На студентски празник като на студентски празник, трябва да има купон. Настроил съм се за нещо хубаво. Първоначалния план за проникване в дълбините на мрака през гърлото на Мачанов трап отидоха по дяволите поне за момента, но пък това отлагане може и да е за хубаво. Остава да решим накъде да се отправим, като предложението ми към Ови е да се заровим в снега на Мальовица или на Витоша. По правилото, че плановете си остават само в сферата на добрите намерения докато не намерят своята реализация, става така че в последния момент се налага да търся свръзка. И така в събота сутрин на 7-ми декември за първи път катеря зимно на Комини.
Вечерта към нас се присъединява Никола и всички посоки отново ни отвеждат към планини и скални масиви.
Връщаме се заедно в Патагония.
Със спомените на Никола се понасям през бивака на смъртта, паяка, студа и премеждията по северната стена на Айгер. Там са Милен и Стамбо.
В Пакистан бойната дружина се огъва по фланга и смелите планове се разлитат като подплашени яребици.
Колко приятно е чешкото тъмно!
На 8-ми декември по студентски и ние празнуваме. Празник за мен е всяко излизане в планината. Маркираната пътека от х. Алеко към Железница ни отвежда под Резньовете и свръзката ни се слива в едно със скалата. Вятърът ни замеря с пориви и снежни кристали. Като малки снежинки всички мои частички се разпиляват по скалните ръбчета. Потичам като ручейче в каналите на гранитните цепки. Разливам се като в приказка в посока нагоре и потъвам в мъглата на прииждащи облаци. Потъвам в блажена нирвана.
По пътя надолу през пожарището снега е посипан с малки парченца от черните въглени на някога жива растителност. Оголени скелети на иглолистни дървета стърчат да напомнят за своя опит да достигнат небесата с върха си. Даката подхвърля за чувството, че преминаваме през чистилище. И ние днес вече пречистени слизаме надолу към София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар