вторник, 21 април 2015 г.

Когнитивен дисонанс

Мечо (Станислав Атанасов) и Рус (Руслан Вакрилов).
Нагоре през цепката по масив Веслец. 
След две достигания до вече прилично оформената площадка вярвам, че линията ще продължи нагоре, впоследствие с траверс надясно и по-нататък пак нагоре по дясната цепка, извеждаща до върха на иглата. 
Може би, но надали. 
Бързо приключвам със свободното катерене и стълбите влизат в действие. Скоро и небесните куки са напълно ангажирани. Търся и им намирам подходящи ръбчета за закачане. След около 4 метра има и възможност за осигуровка, та клема и френд попадат в отворите. От тук нататък път нагоре не намирам и напълно сконфузен след траверс наляво пак на куки линията намира естествено продължение по характерен винкел. 
Първо въже по Веселия Гринго
Площадка към края на цепката. Нагоре следва игра  с небесните куки.
Мечо (Станислав Атанасов) в борба за обиране на инвентара по време на изсипалия се дъжд.
Когнитивен дисонанс, масив Веслец, Враца. Начало: по първите
две въжета на Веселия Гринго. Продължение: Трето въже по голямата, 

затваряща се нагоре цепка (има оставени клинове за осигуровка; възможност
за поставяне на джаджи). В края на цепката следва около 4 м. преминаване на
небесни куки, последвано от траверс наляво (на небесни куки) и включване във винкела. 
Наличието на някакъв релеф все пак внася доза надежда за реализиране на първоначално замисления път. Концепцията ми обаче за въздържане от използване на болтове постепенно в съзнанието ми претърпява поражение. 
Рус, Мечо, Стефко, благодаря за търпението при проточилото се настъпление!
А за името Когнитивен дисонанс с благодарности за идеята на Виктор Варошкин и Пътят на свободните души

Няма коментари:

Публикуване на коментар