На път в края на работната седмица, очакван с най-голямо нетърпение. Както винаги. Заради вкуса от предстоящото. Познато и винаги неизвестно. Познато заради тръпката, удоволствието от катеренето. Непознато заради мястото, вероятностите съществуващи в прогнозата и други стечения на обстоятелствата. И винаги сладко. С вкус на въже, милувка от слънце, полъх на вятър.
Магистрала. София. Сборен пункт. Подреждане на багажи. Пълен багажник. Очаквана среща. Нови запознанства. Бленувани усмивки. Граница. Гърция. Увличаща музика. Думи. Моментно задрямване. Път, тъмнина, светлини и накрая скали.Опъваме палатките и в чувала е все по-приятно.
Сутрин с кафе и над нас червеникав варовик. Очи опипват гидовника. Звън на примки. Еспадрили, магнезий, попиващи погледи, изпълнени с вяра. Нагоре. Отново нагоре в позната посока по непознати скали. Успехи. Разочарования от недостигнати, неустискани хватки. Нови опити.
Свечерява се и всички насядаме по шалтетата. Готвене, приказки, спомени, блянове, смях и мечти.
Идва нов ден и играта започва отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар