сряда, 30 октомври 2013 г.

Демир Капия

Колко пъти стана вече Зоран Майсторски ме кани да покатерим в Македония и все нещо се разминава работата. Този път поканата дойде от федерацията, а Зоран също не пропусна да загатне. Ови, разбира се веднага захапа. Марто и Виктор се включиха в играта, а за някои сякаш се превърна в традиция да заявяват желание и да се отказват, но всеки според приоритетите си.
Едва затваряме багажника на реното и потегляме от София. Малко съм подскрежен заради късното тръгване и пропуснатия ден, който за мен е един от заявените за отпуска, но какво да се прави, ангажименти изникват понякога и когато сме няколко човека заедно се съобразяваме един с друг.
Посред нощ пристигаме пред Калабастър - алпийския дом в Демир Капия и заварваме весела компания подпийнали рибари и няколко незаспали все още местни катерачи. Въпреки че Зоран вече е полегнал го събуждат и бързо пристига да ни посрещне. Поканите на рибарите трудно отклоняваме и пропускаме софрата. Следващият ден ще е изпълнен с катерене и за да сме свежи се нуждаем от живителна дрямка.
Пътеката през Демиркапийската клисура е живописна с изправените от двете страни скални масиви. Зоран разяснява кое как се нарича.
Още по първия тур не се сдържам да бутам всички лабилни камъни когато съм втори. Ама и рибарите на отсрещния бряг на Вардара не се стърпяват и надуват гайдата веднага. Някои от падащите с трясък павета се изсипват директно в реката.
Следобеда ми се удава да се запозная на живо с Александр Кленов, за който досега само съм съм слушал, и с който разменихме няколко писма по електронната поща преди заминаването ни за Македония.
В дома на киното натурализирания македонец с руски произход спечелва овации с филмчета за две впечатляващи експедиции с участието на Михаил Деви, с който пък се запознахме в Патагония миналата година. Премиера на остров Бафин, премиера в Пакистан...
Вечерта в местната кръчма разбира се не се разминава без веселба. Опитваме местните кебапчета като в порцията влиза десятка, но размера определя бройката. 
Чудно защо някакъв холандец е решил да е център на вниманието, но е ужасно досаден. Пред очите ми за завъртат картини с прелитащи през масата шамари, но запазвам благоприличие.
Преминаване на пасажа на тур Златен даб.
Снимка: Зоран Майсторски
Вторият ден преминава отново под палещите лъчи на слънцето. Изложението е южно и яко напича. 
Вечерта отново в дома на киното от 19:30 ч. е организирана презентация. Този път пред хората излизам аз с представяне на изкачването ни на Фиц Рой с Дамян и Никола и въобще за катеренето в Патагонските Анди. Накрая ме засипват с въпроси и надявам се да съм задоволил интереса. В по-късните часове пред Калабастър в чудесна, приятелска атмосфера местното вино обагря с настроение разговорите край огъня.
Стоян /Мулето/, Виктор, аз, Марто и Ови. 
Снимка за спомен с Александр Кленов.
В последния ден на фестивала Александр е организирал интересна надпревара. В пълно бойно снаряжение, със стълби, небесни куки и всякакви помощни средства, единствено с помощта на които е позволено придвижването по скалата се отправяме един след друг по маршрута.
А следобеда? Следобеда купи, медали, ръкостискане, снимки и неизменното местно вино за подарък.
Хвала момци! Чудесна организация и емоции!
Видео: Зоран Майсторски

Няма коментари:

Публикуване на коментар