 |
| Езерния лед. 3.01.2014. |
Хе, ще стане цяла алпиниада!
Да де, ама в един момент снега го няма, валял е дъжд, топло е и налагаме промяна.
В Рила. На Езерния лед.
02.01.'14, четвъртък: Стара Загора - Пловдив.
Оставям колата в двора на Ови и продължаваме с комбито на Ицо. От тук сме до Пещера и пак прехвърляне. Продължаваме с колата на Соте.
 |
| Начало. 3.01.2014. |
Сняг почти няма и от Сапарева баня нагоре. Какво ли става по високото?
Докато се разтоварим пристига и Зоран.
Скоро сме на х. Рилски езера. Мятаме раниците и бързо се отправяме към водопада на Скакавица. Слънцето хвърля жарава върху ни. Прогнозата и за следващите дни предсказва топло време. В леда са зейнали дупки и вода се изсипва с плисък надолу. Надявам се на Езерния да е по-добре. Все пак е по-високо.
Със Зоран прецапваме склона на бързо и пред нас се открива Харамията с цялата си прелест. Замръзнали са езерата, а над Близнака синеят надиплени ледените езици. Страхотна гледка!
Докато се спускаме надолу към езерото още с влизане в сенките студа загризва върховете на пръстите. Обличам пухенката.
Чудесно!
 |
| Ови на първа площадка. |
Правим бърз обход и начертаваме линията за следващия ден.
3.01.'14, петък: Изчакваме закуската, която трябваше да сервират от 07:20 ч. по думите на един от служителите на хижата, но чак към 08:00 понасяме чиниите към масата.
Късно пристигаме под стената. Дългия език след първата третина от височината е рехав и само дясната висулка стъпва до долу, което след вчерашния оглед породи колебания в намеренията ми да тръгнем по него, но днес заставайки отдолу съм твърдо решен, че това ще е пътят ни нагоре.
Скоро организирам първа площадка на два клина в скалата зад увисналите във въздуха ледени шишове и Ови, и Зоран пристигат при мен.
Хоризонтална пукнатина прорязва стълба пред нас и за по-сигурно решаваме да заобиколим. Ови поема щафетата и линията кривва встрани от леда. Докато е още пред очите ми му заръчвам докато не направи сигурна площадка да не ни приема горе.
Соте, Ицо и Марина напредват успоредно на нас по езика в ляво. Имаме добра възможност за комуникация и когато движението на Ови прекъсва за дълго от тях разбирам какво се случва. Скалата тук особено на места е доста оскъдна на възможности за осигуровка и организирането на площадка изисква време и усърдна работа.
Минава време докато се съберем тримата при Ови. Преди да потегля отново напред правя всичко възможно да задоволя нуждата си за подсилване на осигуровката и намирам място за допълнителен френд. Забивам и якор. Вече спокоен траверсирам наляво. Намирам места за два френда и клема докато стигна леда, а после играта продължава на цеви.
Отгоре в лявата част на снежния склон подготвям прилична площадка. Обирам въжето, включвам в устройството, присядам. Очите ми шарят наоколо. Попиват слънчеви ласки, галещи отсрещните склонове. Замръзнало езеро. Още едно. Ето поредното ей там по-долу. Харамията сякаш натрапчиво, като малко дете размахало ръчички с все сила привлича внимание.
Тишина, красота и спокойствие.
На площадката ставаме трима. Оказваме малко подкрепа на приятелите от съседната свръзка и компанията се увеличава. Настават дебати за последващите ни действия. Макар и в късен следобед държа да продължим нагоре. Сотко е твърдо против. Не иска да замръкваме. След още едно въже нагоре отново настава какафония. От шестима двама са без челници.
ОК!
Изнизваме се надолу по снежния склон до площадката по-долу. На рапел тръгвам първи да търся следваща точка за спускане. Не я достигам и вече на тъмно дълго време отнема организирането на площадка. Два клина, въженце през скално мостче, още едно връзвам на скална издатина и след като обединявам всички точки се откачам от въжето, за да дойде следващия. Пристига Соте и тръгва веднага надолу, за да организира другия рапел.
Готови за последно спускане очакваме само Зоран и Ицо. Доста време минава, а усилията им се оказват напразни. При изтегляне въжето се е заклещило. Оставяме го и по другото след малко сме долу.
В хижата Стамбата ни очаква. Връчва ми пълна торба с хубави цеви от Никола и се уговаряме ако всичко е наред да ни свали въжето.
4.01.'14, събота: Под стената отново. Забивам поглед нагоре. Ако Станимир прибере въжето днес по план ще катерим само долната част на ледените езици.
След второ въже Стамбата продължава нагоре, а ние започваме игра с ледовете.
Следобед звъни телефона: "Оставям въжето на рецепцията в хижата".
Благодаря Стамба!
Вечерта компанията се увеличава. Марто донася блага ракия и се отдаваме на раздувки.
3.01.'14, петък: Изчакваме закуската, която трябваше да сервират от 07:20 ч. по думите на един от служителите на хижата, но чак към 08:00 понасяме чиниите към масата.
 |
| Зоран Майсторски. |
Скоро организирам първа площадка на два клина в скалата зад увисналите във въздуха ледени шишове и Ови, и Зоран пристигат при мен.
Хоризонтална пукнатина прорязва стълба пред нас и за по-сигурно решаваме да заобиколим. Ови поема щафетата и линията кривва встрани от леда. Докато е още пред очите ми му заръчвам докато не направи сигурна площадка да не ни приема горе.
Соте, Ицо и Марина напредват успоредно на нас по езика в ляво. Имаме добра възможност за комуникация и когато движението на Ови прекъсва за дълго от тях разбирам какво се случва. Скалата тук особено на места е доста оскъдна на възможности за осигуровка и организирането на площадка изисква време и усърдна работа.
 |
| Соте напредва по второ въже. |
Отгоре в лявата част на снежния склон подготвям прилична площадка. Обирам въжето, включвам в устройството, присядам. Очите ми шарят наоколо. Попиват слънчеви ласки, галещи отсрещните склонове. Замръзнало езеро. Още едно. Ето поредното ей там по-долу. Харамията сякаш натрапчиво, като малко дете размахало ръчички с все сила привлича внимание.
Тишина, красота и спокойствие.
ОК!
Изнизваме се надолу по снежния склон до площадката по-долу. На рапел тръгвам първи да търся следваща точка за спускане. Не я достигам и вече на тъмно дълго време отнема организирането на площадка. Два клина, въженце през скално мостче, още едно връзвам на скална издатина и след като обединявам всички точки се откачам от въжето, за да дойде следващия. Пристига Соте и тръгва веднага надолу, за да организира другия рапел.
Готови за последно спускане очакваме само Зоран и Ицо. Доста време минава, а усилията им се оказват напразни. При изтегляне въжето се е заклещило. Оставяме го и по другото след малко сме долу.
В хижата Стамбата ни очаква. Връчва ми пълна торба с хубави цеви от Никола и се уговаряме ако всичко е наред да ни свали въжето.
4.01.'14, събота: Под стената отново. Забивам поглед нагоре. Ако Станимир прибере въжето днес по план ще катерим само долната част на ледените езици.
След второ въже Стамбата продължава нагоре, а ние започваме игра с ледовете.
Следобед звъни телефона: "Оставям въжето на рецепцията в хижата".
Благодаря Стамба!
Вечерта компанията се увеличава. Марто донася блага ракия и се отдаваме на раздувки.
На 1-ви като слизах от Вазов снимах леда там и се чудех, кога ли ще го закатери някой.... радвам се, че всичко е било Ок. Много красив тур ми изглежда от записа, не че отдолу не изглежда хубав :)))
ОтговорИзтриване