Коледа на Плевен

По първо въже на Учтивия лос, Малка Мальовица

Коледните празници наближават, а на мен ми се катери, две не виждам. Заформяше се фирмено парти, за което трябваше да пътувам до Добрич с колегите и след това мислех да отпраша за Мальовица. Не всеки е склонен обаче да пътува в сняг и вятър и така се оказах свободен ден по-рано от предвиденото. За Добрич така и не заминахме. Хубаво! Трябва само да си намеря свръзка, което се оказа не лека задача. Всички са запразнили. Има и контузени, които трябва да се възстановяват и почти достигам до лудост в отчаянието си когато Виктор откликва ентусиазирано на идеята да покатерим. Събирам багажа и в 21:30 съм в леглото с идеята да се наспя и да тръгна към 02:00-02:30 за София. 

В края на първо въже, тур Плевен,
Мальовица - Североизточна стена 

23.12.'11, Петък. Алармата на телефона пронизва тишината и ме изважда от унеса, за да разбера че навън духа ужасно и всичко е заледено. Пети сезон предстои да карам с тия гуми и се съмнявам вече в качествата им. Решавам да забавя тръгването с няколко часа. Докато пиша съобщение на Виктор, че ще тръгна по-късно съм се предал отново на съня. В късния следобед все пак безпроблемно достигаме ЦПШ, дори без да се наложи да слагам вериги. Вечерта на хижата сме само тримата с Байно.
24.12.'11, Събота. Днес целта ни е Учтивия лос на Малка Мальовица. С Виктор не сме катерили никога заедно и предпочитам да сме на по-достъпно място. Тура е само три въжета и има идеални площадки за слизане на рапели. Релефа е разнообразен и има хубави пасажи. Накрая и двамата сме доволни. Мисля че сме готови за Плевен на стената на Мальовица. Катерих го лятото и дълбоко загнездилата се идея за зимно изкачване не ми дава мира. 
Днес доста хора минаха нагоре и вероятността да ни се наложи да бием пъртина ми се струва почти нулева. Все пак не знам докъде са стигнали и решавам да се поразходя. Виктор поема надолу натоварен с всичкия инвентар. До Еленино езеро има пъртина, която продължава по зимната маркировка към вр. Мальовица. Чудесно! Утре ще трябва само да прегазим склона до премката между Мальовица и Орлето.

Края на второ въже, тур Плевен.

Събираме се на втора площадка.

25.12.'11, Неделя. Ставаме в 05:00. Закуска, кафе, чай, донагласяне на раниците. Нещо се замотах и потегляме около 07:00. Към 10:00 тръгвам по първо въже. Не се разминавам без изкуствено катерене. На излизане от тавана губя равновесие и политам надолу. Втория опит е успешен и продължавам. Студено е. Пръстите на ръцете ми бързо стават абсолютно безчувствени и се налага често да спирам, за да си доставя така необходимата болка от притока на кръв. 

По трето въже, тур Плевен.

Мъглата ни обгръща отвсякъде и става все по-студено. Дрехите ни побеляват, инвентара също. Карабинерите започват да лепнат, а скалата се покрива със скреж. 
Все по-често се налага да спирам, за да "накажа" ръцете си. Пръстите един по един се "появяват" по местата си. С големи увещания включвам в играта и кутрето на лявата ръка. Малкия мързеливец упорито отказва да покаже присъствие. Цепката е пълна със сняг и трудно намирам клиновете, но френдовете и клемите си знаят работата. Площадката е голяма и удобна. Толкова се радвам, когато я достигам! Облечен съм добре. Очарован съм от новите си обувки и се чувствам прекрасно. Само ръцете не ме слушат много и нахлузвам лапите докато осигурявам. Когато се събираме се почерпваме с шоколад и чай за здравето на бебенцата, които са ни се родили след преживените родилни мъки по трето въже.

Нагоре вече е лесно. Камината все пак изважда поток ругатни от устата на Виктор. Той е с раницата и тя му причинява главоболия.

Излизаме от тура по светло. 
В камината пукат боровите цепеници, а компанията е чудесна.
Отново прекрасен уикенд! 
Отново съм зареден до дупка от чудото, наречено катерене!
Нима има по-хубав подарък за Коледа?!