10.07.'11 г.: Отправяме се към Ждрелото с идеята да дадем всичко от себе си за по-скорошното екипиране на маршрути. Този път сме много, даже повече отколкото може да се пуснат да обработват скалата, но пък и от водоноски има нужда.
Имаме си и дама в отбора. Зори откара
целия ден без да слезе от въжето.
Опъваме статиците и един по един се пускаме надолу, въоръжени с телени четки яростно атакуваме налепилите се лишеи и мъхове. Малко по малко се откриват къде по-малки, къде по-големи ръбчета. Скалата се изчиства идеално. Жегата е палеща. Долу край реката между дърветата обаче е рай. Прохладната вода по вирчетата дава сили за нова атака.
Жоро дали се нуждае от баня!?
В късния следобед има вече прилично изчистени линии за прокатерване и маркиране на точките за осигуровка. Четиринадесет хикса отбелязват местата за лепени клинове по маршрута, а в края маркирам и точките за бъдещата площадка. Бръмвам с машината и не след дълго дупките са готови. После вече е лесно. Боян изстрелва нужното количество двукомпонентно лепило в отвора, а аз след него вкарвам клиновете по местата им. Бързаме, че стана късно. Помощта на Боян е нужна и на Радост, а тази тук, Енинска "Радост" вече чака първото си преминаване на водене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар