Канела

Преди няколко години, когато за ден с Никола преодоляхме неизвестността на девствения терен се роди Дзифт на масив Дупките. Изключително приятна и интересна линия в долен, централен район на Враца. Гледката е изключително панорамна, а вниманието несъмнено приковава съседната, монолитна стена с цепката, прорязваща я отдолу до горе. При третото ми изкачване по маршрута в свръзка с Ови и Ицо някак спонтанно разговора се насочи към нея и решението бе взето. Не напразно бяхме на Крим и получихме нови знания, опит, който трябва някъде да приложим. Сдобихме се с тъй интересните котвени клинове, оказали се незаменим помощник не само като изкуствени опорни точки, но и като средство за осигуряване, предимно във вертикални цепки в скалата. При първото ни следващо катерене решихме да опитаме възможността да преминем линията, а тя сякаш вече беше начертана.

Поглед от първа площадка.

При изкачване по сипея към масива Дупките стената се издига вдясно. Характерната цепка прорязва варовика вертикално нагоре до около 40 м. Следва траверс надясно и после по винкел продължава още около 20 м. нагоре. Скалата е изключително здрава, а вече и самата цепка е почистена от растителност и пръст, което разкри някои от скритите части на пукнатината. В началото изчуках все пак триъгълник, който да маркира маршрута.

Траверса.

Линията е изключително богата на възможности за осигуряване с джаджи, като особено благоприятна е за поставяне на клеми. Поради малкия брой клинове, с които разполагахме оставените такива са само няколко. Боравенето с котвени клинове е изключително удоволствие, но наличието им не е задължително.

Последни метри.

А името, името е хрумване на Ови, своеобразна препратка към сгушената под тепетата на Пловдив сладкарница Канела.

При преминаване по маршрута ще ми е интересно споделянето на мнения за адекватното му категоризиране. И моля, без болтове!