сряда, 8 януари 2014 г.

Лед

Езерния лед. 3.01.2014.
Северен Джендем. Пуснах поканата в социалната мрежа с идеята да достигне до повече хора. Заявките за участие се събраха към 20. 
Хе, ще стане цяла алпиниада!
Да де, ама в един момент снега го няма, валял е дъжд, топло е и налагаме промяна.
В Рила. На Езерния лед. 
02.01.'14, четвъртък: Стара Загора - Пловдив.
Начало. 3.01.2014.
Оставям колата в двора на Ови и продължаваме с комбито на Ицо. От тук сме до Пещера и пак прехвърляне. Продължаваме с колата на Соте.
Сняг почти няма и от Сапарева баня нагоре. Какво ли става по високото?
Докато се разтоварим пристига и Зоран.
Скоро сме на х. Рилски езера. Мятаме раниците и бързо се отправяме към водопада на Скакавица. Слънцето хвърля жарава върху ни. Прогнозата и за следващите дни предсказва топло време. В леда са зейнали дупки и вода се изсипва с плисък надолу. Надявам се на Езерния да е по-добре. Все пак е по-високо. 
Със Зоран прецапваме склона на бързо и пред нас се открива Харамията с цялата си прелест. Замръзнали са езерата, а над Близнака синеят надиплени ледените езици. Страхотна гледка!
Докато се спускаме надолу към езерото още с влизане в сенките студа загризва върховете на пръстите. Обличам пухенката.
Чудесно!
Ови на първа площадка.
Правим бърз обход и начертаваме линията за следващия ден.
3.01.'14, петък: Изчакваме закуската, която трябваше да сервират от 07:20 ч. по думите на един от служителите на хижата, но чак към 08:00 понасяме чиниите към масата. 
Зоран Майсторски.
Късно пристигаме под стената. Дългия език след първата третина от височината е рехав и само дясната висулка стъпва до долу, което след вчерашния оглед породи колебания в намеренията ми да тръгнем по него, но днес заставайки отдолу съм твърдо решен, че това ще е пътят ни нагоре.
Скоро организирам първа площадка на два клина в скалата зад увисналите във въздуха ледени шишове и Ови, и Зоран пристигат при мен.
Хоризонтална пукнатина прорязва стълба пред нас и за по-сигурно решаваме да заобиколим. Ови поема щафетата и линията кривва встрани от леда. Докато е още пред очите ми му заръчвам докато не направи сигурна площадка да не ни приема горе.
Соте, Ицо и Марина напредват успоредно на нас по езика в ляво. Имаме добра възможност за комуникация и когато движението на Ови прекъсва за дълго от тях разбирам какво се случва. Скалата тук особено на места е доста оскъдна на възможности за осигуровка и организирането на площадка изисква време и усърдна работа.
Соте напредва по второ въже.
Минава време докато се съберем тримата при Ови. Преди да потегля отново напред правя всичко възможно да задоволя нуждата си за подсилване на осигуровката и намирам място за допълнителен френд. Забивам и якор. Вече спокоен траверсирам наляво. Намирам места за два френда и клема докато стигна леда, а после играта продължава на цеви.
Отгоре в лявата част на снежния склон подготвям прилична площадка. Обирам въжето, включвам в устройството, присядам. Очите ми шарят наоколо. Попиват слънчеви ласки, галещи отсрещните склонове. Замръзнало езеро. Още едно. Ето поредното ей там по-долу. Харамията сякаш натрапчиво, като малко дете размахало ръчички с все сила привлича внимание. 
Тишина, красота и спокойствие.
На площадката ставаме трима. Оказваме малко подкрепа на приятелите от съседната свръзка и компанията се увеличава. Настават дебати за последващите ни действия. Макар и в късен следобед държа да продължим нагоре. Сотко е твърдо против. Не иска да замръкваме. След още едно въже нагоре отново настава какафония. От шестима двама са без челници.
ОК! 
Изнизваме се надолу по снежния склон до площадката по-долу. На рапел тръгвам първи да търся следваща точка за спускане. Не я достигам и вече на тъмно дълго време отнема организирането на площадка. Два клина, въженце през скално мостче, още едно връзвам на скална издатина и след като обединявам всички точки се откачам от въжето, за да дойде следващия. Пристига Соте и тръгва веднага надолу, за да организира другия рапел.
Готови за последно спускане очакваме само Зоран и Ицо. Доста време минава, а усилията им се оказват напразни. При изтегляне въжето се е заклещило. Оставяме го и по другото след малко сме долу.
В хижата Стамбата ни очаква. Връчва ми пълна торба с хубави цеви от Никола и се уговаряме ако всичко е наред да ни свали въжето.
4.01.'14, събота: Под стената отново. Забивам поглед нагоре. Ако Станимир прибере въжето днес по план ще катерим само долната част на ледените езици.
След второ въже Стамбата продължава нагоре, а ние започваме игра с ледовете.
Следобед звъни телефона: "Оставям въжето на рецепцията в хижата".
Благодаря Стамба!
Вечерта компанията се увеличава. Марто донася блага ракия и се отдаваме на раздувки. 

  

1 коментар:

  1. На 1-ви като слизах от Вазов снимах леда там и се чудех, кога ли ще го закатери някой.... радвам се, че всичко е било Ок. Много красив тур ми изглежда от записа, не че отдолу не изглежда хубав :)))

    ОтговорИзтриване