awarding, closing ceremonies) wearing their national sports clothing."
.....

Утре на откриването България ще покаже уважението си към организаторите, чрез изпратените от Българската Федерация по Катерене и Алпинизъм участници, с не/предоставените ни национални спортни екипи.
Все още се чудим с какво точно да се облечем и накрая все пак ще подберем кой каквото има - вероятно дънки и някоя от наличните ни тениски. 
Пусть всегда будет солнце!

16:30 ч.: на техническата конференция разясняват правилата на играта. Всичко е строго регламентирано. Няма недомислици и неясноти. Записаните за участие мъжки свръзки са 14, а женските 7. Теглим жребий за реда на стартиране. Късмета ми е номер 14. За квалификационния маршрут получаваме схема. 
Сутринта в 7:30 е организиран транспорт с два автобуса. В 10:00 старт! 
Удри Брус Ли!

30.09.'13, Понеделник: Откриване, снимки, разяснения, старт. Всички с нетърпение наблюдаваме свръзките. Първа по маршрута тръгва едната от руските свръзки. Не ни впечатляват с нищо. Две падания за първия водещ и изкуствено катерене, а най-трудните места по тура по схема са 6b. Достигане до най-високата точка, пандюл, смяна на водещия и следва пасаж 6с. Пак изкуствено катерене. Втория само жумари.
След руснаците на старта следват украинците. Подобен стил на катерене. Трети и четвърти вече не помня кои са. Всички с нетърпение очакваме да видим представянето на испанците. Великолепно се движат по тура. За разлика от руската школа, втория не жумари, а също катери като на пасажите се тегли по примките. За него всичко е разрешено. Финишират с време 20 мин. и 32 сек. - с 5 мин. подобряват най-доброто време до момента, а контролното за преминаване на маршрута е 35 мин.
Още една свръзка застава на старта и след тях за днес всичко приключва. Останалите ще пробваме силите си утре. По регламент най-добрите в класирането първи избират маршрути в следващия етап.
Всички се отправяме да погледаме как се представят дамите. Свръзките при тях са седем. Докато шестите катерят започва да ръми. Испанките стартират последни. Вече е мокро и им предлагат да отложат, но те са твърдо решени да пробват. Предпазливо минават първо въже и сменят водачеството. Момичето успява да мине не повече от 7-8 метра и пада. Жалко, надъхани са много.
Всички на автобуса и обратно в хотела.
С трепет преглеждам прогнозите. Тази вечер е ясно, че ще вали. Ръми ситно и постоянно. Ако спре през нощта ще е добре. Снощи е валяло, но скалата както на Враца бързо изсъхва. За следващите два дни прогнозата е за дъжд. Утре сутринта ще разберем как мислят да процедират организаторите.
1.10.'13: Казахстанците започват първи днес. Добри са. Бързо и умело се справят с маршрута. Минута след минута времето тече и наближава нашия ред.
Квалификационен маршрут.
Загрявяме. Слагаме седалките и оправяме инвентара. Започва да ръми. Цял ден се мъчи да завали. 
Третата руска свръзка е преди нас и след тях заставаме на старта. Ови изяви желание да е първи. Маркират ни въжето на 2,5 м. от възела на всеки от двамата. Това е точката, която не трябва да премине през осигуровка без да имаме вече включване в следваща. 
На първия е забранено да хваща съдийските примки /отбелязани с триъгълник на схемата/, а всичко останало, което сам е поставил може да хваща ако види зор, а може да поставя и стълби. Ако състезателя се изпусне и друсне на собствена точка катеренето може да продължи. Ако падне на съдийска примка катеренето се преустановява. На втория всичко е позволено. В случая при повечето свръзки втория премина с жумарене, а много от водещите преминаха пасажите с използване на стълби.  
Сигнал и старт. Ови потегля нагоре. Нервите ми са опънати докрай и дудна постоянно. Френд, френд, слагай френд. Давай Ови, давай, давай... Преминава първия пасаж без проблеми. Наближава втория. Движи се чудесно, но въпреки това ми се струва, че трябва да бърза. Наближава втория пасаж и включва в съдийската примка. 
Давай, давай Ови-и-и! Слагай френд, братле! Слагай френд! 
За миг чувам само "Не мога, не мога!" ... и пада.
Не-е-е-е-е!  Викам с все сили от ярост. Викам и не искам да повярвам, че падна на съдийската! 
Не-е-е-е-е!
Всичко приключва. Долу имам пяна устата. Питам защо? Защо? Думите на Ови са, че се е изпомпал и не са му останали сили. Многократно повтарям, че аз трябваше да водя първо въже, уверен че щях да го преборя.
Класиране 1-ви етап..
Долу сбираме багажа и се спускаме по пътеката.
Хрумва ми идеята да пробваме да си го изкатерим. Съдиите разрешават да го направим на собствена отговорност, тъй като всички се изнасят надолу.
Тръгвам първи аз. Скалата е с чудесно сцепление. В началото включвам само по съдийските примки. И да падна няма значение. Катерим извън шампионата. Нагоре все пак вкарвам и френдовете в играта. Стигам втория пасаж и почвам да го боря. Още малко, още малко! Политам и друсвам на френда. ОК, явно е по-трудно отколкото ми се струваше. Изял и аз шамарите вече не се сърдя на Ови. Все пак ме е яд, че не успя да сложи френд над съдийската примка, за да имаме възможност да продължим. Ето защо и повечето участници тук ползваха стълбите. Все пак да продължиш до края е по-важно отколкото да преминеш свободно. Да-а!
2.10.'13: Днес в 11:00 ч. избираме маршрут за утре. 
Подаваме попълнените маршрутни листи при съдията. Разяснения. Записване на телефона на шефа на спасителния екип в случай на нужда и на съдията, за да подадем заявка за маршрут за следващия ден при излизане от маршрута утре и за днес това е. 
3.10.'13: Малко след 6:00 ч. отпрашваме от хотела със сидията, който ни води до тура.
Фороский кант, тур Правый ромб.

В 7:35 тръгвам нагоре, а съдията включва таймера. Първо и второ въже са лесни и ги събираме в едно. Редуваме се във воденето. Скалата е чудесна. Френдовете и клемите влизат отлично. На места заради вчерашния дъжд мокро, но преминаваме без проблеми. Цял ден и вечерта се изсипа доста водя, но днес духа силно и скалата очти навсякъде е суха. 
Фороский кант, тур Правый ромб, четвърто въже.
Варовика съхне бързо. Всичко изкатерваме совободно. А1 по гидовник има на последното въже, но и с него се справям чисто. Накрая сме щастливи и заявяваме по-труден маршрут за следващия ден за повече точки.
Долу при колата съдиите ни стискат ръце и ни прегръщат.
4.10.'13: Тръгваме към тур Вербы на Челеби. По пътя към масива вали. Горната част е обвита в мъгла. Предлагам да пробваме. Гъстия облак обаче е обхванал Ови в своята влажна, студена прегръдка. Увещанията ми остават напразни. Александр Верба, нашия предводител и един от съставителите на гидовниците за района казва, че тъй като маршрута е почти изцяло надвесен би могло скалата да е суха и подходяща за катерене. Според него в настоящата обстановка катеренето би било чисто самоизмъчване, но ако той участва в шампионата ще пробва. Искрица разпалена от думите му запалва надеждата ми, че би могла да сгрее и моя партньор. Тъмата обаче потулва всички мераци. Увесил нос се потапям дълбоко в очакване на по-добро утре. Сядам в колата и отлитам далеч, сливам се с Кримския варовик.
Челеби. Тур Вербы. Ови води второ въже.
5.10.'13: Ще успеем! Знам, че днес ще успеем. Стълбарията започва още на първо въже. На площадката сменяме водачеството. Редуваме се така до края. С напредването нагоре по тура разбирам думите на Александр, че връщане назад няма. Силният надвес ни отдалечава на метри от основата на стената. Пускането на рапел означава увисване в голяма камбана, далеч от скалата. Единствения път е нагоре. Напред и нагоре момче! Пътят е само напред и нагоре! След осем часа сме на върха и ни посрещат с чай и бонбони.
Челеби. Тур Вербы. Последни метри.
Съдията звъни по телефона да съобщи часът на излизането ни от тура. Заявяваме Орел на масива Морчека за утре.
6.10.'13: В 8:35 ч. тръгвам по първо въже. Чака ни дълго А2. Плочата е страхотна. Цепката я прорязва право нагоре. Опипвам началото. Вадя стълбата и зацепвам набесната кука, за да мога да тръгна. Прилепвам плътно и пазя баланса. 
Орел на Морчека. Първо въже.
Закачам и втората кука с провесена на нея стълба. Стъпвам и при натягането тя се откача и се озовавам на земята. Втори опит и полека изправям нагоре. Пукнатината позволява да забия един от прословутите якори. Ето и първата сигурна точка. Малко по малко напредвам. Пълня с клеми и френдове. Далеч нагоре се вижда площадката на три болта. Изкуствено и не особено приятно катерене ме отдалечава от земята. Пристига и Ови. До тук почти 2 часа. 
Оглеждам предстоящата глуха цепка. Следва смяна на водачеството. Имам нужда да отдъхна. Оглеждаме и обсъждаме релефа. Колебание. Усещам колебанието в ефира. Прокрадва се и се впива във въздуха. Сгъваме по сандвич набързо и тихомълком подканям с безмълвна надежда куража в човека до мен. 
Следва внезапния отказ. 
Трясъкът на отрицанието в решението на партньора се забива като ъпъркът в брадичката и сякаш зъбите ми изтракват в опит да усмирят инерцията на удара. 
Морека. Тур Орел. Глухата цепка.
Пътят надолу е тежък. Изцеждам се като в преса, затиснат от угризения, че не поех и това въже.
7.10.'13: На брега на морето флаговете се веят под порива на тихия бриз. Украйна и Русия ликуват. Усмивки и весели хора в пъстри национални екипи. И ние там двама редом с представителните отбори, застанали до казахстанските ни приятели. И ние гордо изправени, макар и с различни, по свой вкус "национални, представителни екипи". Аз в дънки и поларена блузка и Ови със сивия Diesel суитчър и удобното панталонче до колене, представяме България в церемонията по награждаване на победителите.
И все пак научихме правилата на играта. И знаем за догодина как да се готвим и какво ни очаква.

2 коментара:

  1. Ваня Геориева Успех, Гриша! Вие можете! И... ще чакаме увлекателните ти разкази!30 септември 2013 г., 22:06

    Успех, Гриша! Вие можете! И... ще чакаме увлекателните ти разкази!

    ОтговорИзтриване
  2. Като гледам къде сте в класирането, май не само националните екипи са ви липсвали :)

    ОтговорИзтриване